Хех
Елфи за Цаню съм чувала /чела/, но прости ми - не го свързах с теб на момента
И просто реагирах защитно, да обясня как така тази котка има нокти, пък сме с бебе, пък го одрала, пък как не ме е срам и котка и дете, кое ми е по-важно и защо още не съм я обесила /примерно/
...в превод: като се изповядах за случката - очаквах да залетят камъни.
За Писко, нямам идея защо така с тези нокти й е драма, беше на 32 дни когато я взех, едва ядеше самичка и не можах да я свикна на процедурата
Иначе има каишка и мога да я разходя навън като куче, вози се в кола...всички
некотешки екстри там, ама с ноктите не стааа номера.
Пешек, предишната ни маца постъпваше аналогично със свинското със зеле. Сипваш й го с мръвки - изяжда зелето, а месото стои. Всъщност - повечето ми познати с котки споделят за подобни "страноности" при хайваните, но те са си закономерни. Това, че е хищник по принцип - не значи, че няма нужда и малко треволяк да хапне някой път за добро храносмилане. Просто като ги гледаме у дома - ядат "треволяк" какъвто докопат. Ако са по улиците - иди ги разбери какво пасат точно, но и там го правят
Настоящият звяр котешки - месо не яде никакво ОСВЕН разни сухи мезета яко гъкани с подправки
. Какво ли не съм пробвала да й дам - сурово, печено, варено, пържено, на скара...нъц. Пастърма само и то ако може люта и с всякакви там подправки оваляна и маринована херинга яде и от вида...абе нещо по-подправенко да е така
Основно плюска гранули иначе...не защото не искам да й дам друго де.
Жаси, аз като ти казах, че няма начин Ники да не заобича кучета - ти не ми вярваше
Моят кокер /русичък/ се спомина навръх 1-и юни тази година, малко преди да навърши 14 години. Иначе - щях да ти го "отстъпя", за да свикне Ники, че няма страшно. Много блага душа беше, особено сдеца.
Smaraidi вашата кучка си е е.... м....а както се казва в такива случаи
Веселба да има е важното.
П.П. Свеки искала да ида да види малкия утре. Таман да се съглася и като му видях одраното, набързо измислих дърта лъжа защо не можело да идем. Еййй откакто се е родил е запитала: "ама тая котка не го ли дере, ама не го ли дере все пак, ама ти сигурна ли си, че не го дере...". И аз викам: "Ми сигурна съм бе!" И не е виждала детето един месец поне, ся се присетила баш като го драсна котката за сефте. Няма пък да си причиня това на нервите, простоооо представям си самодоволния й фейс и пиленето...
Мини, стараем се да е забавно - празници идват все пак.