м-и, относно курсовете за оказване на първа помощ, по разни поводи съм споделяла, че за мен бяха много полезни. Първия път го карах по задължение /за шофьорска книжка/, втория път доброволно /като бременна/. За да бъде наистина полезен такъв курс за посетилите го, от голямо значение е лекторът според мен. Нали знаеш, че има хора много добри професионалисти в своята област, ама неспособни да обясняват пък. Та, ако си попаднала на такъв човек - съвсем нормално да считаш, че с нищо не ти е било полезно такова обучение, или ако същото е водено "през пръсти"...всякакви случаи има. При мен и двата пъти лекторът беше прекрасен наистина. Дълги години е работил точно спешна медицина, умееше да обяснява всичко, като за хора които не са студенти по медицина и не се ограничи само до суха теория и показване на картинки, че "да отбие номера". Човекът наизвади един куп манекени предназначени за такъв вид обучение и онагледи всички основни неща. Как се поставя турникет примерно, съпроводено с подробни обяснения в какви случаи се прави, защо, къде се поставя, колко дълго може да се държи. Демонстрира как се шинира счупен крайник - веднъж с "професионална шина", втори път как може да се направи това с подръчни средства, пак обяснявайки защо се прави това. За превръзки - различни видове и за различен вид травми - също беше много изчерпателен, за сърдечния масаж всички се изредихме на специален манекен, че да видим напрактика как става това и не е вярно, че се изисква сила - изисква се определена техника.
По темата "глътнат език" конкретно - отдели поне половин час човека и сподели немалко куриозни случаи от практиката си, затова и така ми се е набило в главата. Един от тези случаи беше, че човек прави епилептичен припадък, негов роднина хуква "да му вади глътнатия език"... В резултат - и двамата попадат в спешното. Епилептикът - с един изкъртен зъб и сериозни травми по устата и езика, защото другият се опитвал да му отвори устата с отвертка
/от "обща култура" бил чувал, че трябва да подпъхне пръчка някаква, ама нямал под ръка та.../. След като все пак отворил устата на човека с гърч, посегнал да бърка в нея, отвертката се измъкнала, епилептикът стиснал пак челюстите, а на "помагачът" пръстите му останали в устата и били хубаво "нагризкани". За да го измъкнат - другите присъстващи пак награбили отвертката и така изкъртили зъб на човека с епилепсията и му нанесли и доста други травми по лицето.
Всяка от нас може да изпадне в описаната ситуация /аз съм изпадала точно в такава/ и считам за наистина важно, да знаем как да реагираме на първо време, преди да се отзоват професионалистите, иначе - рискуваме да навредим на някого, че и на себе си.
Не мисля, че с нещо би навредило на работещите в ДГ, веднъж годишно поне да минават подобен курс, както виждаме в случая - като стане подобна случка, то не пита дали сестрата е наблизо, дали 112 вдигат и идват веднага...
Напълно споделям мнението на
jam относно вноските, които плащаме за здравни осигуровки. Когато и да опра до медицинска помощ - все си плащам в брой, по абсолютно същите причини.
Единственото "безплатно", което съм ползвала досега са ваксините за Дани по имунизационен календар, ама предвид сумите за здравни осигуровки, които аз и баща му с години сме набивали в бюджета на НЗОК - егати безплатното нали.
Никаква лична мотивация нямам да ги внасям тези пари всеки месец, правя го само и единствено, защото така съм възпитана - че всякакви данъци и сметки се плащат и те не са "концерт пожелание". И накрая, с платеното И от мен -
Джам я подритват в МД и зорлен докарват детето й до проблемно състояние. А на "симпатягата" дето и една стотинка не е вкарала във въпросната система - оп, 5-о секцио на секундата, че смеят ли...веднага ще писне, че я "дискриминират" при забавяне. В детските отделения в цялата страна е подобна картинката, що се отнася до въпросната група хора. Едно дете е реално за прием, с него влиза майка му и няколкото братчета и сестричета, щото..."ми нямало кой да ги гледа". Интересно безработната рода на въпросните с какво тооолкова важно се занимава, че да не може да гледа децата?
Та всички си ги приемат накуп в детско и започват да ги отглеждат. Докато едното дете оздравее - другото се разболее и така си откарват някой път по цяла зима, семейно да си живуркат за сметка на...сещате се на кого. През това време естествено - помощите им за к'вото ви хрумне си вървят.
Толкова са бедни милите, че един от тях няма без мобилен телефон, болничният персонал не може да се вреди от тях пред автоматите за кафе /за които се плаща/, а при визитация - често се налага сестри и санитарки да издирват въпросните маминки по околоболничните заведения, че лекарят да може да ги информира за състоянието на децата им /понеже е длъжен нали/. Та очевидно - на тези мили хорица пари им се намират за всичко друго, което им душа иска, само за сметки, осигуровки и данъци - нямат.
Ама не, не били тези въпросните проблем на здравната система.
Ами сигурно аз и такива като мен сме й проблем тогава, щото не я ползваме, само я спонсорираме.