Джам, аз бих се поинтересувала дали това е част от учебната им програма, или е лична приумица на учителката. Ако е второто, бих изразила мнението си. Ако е първото, да му мислят мюсюлманските деца.

В България образованието е светско и това е залегнало в Закона. Познавам добре програмата за предучилищно образование и смело твърдя, че никъде и по никакъв начин няма тема за религия, в никой етап.

Явно с учителката вече сте имали сериозни разговори и по други теми, но това не е довело до желания резултат. А като чувам, че е занимавала децата с историята за цар Ирод, просто побеснявам. И друго прави впечатление - седнала госпожата да ги учи молитва наизуст, но ако се наложи за някое тържество да научат 4 реда стихче, го дават вкъщи с родителите да учат. Джам, аз бих имала лична среща с директорката и ако това няма резултат, бих направила писмено оплакване до РИО.

Джам, ако вече е говорено в градината с госпожата или директорката и резултата е никакъв, направо подавай оплакване, че не се знае какво може още да наговори на децата...

и без това, едвам преживяхме цар Ирод и избитите младенци по Коледа...

О, това е много жестоко. Аз не мога да се справя с тази история като зрял човек.
Какво остава за дете, което много буквално и цветно си представя всичко?

Още цензурирам приказките, дето майката се разболяла и умряла. Обикновено живели, що щивели  и бащата се оженил повторно...
Също в българските приказки подробностите за змейовете и кръвожадните им глави и от къде какво бликало като ги повалил юнака ги смекчавам или подминавам.

Джаме, Джаме, Джаме...Цар Ирод и младенците викаш...а на великден ще им обяснява за мъченията на Исус ли?

Баба, дядо и мама са атеисти. Отгледаха ме баба и дядо. Изложиха ми своята позиция по въпросът с вярвата с последвали изречение:
"Ако все пак има Годпод и Рай, не се притеснявай за нас, ние ще отидем в Рая, защото цял живот се опитваме да правим добро и не сме навредили умишлено на никого. Независимо дали има Бог или не, твой избор е дали да вярваш. Но живей като правиш добро и помагаш на хората, когато можеш. Тогава твоят рай ще е на земята, защото ще се чувстваш добре"

Толкова.Точка.

Не съм имала терзания за Рая и Ада и къде ще отидат родителите ми.
Бях на 6 години, когато ми се обясни това.
Кръстиха ме на 10 години по мое желание.
По-късно кръстницата ми стана мормонка и реши, че ще ме води в тяхната църква. Идваха в нас няколко пъти и мормони, обясняваха ми за това, че мога да уча в щата Юта.
Признавам, че ходих от любопитство, защото тогава в училище изучавахме католицизма и различните православни ереси.
В нашето училище изучаването на основните принципи на повечето вероизповедания, сравнението между тях и допирните им точки, историческото им влияние върху световната история беше много силно в 9 и 10 клас.
В 11 и 12 изучавахме по-древните религии и вярвания. Езически ритуали и т.н.

Да ви кажа, когато е правилноподнесено като информация, всичко е мноооого интересно.

Е, ама ако детската градина няма някакъв вид автономия по отношение на учебния си план и и запознаването с християнството не е заложено там - учителят няма никакво право да налага своите си възгледи на публика, която не му е равностойна, податлива е на манипулации и внушения и не може да каже "не" на това, което и се поднася. И тя носи отговорност за това!
Мен също би ме подразнило, ако не съм кръстила детето си и съм си избрала да съм "атеист", каквото и да влагам в понятието.
А да им разказва за цар Ирод и всичко около него - трябва да не е вред тази жена. Не съзнавали, че ги плаши? Освен ако това не са и методите да налага дисциплина чрез страх...

Помислих, че е инцидентно и става въпрос само за една молитва. Ако е системно, много ще ме подразни, даже и да е християнче детето, защото училището е за друго - за знания и социализация. Училищните пиески по Рождество Христово са нещо съвсем различно и там културологичният елемент е равен почти на религиозния.

В семейството е друго нещо - да избереш колко, кое и кога да въведеш, ако си избрал детето ти да изповядва някаква религия. Моето решение да и кажа молитвата "Отче Наш" е по-скоро начин да я въведа отчасти, но докато научи целия текст, ще мине мнооого време. А за разбирането му - още повече. Децата все още гледат на всичко като на истинско, реално и действително случило се, а и като на нещо, което може да се случи и с тях, те се съотнасят със страшните истории. Защото не могат да схващат още художествената условност на казаното.

Мдаааа, аз затова например не смятам да заплашвам детето си с торбалан, баба меца и от тоя род, с цел послушание, както ни плашеха нас на времето. Ми извинете, до голяма ме беше страх от тъмното И съответно съм забранила на родите да използват подобно похвати.
Това с цар Ирод ме уби....

  Аз съм вярваща, източно православна християнка.Струва ми се, обаче, че да налагаш на толкова малки деца, особено без да питаш родителите им, религиозни възгледи е недопустимо. Много се спори дали да се въведе вероучението в училище. Но аз си мисля, че основите на която и да е вяра или религия се поставят само и единствено у дома. В училище би било хубаво да се учи история на религиите, без натрапване и проповядване.
  Моето семейство е силно набожно. Когато бях дете ме караха да участвам в различните ритуали и това много ме дразнеше. Открих вярата и религията сама, в тийнейджърските си години. Виж, много мил спомен от ранното ми детство е как любимият ми дядо ми разказваше Стария завет като поредица от приказки.
При нас нещата са още по-сложни с малечко.
  Баща му е нерелигиозен, празнуващ всички християнски празници евреин.Разбарли сме се да изчакаме и лека- полека,без задължителност да обясняваме нещата.
Понеже сме обмисляли да го запишем в еврейската детска градина, ходих да видя как се решава този въпрос там. Оказа се, че ги учат единствено на разни обичаи и традиции и  им говорят само за разни герои и забавни случки и имат нещо като олекотен, детски и карнавален вариант на всякакви религиозни празници- доста неангажиращо.
  А това със заплашването много ме дразни. Една баба си плашеше внучето в парка с Мечката. Що за дивотия? Да му внушаваш страхове, че и от животни или от разни зли сили!Не го разбирам.

все пак, искам да разбера дали е просто желание на госпожата да им предаде основни православни ценности или имаме случай на сектантско промиване на мозъци.

Какво значение има това, ако детето ти е стресирано? Дори и да иска да предаде основни православни ценности, ако го прави по неподходящ начин, по-добре нищо да не предава.

Леле, гледам за религия говорите  аз съм християнка, половинката е мюсюлманин. Детето е неопределено, нито е кръстено нито обрязано. Ние и двамата не сме вярващи, оставили сме избора на него, какъвто реши такъв да бъде. Учим го да е добър и толерантен с всички останали и това е.

Извинявам се, но тук не става въпрос кой какво изповядва, а какво пропагандира дадена учителка в детска градина. Джам аз си мислих, че е само молитвата, но това което сподели, ми прилича точно на евангелистка работа или подобна. Евангелистите са точно секта. Освен тези, които познавам от ученическите години, познавам и доста други. Преди няколко години мъжът ми работеше във фирма с изцяло евангелистки персонал, плюс собственика. Такова нещо не се забравя, мъжът ми изтърпя точно 2 месеца и напусна. Имах възможността да се сближа неволно разбира се с една съпруга, на работещ във въпросната фирма. Засичахме се по парковете имаме набори деца. След две години, я виждам вече да бута второто, след още една третото. Живеят в студио, не я питах директно защо ги ражда, като няма как да ги отглежда. Но от дума на дума дойде и отговора, религията не позволявала да се правят аборти. На мой въпрос защо не ползват контрацептиви, отговора пак същият. После се оказа, че и другите бивши колеги и те така по същата схема. Шефа имал 6 деца. Аз съм с едно на 5 год., а те с по 3 за такъв период. Това са крайно увредени хора, с промити не, ами измити мозъци. Това давам за пример, че другите няма да ми стигнат символите да опиша.

Ние в 9-ти клас имахме една учителка по френски, която ни говореше само за Харе Кришна  Комунягите веднага я натириха нейде, май я изселиха в друг град.
И да знаете, затова ми е лош френския 

Ние в 9-ти клас имахме една учителка по френски, която ни говореше само за Харе Кришна  Комунягите веднага я натириха нейде, май я изселиха в друг град.
И да знаете, затова ми е лош френския 

Съжалявам че не мога да пиша.
За да разведрим климата, малко снимки от колекцията. И за да спрем с толкова противоречивите религиозни теми... .

Сергей Рахманинов...правилното изписване на името му с латински букви е Sergei Rachmaninoff. Това е името, стоящо на надгробният му паметник на гробището "Кенсико" (Kensico Cemetery, Valhalla, NY). Следователно, всякакви други "вариации" от типа на " Sergey" или  " Rachmaninov" не са на място, разбира се.

"Аз бях много млад, когато собственикът на "Стейнуей" ме помоли като настройчик да се отбивам почти всяка вечер в залата, където бяха изложени нашите пиана, за да бъда "под ръка", ако имаше нужда от настройчик. Там всяка вечер, около 8 часа, дискретно пристигаха двама джентълмени облечени модерно, с осанка и достолепие. Единият- на възраст, но строен, с късо подстригана коса, доста висок, и поради това- изглеждащ леко прегърбен. Другият млад, напорист... . След като си свалиха шапките останах с отворени уста- възрастният достолепен мъж бе Сергей Рахманинов, младият- Владимир Хоровиц. Двамата мъже дискретно се упражняваха около 2-3 часа, като естествено повече свиреше Рахманинов.
Аз тогава разбира се бях млад, а и са минали много, много години от тогава, но единственото, което мога да кажа е че, никога след това не съм чувал пианист, който можеше да се доближи и на сантиметър до Рахманинов. Неговият контрол върху пианото бе изключителен, паметта му- безукорна, техниката му- несравнима. В същото време, Рахманинов свиреше сърцато, честно, с душа. И същевременно с желязна логика. Като композитор, той лепеше формата на това, което свиреше, по свой вкус, но въпреки това, неговият аристократичен вкус никога не го подвеждаше, защото Рахманинов имаше невероятно чувство за мярка и самодисциплина пред инструмента.Рахманинов имаше невероятна памет и невероятен, нечовешки слух. Помня, свиреше нещо два, три дена, след като бях поправял няколко чукчета от рояла. Рахманинов ми каза- "...нещо тук с тази нота не е наред... не звучи добре" . Отваряйки рояла видях, че съответното чукче бе с излязъл пирон.

Рахманинов винаги ме вземаше на турне със себе си, като личен настройчик, и служител на фирмата "Стейнуей", разбира се, която му даваше безплатен вагон, и три рояла за всяка година, за неговите турнета в рамките на контракта, който бяха подписали. Роялът му се доставяше и в Европа за сметка на фирмата, разбира се... . И така прекарахме не една и две години заедно по турнета из Америка. В началото, виждайки ме толкова млад, той попита шефа " А този млад човек, знае ли си добре работата? ". На което моят шеф му отговори " Няма да имате повод за оплакване , Г-н Рахманинов". "Ами добре тогава- нека пътува с мен". Всяка есен Рахманинов идваше в изложбената зала на фирмата, и избираше роял за сезона. Понякога искаше да му запазим роялът от предишната година- тогава ние консервирахме инструмента, и го пазехме специално за него цяло лято.

Рахманинов бе много нещастен в Америка- той бе дърво без корен. Буквално. Не е чудно че за 20 години извън Русия, той не написа почти нищо, и едва щом се сдоби с дом в Швейцария ( става въпрос за вила "Сенар"), вдъхновението му се повъзвърна.
Рахманинов наистина бе невероятен виртуоз... дори и в сравнение с такива имена като Йозеф Левайн или Хофман, които бяха еталони сами по себе си, Рахманинов бе несравним с никого, и с нищо друго. Той беше по принцип необщителен и затворен човек, но в тесен приятелски кръг бе тотално различен. Всъщност, в Америка той имаше няколко познати сънародници и се движеше само в техния кръг. Висок, строен, с късо подстригана коса, Рахманинов бе наистина по своему красив мъж, и фигура, след която, всички се обръщаха щом минаваше. Имаше аристократични обноски и се владееше неимоверно добре в обществото. На всеки концерт го обграждаха почитателки, от които той обаче се стремеше на всяка цена да се оттърве, бягайки през задния вход, Често пийваше мъничка чашка коняк преди всеки концерт. На рояла бе стегнат, никакви излишни движения и гримаси. Ръцете му като че ли "поглъщаха" клавишите.... неговият Шопен бе невероятен- помня редица вечери стоях в един ъгъл, в залата, в една тъмна ниша, направо на пода, и го слушах да се упражнява до 2, 3 часа вечерта. Единственият път, когато изпитах отново подобни чувства, слушайки пианист, бе при първото турне на Рихтер в Америка... . "


Клик... .

В този ред на мисли, някакви отзиви за филма „Изкуството на пианото – велики пианисти на 20-ти век”?

В този "филм", на Рахманинов бяха отделени 2-3 минутки. На Св.Рихтер- точно 2. С уводни думи моля" От тъмнината на великата страна се родиха двама талантливи пианиста... ( това за Гилелс и Рихтер).
Виж, Даниел Баренбойм из целият филм раздаваше "щедро" мнения като "велико име" в пианото. Че и говореше за Клаудио Арау, че имал "пиетет към всичко тевтонско".
Срам...срам .

Не балансирани, аматьорски неща... . Претупани неща... .


***
На снимката е единственият пряк потомък на Рахманинов жив днес-внукът на Рахманинов.
Живее във вила "Сенар", в Швейцария.

Не съм го гледала, четох "отзиви" на различни преподаватели по пиано.

"С вещина и не без чувство за хумор г-н Милков навлезе в подробности за живота и
изпълнителското майсторство на всеки от тях, а представения филм „The Art of the Piano ” -
ИЗКУСТВОТО НА ПИАНОТО, в който са включени документални записи на техни
изпълнения, беше един шедьовър на музикалната документалистика..."

Вижте го... интересен, но претупан. Освен това, наративната част е много, много елементарна, на места- направо предубедена и грешна. Има и откровени гафове- като например насмешливите коментари на Адержевски за Хофман, че бил алкохолик и т.н. . Не че не бе вярно това като факт, но не би трябвало да допускат такива неща да се говорят по ТОЧНО този начин, и то от Андержевски.... .
Изобщо Баренбойм, тази дребна душица, там нямаше място... другите коментатори бяха много по умерени и интересни... . Моето уважение към Даниел Баренбойм се изпари щом прочетох книгата "Гений в семейството" и гледах филма по нея - " Хилари и Джаки". Простете.

Благодаря!

""С вещина и не без чувство за хумор г-н Милков навлезе в подробности за живота и
изпълнителското майсторство на всеки от тях, а представения филм „The Art of the Piano ” -
ИЗКУСТВОТО НА ПИАНОТО, в който са включени документални записи на техни
изпълнения, беше един шедьовър на музикалната документалистика...""

Има една интересна английска дума за тези неща- shallow. Дума, която е с много значения... .
Естествено, никакъв "шедьовър" не е за мен. "Рихтер-Енигма" е шедьовър като документален филм, да.
Или- "Дейвид Ойстрах-народен артист?" , пак на Бруно Монсанжеон за Ойстрах. Или пак на Монсанжеон- за Йехуди Менухин.

Или може би Г-на Милкова трябва да види това:
http://www.youtube.com/watch?v=p-NmQb0HsXM

Григорий Соколов- един от великите "техничари" днес. Термин, който се изпари откъм съдържание,след като Кисин се появи, и буквално "издуха" останалата "публика". И остана само великолепната Марта Аргерих и Нелсън Фрейре в компанията на "избраните".

или да сравни/коментира това:
http://www.youtube.com/watch?v=ibg1plvcnY8
Кисин- Балакирев- "Исламей".

или това:
http://www.youtube.com/watch?v=vj234qqEZ5M
Кисин- Лист, " Див Лов" ( това е 8 етюд от Трансцеденталните Листови Етюди)

Вероятно сте използвал думата "shallow" за филма, но на мен ми "дойде", докато четох "отзвука" за него  . Толкова клишета на едно място не бях срещала от ученическите си години насам  .