Е и аз един път да започна темата. Таман се разчетох в старата и установих, че седмицата е минала. Та като сте се разговорили за възпитание, да си кажа и аз какво мисля. Много неща ме възмущават и с много неща не съм съгласна, но освен ако не ме касае мен директно, не бих казала нищо на непознат. Аз самата много мразя непознати да ми дават загрижени съвети или да ми се възмущават. Не че роднини обичам, де
. А кукувици има всякакви. В градината където е дъщеря ми, нееднократно се опулвам какви родители има, на които не им пука въобще. Шефката ми каза, че имало хора, които като си записвали децата дори не искали да влезнат да видят помещението, трябвало им място някой да го гледа и друго не ги интересува.
дианка, аз не вижам какво му е по-добрето на това да му плеснеш два шамара. Аз поне не знам един човек, който да е научил нещо от бой освен да се пази да не го хванат техните. А този разговор, който ги е разревал германчетата, вероятно много повече ще ги научи. Поне така мисля аз, макар че не знам за какво точно става дума в случя, но преполагам, не става дума за психически тормоз ( иначе си връщам думите назад
)
Та по тоя повод да си кажа какво мисля. Не че не ми е идвало и не че не съм пляскала Ивана ( по ръчичката обаче, а и тя беше малка за разговори), но се ядосвам на себе си че съм го допуснала.Това е израз на моето безсилие. Сега я пляскам само ако удари Андреа, по начина по който я е ударила, че да види какво е, не с яд или нещо подобно. Андреа един път я плеснах, по устата, когато ухапа Ивана, но не силно, а рязко, за да се стресне, защото не мога а я оставя да хапе, а е малка за обяснения. Но определено не мисля, че ще го правя до толкова, че да са достатъчно големи, че да го помнят. Тогава вече си мисля, че други подходи ще са по-удачни.
