Розичке, напълно съм съгласна с написаното от теб, моите възгледи са същите, въпроса за мен е, как да се приложат, защото за 5 години все си мисля, че не намирам начин да се справя с някои черти от характера на детето ми. Винаги съм си мислила, че да родиш и отгредаш е голяма отговорност, но не съм си и представяла, че е толкова трудна и сложна.

джиджи, не съм съгласна, че стреса и бил по-голям преди. Аз от 4-5 годишна играех цял ден навън с още сурия хлапета, а майка чат пат ме наглеждаше от терасата, моят син е на 7 години и още не е излизал сам. Живота не е бил приказка, но пък и стреса беше в пъти по-малко поне, когато аз растях.

Denisa, аз говорех за малко по-далечни времена Бабите ни са преживявали войни, бедност, тормоз от чорбаджиите Нямали са сегашните удобства, каквито имаме ние днес /особено що се отнася до отглеждането на децата/
Една от моите баби е отглеждала шестте си деца в изключителна бедност, без ток и ВиК, по цял ден е превивала гръб на къра, но е успяла да възпита и отгледа и шестте си деца като трудолюбиви и отговорни хора.

всеки път, когато ми натежи животът и отглеждането на детето, се сещам за разказите на моята баба как е гледала две малки деца в условия на евакуация от бомбардировките, където за храна е имало брашно, сол, вода и малко олио, а е разменяла купони за хляб срещу сапун, за да им изпере дрехите (на ръка, естествено!)... действа много ободряващо.

Цитат на: denisa в Януари 26, 2012, 18:41:05 pm

джиджи, не съм съгласна, че стреса и бил по-голям преди. Аз от 4-5 годишна играех цял ден навън с още сурия хлапета, а майка чат пат ме наглеждаше от терасата, моят син е на 7 години и още не е излизал сам. Живота не е бил приказка, но пък и стреса беше в пъти по-малко поне, когато аз растях.

Denisa, аз говорех за малко по-далечни времена Бабите ни са преживявали войни, бедност, тормоз от чорбаджиите Нямали са сегашните удобства, каквито имаме ние днес /особено що се отнася до отглеждането на децата/
Една от моите баби е отглеждала шестте си деца в изключителна бедност, без ток и ВиК, по цял ден е превивала гръб на къра, но е успяла да възпита и отгледа и шестте си деца като трудолюбиви и отговорни хора.

Извинявай, не разбрах, че за тогава говориш, права си и моята баба ми е разказвала за ужасите на войната 
jam, накара ме да се замисля колко сме облагодетелствани в днешно време и пак намираме за какво да мрънкаме 

за да не се тревожи излишно дива роза, че съм припаднала или затрила някого, да се включа и аз 

напоследък много си мисля за идеята за това как ни е по-лесно сега. да направя уговорката, че лесно няма, но да имаме перални, сушилни, количките ни са по-добри, въобще удобства, но никой не е очаквал от бабите ни да правят кариера, да са успешни, да изкарват достатъчно пари. работили са от сутрин до здрач, че и през нощта, но не са били преследвани от постоянно (открито или не, съзнавано или не-) послание, усещане, че нещо все не се справят. нали ви казах, как сега чета за различни изследвания около родителстването и майчинството - оказва се, че на майките, които стоят и си гледат децата в къщи социалният им статут е под нулата. в същото време, жените, които избират или са принудени да се върнат на работа на пълен работен ден И тези, които остават в къщи да си гледат децата (особено ако са повече от едно и са с малка разлика във възрастта) най-често правят депресии (говорим за клинични състояния на депресия) - едните от изтощение и вина, другите от изтощение, вина и преживяване за това, че на тях се гледа като на втора ръка хора. та в този смисъл, цената, която плащаме за модерния живот никак не е ниска - конфликти, конфликти, от които няма "правилен" изход. че е освобождаващо, така е, но и създава много проблеми.

джиджи, напълно съм съгласна с теб, че децата оглеждани по този "комунален" начин - в общността, с родителите си навсякъде, сред хора от всякаква възраст са много по-социални и разбиращи и приемащи правилата на въпросната общност. всъщност има много доказателства, че децата се раждат не диви и яростни, а с потенциал за любов, благодарност, овладяване на собствената си агресия, но трябва да им се даде възможност да се възползват от тези си способности. това става, не като ги оставяме да плачат, защото така си развиват дробчетата, а напротив,  като видят, че са посрещнати от също толкова добронамерен, обичащ и уважаващ ги човек (пример за това е как бебетата се отказват да хапят гърдата на майката - опита показва, че ако се реагира на ухапването наказващо - рязко дърпане от гърдата, вик, някой ги сдрусвали или пляскали децата !??!?!, това естествено се превръщат в битка и децата и резултатите не са особено положителни - понякога се стига до това децата да откажа да сучат; но ако майката не реагира по този начин, а обясни или предложи пръст, детето много бързо спира да хапа или пък има деца, които хапят рамото, не гърдата (т.е. намерили са приемлив начин да си задоволят желанието да хапят).

та, наистина, тревожността не е мръсна дума, но според мен тя е добре да се посрещне с разбиране и да се помогне да децата да се справят с нея, а не да бъдат наказвани за нея (да се сбогуваме дълго с тях пред дг, докато се успокоят, а не да ги оставим и да си тръгнем веднага, "за да се закали волята им/да свикват на правила от малки и тн". всеки има индивидуален праг на поносимост на болка, както физическа, така и емоционална и майката най-добре знае колко може да понесе детето й и кога му идва твърде много. но за да функционира добре майката, необходимо и достатъчно условие е тя да е с детето си, особено когато говорим за деца под 2-3 год.

пп - позволявам си да пиша тук, не на лични, тъй като написаното по-долу касае комуникация, която се е случила публично в темата.

дива роза,

в този форум има само една тема, в която пиша в професионално качество и тя не е тази. моля те, не влагай в думите ми собствен смисъл и страхове и не ми казвай какво да чета и какво не. благодаря ти.

Идеализацията на миналото с цел облекаване на настоящето е чист Руско-комуноиден неприятен и нежелан синдром.
На хора вечно живеещи в недоимък и поради това- вечно живеещи със сладки минали илюзии, с които се залъгваме, осъзнавайки че в "днешното" нямаме нищо. И не можем да го имаме... .

Синдром на всички нас, никога не живяли среден, удобен и понятен живот, а вечно "борещи" се с нещо, за нещо, поради нещо. Никога не живели среден, осигурен, удобен живот на швейцареца, датчанина, финландеца, шведа, норвежеца... .

Всъщност, Българинът от началото на века ( 1900)  не е живял в добра, спокойна и осигурена държава, поради един прост факт- тъпотията на управляващите ( с малки изключения) и некадърността им да решат банални, всекидневни битови проблеми. Плюс маниакалната им способност да набутват Бг във всеки възможен конфликт на принципа " на всяко гърне м..." .
Комунистите тук наистина надминаха всички останали, мислейки че появата на кафе, например, в магазина, и/или перална машина, ще им събори скапания "строй". И поради това, държащи народа 45 години да пере със сапун, който сам си стържеше по съботите. Или с "прах" "Верила", от който и 10см одеяло ставаше на дупки само от едно пране.
В този аспект, ние Бг фетишизираме вещите, не свикнали да ги възприемаме само като начин човек да живее по удобно, и като консумативи, разбира се. В кое Бг средно семейство днес не стават "драми" ако се повреди скъп домашен уред, например, или нещо от дома??

В този аспект, нашият минал социален опит с децата и възпитанието им, е тотално извратен и погрешен.
И не може да е никаква "база". За нищо.
Човек, хранещ децата си от "детска кухня" каквато и да е била причината за това, е тъжна картинка.

Ганке, кой в Германия си мъкне храна от "детски кухни"?
Боби? в САЩ кой купува само "food stamps"?

Елена В, ти къде видя твоето име да споменавам?
От името на всички психолози ли отговаряш, защото не вярвам да си единствената тук с тази професия! А ти за моите страхове не се грижи изобщо! Всички имаме право да се изкажем, нали така? От шега не разбираш обаче...

Боби? в САЩ кой купува само "food stamps"?

Food stamps не се купуват, а се дават на бедните за храна. Противно на вярването, главните получатели са бели жени, най-виско процент от получателите са. Обаче процентно колко от една етническа група получават- май ги е страх да изкарат статистиката, защото нямам съмнение, че ще са черните.

Тук също идеализират миналото, не е комунистичеки патент това. Всъщност много от нещата, които смятах за комунистически патенти, като дойдох тук и разбрах, че ги е имало много преди това.

"Потребяват" имах пред вид... .

о, разбирам от шега, и мога да правя разлика между шега и заяждане, ок да речем, че сме се разбрали и да прекратим, предлагам аз.

д-р Бърди, много съм съгласна, че вещите приемат стойността на житейски постижения - помня първият касетофон, или като купиха нашите Колата. и така с всичко - да го пренесем към децата - не се въргаляй на пода, че тези дънки са ти единствените, например. е как да се чувства свободно детето да изследва света или да се инстралира страха и вина, което е съвсем различно от уважение и ценене към това да не би да се счупи нещо, не защото ще ни е тъжно като се счупи любимата играчка, а защото е прахосване на пари или просто друга няма. но мизерията е състояние на ума, освен на държавата. да цитираме един велик герой, от един велик филм "спестовността е майка на мизерията" 

боби, това за пореден път показва, че системата в самата си същност е biased, могат да я ползват само тези, които могат да я "работят", а те обикновено не са най-нуждаещите се. тук има една програма за деца от семейства в неравностойно положение - детски центрове с всякакви играчки  и книжки, така че дори и да нямаш пари детето да има стимулация, да има книжки и да си играете заедно с него и с други деца. е да де, носе оказва, че тези центрове се ползват основно от семейства от средната класа, които в къщи си вероятно имат дори и повече играчки. бедните хора или не знаят за това или не могат да се придвижат дотам или .... не знаят защо е важно?

чудех се дали си мислим, че светът е по-страшен, защото нашите деца са много мънички и не можем да си ги представим да карат колело сами пред блока, или наистина е по-страшно, или ние знаем повече за опасностите или е комбинация? не знам, ще ми се да си мисля, че детето ми ще тича засмяно по улицата и на мен това ще ми носи удоволствие, а не паника.

Виж, момиче, моля те да не ми внушаваш постоянно неща. Не  е добре и коректно, когато един психолог започне да внушава на другите, а когато не прави разлика между тези неща, това не е и професионално. Внушаваш ми измислени страхове, внушаваш заяждане, внушаваш и решаваш покровителствено приключване на нещо си. Ето такъв психолог си търся отдавна - да ми внуши и диагноза с бърз замах. Досега към теб съм се обръщала единствено и само с оглед на темата, лични бележки към теб не съм си позволявала, защото не съм психолог очевидно.

Аз не се заяждам с хората тук! И под "психолог/психолози" в предния си пост нямах предвид твоята особа, колкото и да те разочарова, а го използвах събирателно за професията. Нека да не те ласкае, освен ако личното ти име не е "психолог".

боби, това за пореден път показва, че системата в самата си същност е biased, могат да я ползват само тези, които могат да я "работят", а те обикновено не са най-нуждаещите се.

Как пък това репи, че означава? Дават се на бедни хора точно. Има си изсиквания за това колко пари правиш.

Tук обаче е такава простотия с тези помощи, защото малко да си над изискванията и не получаваш и има хора, които получават много повече неща само защото бачкат по-малко. Имам познати българи, които специално внимават да не направят повече пари. За какви ли не програми се квалифицират. Дават им пари за образование, за по евтин телефон, за не знам какви си неща. Последното е, че децата им ходят безплатно на плуване! Значи аз може би не мога да си позволя да си запиша и двете деца на плуване, защото работя и правя повече пари, а те понеже гледат да не се скъсат от работа и могат. И какво ли не още им дават. Имам и други познати - много доволни, че има дали пари за храна и затова купили на децата... ipod-ове. На 2ри и 4ти клас деца. Същите съм ги виждала как в една жега на един панаир децата искаха вода и те им купиха една, че много била скъпа ...и си купиха вино на тях, че има се пиело.  Ох, по тази тема за това как трбява да се разпределят тез неща, много мога да изпиша, ама се ядосвам акто започна само.

боби, точно това имам предвид, че има хора, които влагат страшно много усилия и интелект да сработи системата за тях, а други, които не могат да направят това (защото са дори по-бедни, дълбоко неграмотни, с психични проблеми или каквото там) не могат да ползват тези неща. а че има- тук я наричат- емиграция за помощи -  има, но е тъжно какви приоритети имат понякога хората по повод на децата си особено.

Идеализацията на миналото с цел облекаване на настоящето е чист Руско-комуноиден неприятен и нежелан синдром.

докторе, много Ви моля, нека не използваме нелицеприятни квалификации по адрес на участниците в темата. в случая визирате мое мнение и се чувствам засегната. освен това и несъгласна. не желая да споря по въпроса кой каква утеха намира за проблемите си, особено в 2 след полунощ. само казвам, че не съм съгласна с цитираното мнение, нито с използването на негативни квалификации. още повече, правилата на форума не го допускат.

п.п. ще си поясня предния постинг, защото явно се налага.

когато аз, отглеждаща 1 дете в условия на материална обезпеченост, при наличие на всякакви съвременни домакински уреди, качествена храна, облекло, памперси, лекарства, се оплаквам колко ми е трудно да гледам дете (защото съм имала много такива моменти!), не мисля, че отрезвяващото сравнение с моята баба, която е изгледала децата си геройски при несравнимо по-тежки условия, е признак на нещо лошо и неправилно. напротив... помага на човек да се върне към реалността и да осъзнае, че проблемите му са до голяма степен изкуствени.

има една поговорка, че богатите също плачат. българите редовно сме начело в класациите за най-нещастни европейци, но пък скандинавците са начело в класациите по самоубийства.

Джам, да трудно е било по време на войната, но ние в момента живеем почти като на "война", само че не е ясно дали някога ще свърши изобщо. Съласна съм, че на фона на тези които са нямали какво да ядат през войната буквално, моите или твоите страхове за изкуствени, но за нас не са, в това настояще време. Не мисля, че е уместно да се сравняват минало с настояще, защото сме поставени в коренно различни ситуации.

По въпроса за кухнята - никой, по простата причина, че не съществува тук такова понятие. Но съм убедена, че ако я познаваха, биха се възползвали, тъй като децата тук се хранят изключително неправилно, за мое съжаление.

Цитат на: Birdie в Януари 26, 2012, 22:39:08 pm

Идеализацията на миналото с цел облекаване на настоящето е чист Руско-комуноиден синдром.

докторе, много Ви моля, нека не използваме нелицеприятни квалификации по адрес на участниците в темата. в случая визирате мое мнение и се чувствам засегната. освен това и несъгласна. не желая да споря по въпроса кой каква утеха намира за проблемите си, особено в 2 след полунощ. само казвам, че не съм съгласна с цитираното мнение, нито с използването на негативни квалификации. още повече, правилата на форума не го допускат.

п.п. ще си поясня предния постинг, защото явно се налага.

когато аз, отглеждаща 1 дете в условия на материална обезпеченост, при наличие на всякакви съвременни домакински уреди, качествена храна, облекло, памперси, лекарства, се оплаквам колко ми е трудно да гледам дете (защото съм имала много такива моменти!), не мисля, че отрезвяващото сравнение с моята баба, която е изгледала децата си геройски при несравнимо по-тежки условия, е признак на нещо лошо и неправилно. напротив... помага на човек да се върне към реалността и да осъзнае, че проблемите му са до голяма степен изкуствени.

има една поговорка, че богатите също плачат. българите редовно сме начело в класациите за най-нещастни европейци, но пък скандинавците са начело в класациите по самоубийства.

Изобщо, ама- изобщо нямах пред вид Вас! И другояче не може и да бъде, имайки пред вид уважението и оценката, които храня към Вас.

Имах пред вид не точно "връщането в миналото" като извор на оптимизъм. Което е всеобщо явление.
Имах пред вид идеализирането на неосъзнатите така или иначе, крайно мизерни минали спомени ( които обективно, но неосъзнавано, са си такива) като извор на "оптимизъм". Ние живяхме толкова мизерно в миналото ( по всякакви обективни стандарти) само дето не го разбирахме, нямайки критерии за сравняване. Сега, когато ги имаме, и "прогледнахме", да си идеализираме ужасното минало, само и само защото настоящето ни е още по-проблемно, за мен лично, си е чист мазохизъм.

По въпроса за кухнята - никой, по простата причина, че не съществува тук такова понятие. Но съм убедена, че ако я познаваха, биха се възползвали, тъй като децата тук се хранят изключително неправилно, за мое съжаление.

М дааа- вюрстчета и карначета. Само дето "пудинг" няма.
Но обичат да дават пастети на деца, бях чувал.
Всяка страна в детското хранене си има своите "прегрешения".

Цитат на: Ganka в Януари 27, 2012, 12:20:56 pm

По въпроса за кухнята - никой, по простата причина, че не съществува тук такова понятие. Но съм убедена, че ако я познаваха, биха се възползвали, тъй като децата тук се хранят изключително неправилно, за мое съжаление.

М дааа- вюрстчета и карначета. Само дето "пудинг" няма.
Но обичат да дават пастети на деца, бях чувал.
Всяка страна в детското хранене си има своите "прегрешения".

Мне, вурстовете и останалите салами са ок, но се хранят с много тестени изделия, което не е особено добре за децата. Също така и кнедли и подобни на кнедлите изделия. Трудно се спазва здравословен режим с това нещо. Закуската им сутрин е брецени, което не е особено добре или пък сандвичи. На обяд винаги имат някакви оризи или макарони. Супите са рядкост, пици и спагети често срещани. Както и прословутия пудинг за десерт, вместо плод
От около две седмици моята дъщеря задължително, сама си иска банан след като се прибере от градината, а батко й до скоро не проявяваше никакво желание за плодове. Добре, че тя го научи да яде

 
Ганке, кой в Германия си мъкне храна от "детски кухни"?

Докторе, ще си позволя да отговоря и аз. В Германия масово хранят бебетата с фотови храни, това е детската кухня. Питайте и Ганка по въпроса