копирах една част от въпросната книга по тази тема 
Как да познаем, че детето е готово?
Има няколко прости въпроса към вас и децата ви, които ще ви подскажат доста точно. Ето и списъка, който можете да ползвате:
- Наближават ли двайсетия месец?
- Имат ли езикови умения? Могат ли да ви кажат дали памперсите са мокри, или изцапани? Могат ли да ви кажат какво искат?
- Ядат ли много храни, богати на фибри, и пият ли много вода?
- Знаят ли кога сте доволни?
- Радват ли се, че ще ги учите да ходят до тоалетната?
- Притеснявате ли се? (Ако ли не, оставете ги в пеле¬ните още известно време и се отпуснете за малко.)
- Готови ли сте да опитате, да видите дали действа, да престанете, ако видите, че се превръща в битка, и да опитате отново по-късно?
- Имате ли прахосмукачка?
Ако отговорихте с „да“ на тези въпроси - особено на пос¬ледните два, - тогава вероятно ви е време да опитате. Ако ли не, или ако имате съмнения, по-добре изчакайте малко. Хубавото на пелените е, че обикновено не текат, а и не се налага да тичате като луди в търсене на тоалетна, нито пък децата ви да пишкат в нечий двор, защото не сте намерили такава.
Пелените миришат, но също така държат чисто и сухо, а това носи определена свобода.
План за тоалетно обучение в три стъпки
Има милион начини да научите децата да ходят до тоа¬летна - това е само един от тях. Той е структуриран, което харесва на някои хора, а на други не. Обичам да има ясна структура в родителските въпроси, тъй като тя помага на много родители да се чувстват по-уверени и контролиращи положението. Независимо от това, спокойно можете да про¬меняте стъпките, така че да подхождат по-добре на детето ви и на дома ви.
Стъпка 1: Създайте мотивация
Един от най-добрите начини да накарате децата да по¬искат да направят нещо е като им кажете, че не може. Ако искат малките да седнат на тоалетната чиния, малко пре¬ди да започнете им кажете, че не може. Нямам предвид да ги учите на непослушание, а по-скоро да им кажете нещо от рода на „Вижте сега, можете да влезете и да погледнете тоалетната, но още не може да сядате на нея. Тоалетната е само за големи деца, така че първо трябва да пораснете“.
Начинът да накарате някого да погледне в кутията е да му кажете, че не може да гледа.
Следващата стъпка в мотивационната фаза е постепенно да превърнете тоалетната в забавно място. Започнете, като сложите картинки, разказвате приказки за тоалетната преди лягане и надавате весели викове всеки път, когато минавате покрай нея. Целта е вашият дребосък да асоциира най-мал- ката стая в къщата с най-голямата възможна радост.
В същото време няма да е лошо да започнете да създавате асоциация между мокрите/мръсните памперси и гадорията. Можете например да ги питате дали искат да им смените гадните стари памперси. Правете физиономия, когато маха¬те акото, а когато вече сте сложили новия памперс, казвайте колко е приятно с него.
Последната стъпка е обратното броене. Вземете един ка¬лендар и отбележете деня, в който вече ще са достатъчно големи. Задрасквайте всеки изминал ден и вдигайте голяма шумотевица около приближаващата дата.
Стъпка 2: Първо научете мечо
Децата учат най-добре чрез играта, затова я включете във вашия план. Най-подходящият начин е да накарате мал¬ките да научат любимата си плюшена играчка да ходи до тоалетната. Първо трябва да научим мечо, преди да пробва¬ме и ние. Обърнете го на игра, направете го забавно. Нека дребосъкът да пита мечо дали му се ходи до тоалетната. Ако на мечо му се ходи, помогнете да го сложи на детската тоалетна и се зарадвайте, когато мечо си свърши работата. От време на време питайте дали на мечо му се ходи. Ако ви кажат, че не му се ходи, съгласявайте се и хвалете мечо колко добре знае кога иска да ходи до тоалетната и кога не.
Ако кажат да, пускайте фойерверките. Пак повтарям, трябва да превърнем ходенето до тоалетна в забава.
Стъпка 3: Ред е на Младши
Тук вече ще ни трябва прахосмукачката, защото след като мечо е усвоил уменията, идва ред на Младши. Опре¬делено трябва да го направите в събота и неделя, когато всички са у дома да помагат и можете да го превърнете в централното събитие.
Първата ви работа е да вдигнете шумотевица около маха- нето на памперсите. Преди големия ден можете да отидете на пазар с Младши, за да изберете „специалните гащи“, кои¬то носят големите деца. Щом ги обуе, зарадвайте се, че гад¬ните стари памперси ги няма и вече ще носи готини гащи.
Имаме снимка на нашия син, обут с първия си чифт, кой¬то изглежда горд като новоизбран президент (между друго¬то, подходяща снимка за купона по случай осемнайсетия му рожден ден, а може и да я подхвърлим на вестниците, когато стане министър-председател).
Следващото нещо, което трябва да направите, е да им да¬вате много течности и през два часа да питате дали им се ходи до тоалетната. Ако сте си свършили работата с мотивацията, ще искат да ходят. Ако ли не, не ги насилвайте, а се върнете крачка назад и прегледайте отново мотивационната фаза.
Ако свършат някаква работа, вдигайте врява до небесата. Добре е да има награда. Непременно трябва да има поло¬жително внимание. Даже препоръчвам вредни сладки хра¬ни като ефективен подкуп в този случай. С напредването на нещата ще трябва да ги замените с други, не толкова вредни награди (например лепенки), но в началото нищо не може да замени захарта като средство за стимулация. Повечето де¬чица ще продадат майка си за едно шоколадово лакомство.
Бъдете готови за произшествия и бъркотия. Ако имате бели килими, чакат ви тежки моменти. Ако стане някоя беля, не се дразнете и не започвайте да мърморите - прос¬то почистете и продължавайте. Можете да използвате това като повод да се върнете при мечо, за да се уверите, че е запомнил най-важните правила.
Продължавайте да давате течности и да подканяте за тоалетна на всеки два часа, като щедро хвалите всяко пос¬тижение, дори да са само няколко капки.
С течение на времето те ще стават все по-добри. Това ще ви позволи да разреждате наградите във времето.
Следващата фаза е да започнете да ги насърчавате сами да сядат на тоалетната чиния, когато почувстват, че им се ходи. Естествено, при първото им соло изпълнение тряб¬ва да вдигнете такава патърдия, че да съборите покрива. В този момент се звъни на баби, дядовци, лели, чичовци, из¬общо на всеки, който е готов да чуе изумителните новини на малкия.
Ако настане бъркотия—а тя ще настане,—не се паникьосвайте. Не се притеснявайте и не се ядосвайте. На малките им е необходимо време да се научат. Имайте едно наум, че ще трябва да чистите, и така няма да се разочаровате. Ще отнеме време, но накрая ще се получи.
Най-важното - направете го забавно
Това е от огромно значение. Каквото и да правите, нека да е забавно. Ако се превърне в битка, най-добре е да спрете за момент, да отстъпите малко, след което да продължите по-кьсно.
Има един милион начина да превърнете обучението да се ходи до тоалетната в забава. Ако имате артистична дарба, можете да използвате големи парчета картон и да превърне¬те тоалетната си в динозавър, пони или камион. Можете да намерите специална музика за ходене до тоалетната. Може¬те да пеете специална тоалетна песен на детето:
Обичаме да пишкаме, обичаме да акаме,
и като кенгуру обичаме да клякаме.
Обичаме да вършим работа като големите,
но само да не ни болят от смях коремите.
Очакват ви много забавни часове с тоалетната — трябва само да сте малко по-изобретателни и магията ще започне. Ако го превърнете в мъчително и натоварващо занимание, няма да се получи. Ако го направите весело за всички, ра¬ботата със сигурност ще стане.
Сухи нощи
Помнете, че първо трябва да постигнете сухи дни, преди да опитате сухи нощи. Това може да ви изглежда очевидно, но не всеки се сеща. След като дните вече са сухи, можете да започнете.
Тук важат същите принципи - направете го забавно, нека да става постепенно и се заредете с награди, също както на
предишния етап. За първата суха нощ трябва да има нещо много специално, както и за втората, третата, четвъртата и петата. След това започнете постепенно да разреждате наг¬радите. Нека да се потрудят малко.
Създайте навик да се ходи до тоалетната вечер непо¬средствено преди лягане и сутрин веднага след ставане.
Привърженик съм и на буденията през нощта. Преди да си легнете, събудете детето и го заведете в тоалетната, след което го върнете обратно в леглото. Много по-лесно е, от¬колкото ви изглежда.
Ако стане беля, не мрънкайте и не се карайте. Бели ста¬ват. Ако започне лоша серия, известно време върнете пам- персите през нощта, след което опитайте отново.
Малкият трябва да помага и в оправянето на леглото - не да го прави съвсем сам, но определено да помага. Това не трябва да се превръща в наказание или унижение, а така и тук, както при всяка друга беля, се помага в разтребването. С течение на времето на децата ще им омръзне да сменят чаршафи и ще предпочитат да ходят до тоалетната. У дома душът сутрин, след като сме се подмокрили в леглото, за¬дължително е много кратък и функционален. Няма дълго кисненс и игра, защото това може да се превърне в стимул само по себе си. Номерът при сутрешното къпане след подмокряне е „бързо вътре, бързо вън“.
Сухите нощи ще дойдат - трябва само малко да почакате.
Ако проблемите продължават, тогава е най-добре да по¬сетите вашия лекар. Най-напред се убедете, че няма някаква физиологична причина за проблема, след което започнете да работите върху поведението. Може да ви е необходима и помощ от специалист за справяне с поведенческите проб¬леми. Ако не сте сигурни, попитайте някой, който разбира от тези неща.
