Ние сме късметлии, защото в Берлин профилирането е след 6 клас. 

Досиета имат от детската градина. Там ги подчиняват на определени правила и според тези правила ти правят характеристика. Те ти дават предписание за медикаменти, ти си го водиш при лекар, т.е. педиатъра дава становище дали детето е за медикаменти или не, тъй като той ще ги предписва.  повечето случаи трябват сериозни тестове и рядко се налага пиене на лекарства. Просто има повече мързеливи учителки, за жалост, тъй като малко системата им куца и не всички са с педагогическо образование.
Бени, за Бавария не е отпаднало все още, за жалост. Профилира си се по стария начин. Колкото до мобинга - зависи от много неща. И да, имаме приятели и познати, не всички се оплакват. За жалост имам приятели, които твърдят точно обратното. Нали знаеш, истини много
Ех, Блу, да вземем да се преместим по вашия край ли

Колкото до мобинга - зависи от много неща.

Ех, Блу, да вземем да се преместим по вашия край ли

Какво е "мобинг"?

В Щатите целокупно местене на семейството заради училище от един град в друг (макар и на по-малко разстояние от това между Бавария и Берлин) е прието за нормално, със съпътстващата покупко-продажба на стара и нова къща, нова среда за всички деца, различно придвижване до работа за родителите... Алтернативата е частно, платено (не субсидирано от местни данъци) училище.

Аз отсега го мисля това училище. Яд ме е, защото сме в добър район и е много, много рано, и пак го мисля. Дано детето ми има късмет да попадне на добра учителка и с добра група от наборчета. Колко много неща могат да повлияят на детето и на нагласата му към ученето...

Гане, аз сигурно нещо не схващам в случая. Това "профилиране след 4-и клас", означава че учителите /или някой си там, не родителите/ решават дали съответното дете ще има право да учи във ВУЗ някой ден, или не? Или това са просто препоръки и характеристики, от така да кажем... "компетентни по въпроса лица", които се взимат предвид в следващо училище и пр.?

Съжалявам, ако звуча идиотски, ама наистина не ми е много ясна вашата система. При всички положения, ако е така както го схванах - не намирам за приемливо някакви хора да определят бъдещето на детето ми, според личните си впечатления за него...когато било в 4-и клас  Няма лошо в досиета, характеристики, работа с психолози, съветници които да ориентират по-големите вече ученици за подходяща за тях професия според възможностите им, като съответните възможности се оценят по стандартизирани схеми и всичко от вида, НО - тези неща да са с препоръчителен характер. Ако са със задължителен - еми то това е като присъда егати!

Мобинга си е вид третиране, подигравки, тормоз, било то от психологичен или друг характер. Прави се и от ученици, и от учители. Например на приятели детето си смуче пръста, по ред причини, собствените й съученици й се подиграват и не играят с нея заради това. Реплика на учител - ами вашето дете достигна предела на възможностите си, смятам, че е достатъчно това ниво за него, т.е. - детето може да се справя добре с бачкането някъде, няма нужда да учи гимназия или висше. Мобинга предполага да го изключват от определени дейности, които могат да подпомогнат развитието му и съответно по-нататъчното разпределение в училище.
Много често си позволяват учителите да дават преценка за това, че някой не е добър ученик, като не се стараят да му помогнат или да потърсят начин да го "бутнат" напред. Тъй като все пак оценките зависят само от учителя, който преподава, то ако той не постави добри оценки - в случая единици и двойки, то тогава детето няма добър успех и дори и да е умно му препоръчват да е в реално училище. До колкото знам нещата са съвкупност - тази препоръка, заедно с оценките е решаваща за записване на детето по-нататък. Ако не са добри, то шансовете за гимназия са много ниски.
Аз изобщо не смятам, че е нормално да се определя бъдещето на дете още в 4ти клас. Като знам аз в 11ти не бях ориентирана какво искам, камо ли в 4ти. Много от нещата са направени така, че да има "прясно месо" за работната месомелачка, също така е добър вариант да си запазят гастербайтерската класа. Много е кофти и ми е един от най-големите страхове тук.
Цигу, при нас е ужасно трудно с местенето, най-малкото поради спецификата на работата на моя мъж. Освен това ходенето на училище тук се определя от т.нар. право на пергела - в радиус около училището е района. Ако се преместим, няма гаранция, че ще попаднем на по-добро училище и ще е по-добре за детето. А това поне е проучено и се счита за едно от най-добрите наоколо.

Честит първи учебен ден на всички малки и големи ученици! Спорна да е учебната година за всички!
На мен вчера ми беше и първи работен ден след майчинството. Честно да си кажа никак не искам да се връщам на работа, искам си вкъщи да се забавляваме с малчо, но финансите ни притискат и няма как.
Понеже сме на училищна вълна, да разкажа за нашата ясла. Аз съм много търпелив човек, но май яко яхвам метлата и ако може да дадете мнение да се разправям ли или да чакам още. Ситуацията е следната: Мартин тръгна на ясла на 3.09. първите 3 дни беше в група с деца, които са ходили на ясла от миналата година - т.е. адаптирани деца. Нямаше ревове, той си ходеше с огромно удоволствие и ухилен до уши. Питах да го взимам на обяд, но ми отговориха, че в тази градина НЕ разрешават взимането по-рано, всички си стоят по цял ден. Това много ме изненада, но реших, че щом детето е спокойно и не плаче няма да настоявам да го прибирам по-рано. От 10.09. вече тези деца се преместиха 1 група и дойдоха само нови деца, Мартин е най-малкия на 1г.6м., всички други са навършили 2г. По цял ден е лудница, всички деца плачат със силен рев /сигурна съм, че е по цял ден, защото живеем точно на 50метра от градината и се чува рев/ за всички ни е ясно, че децата са различни и се адаптират към ДГ по различен начин, но отново нито едно дете не се разрешава да се вземе по-рано. Опитах се да кажа, че явно различните деца по различен начин изживяват раздялата с родителите и на някои им трябва постепенно да свикват, но ми казаха "Вашето дете не плаче, не се занимавайте с другите", е да де, но тук нали иде реч и за средата, в която децата прекарват цял ден. Мартин стана много нервен, реши, че може да се тръшка и търкаля по пода по незначителен повод и ред други нови умения е придобил.
От първият ден до този момент единственият въпрос, който ми е зададен във връзка с детето е на гърне ли ходи или е още на памперс, казах, че е на памперс и получих нареждане "Носете памперси". Не пропуснаха да ме попитат аз и съпруга къде работим, отговорих доста уклончиво, защото не смятам че в градината е мястото, където трябва да си размахваме трудовите книжки или дипломите. Като отида да го взема следобед единствената информация която получавам от лелята /не от сестрата/ е "Изял си е всичко" - всеки път, "Наспа се много хубаво" - 3-4 пъти и "Олеееее колко много ака" -2 пъти. Няма никаква информация какво правят през деня, с какво ги занимават, пеесни, приказки - пълно информационно затъмнение...
От сестрата получавам, а и чувам да се дават на другите родители само телеграфни нареждания -
с боди не може;
обувките да са с лепки;
лигавниците да нямат найлон отзад;
кърпите за ръце са големи, айде ще ги вземем, но вие донесете други;
панталоните да са на ластик;
с гащеризон не може /до тук с всичко се съобразих/, но вчера ми казаха - за ден трябват 6 памперса, учудвам се защото децата са там 8 часа и мисля, че 6 памперса са много. За това време вкъщи, като го слагам и на гърне, слагам не повече от 2 памперса. Вчера нарочно оставих само 3 памперса. Вечерта като го взех ми се скараха, че съм го оставила  с толкова малко, отново се бил наакал и са му сложили слип. Когато го изведоха от занималнята беше напишкан, нямам информация колко време е стоял мокър докато го взема.

Ох, стана много дълго, но наистина вече трудно се въздържам да не отговоря по-остро на следващите забележки. Много моля коментирайте, въздържам се да реагирам по-остро, защото се страхувам да не рефлектира върху детето, но и така май не е добре да се оставят нещата.

... нито едно дете не се разрешава да се вземе по-рано.

cofee lungo те не могат да ти забранят да го вземеш, въпросът е дали могат да го изключат за това. Говори с шефката, виж дали има някакъв официален правилник за тази работа и ако няма да си гледат работата.

Моят съвет е ако искаш да знаеш какво се случва, да се сприятелиш с лелките.Само можеш да спечелиш, ако се сближиш с тях. Между другото, ти казваш информационно затъмнение, ама ти попита ли ги въобще? Нищо не ти пречи да попиташ какво са правили през деня или какво правят обикновено. Не мисля, че някой ще ти откаже да ти каже.
Според мен 4 памперса трябва да им стигат , но има всякакви случаи. може да се наака няколко пъти след като е сменен примерно. След като се е стигнало да няма, значи е имало нужда.  Защо не носиш накуп пакет, а всеки ден?
Те няма да ти го слагат на гърне, ако ти го водиш с памперс. Сестрите отказват да тренират деца, чиито родители продължават да ги слагат в памперси. Искат от веднъж да ги махат.. което може би има резон.

здравейте 
Аз да питам, 4е тази сутрин се издразних много в градината. Вашите деца събуват ли се на входа на градината? До сега сме си влизали всички с обувките до шкафчетата, но от днес или да си носим калцуни ( никой нямаше) или да се събуваме всички дружно на входа. Не навсякъде има килими и децата си минаха боси на цимента. Като попитах изискване на ХЕИ ли е леличката измърмори, че само в нашата градина сме си влизали така, а пък навсякъде се събуват.

cofee lungo, аз малко нямам опит с бг градините, но защо не опиташ да говориш или с лелите или с директорката? Все пак децата не са на лагер по изтезания, ако ти позволява работата, защо да не вземеш детето по-рано? Тук си има адаптационни периоди и е разрешено, има си регулирани часове за това, вярно извън тях при извънредни обстоятелства можеш само да вземеш детето, но иначе е разрешено. Виж някъде ако има правилника на градината. Ако има къде да се държат, занеси повече памперси, да не го държат мокър. И питай, питай за всичко, което те тревожи и тормози. Опитай с добро, полека, пък ако не става тогава вдигай скандал. Не е много правилно това отношение.
Galia, при нас децата винаги са стигали с обувки до гардеробчетата си, все пак там си държат домашните обувки. Не е много правилно да ги разхождат децата по боси крака по цимента.

Ако някой се интересува ще изровя "съображенията", поради които ни "съветват" да посетим специалист и ще го пратя на лични.
Вени, при нас досието започва от първата година, което значи 5 г. Не можеха да ни изключат, но ни тормозеха по други начини.

Може и на лични, да не спамим излишно.
Интересно ми е, да, черпя опит от теб за след време

Galia, винаги сме се събували пред гардеробчето, на столче. Сутрин вдигат килима, след това мият плочките и го слагат, за да сядат на него и да се обуват децата за излизане.

Кафенце, звучи ужасно това. Бих опитала първо с добро и студен, любезен тон, но ако не сработи, бих отишла директно при директора и изложила проблемите/притесненията си. Тръшкане и изнервеност си е съвсем в реда на нещата мисля  Дано скоро намериш решение!!!

И аз вчера заведох децата в градината за да питам сестрата и госпожите разни доуточнителни неща. Госпожата ни посрещна много мило и се държа страхотно с тримата. Покани ни да видим групата и да видят децата къде ще играят.

Усещам, че това, че са тризнаци провокира едно малко по-различно отношение, незнам дали е правилно да кажа по-добро, или по-скоро е по голям интерес, любопитство.

И мен приятелки с вече големи деца ме посъветваха да се сприятеля с лелките за да съм спокойна, че когато помоля нещо има 80% шанс да бъде направено. Казах на госпожата, че все още спят с памперси и се разбрахме да оставям на лелката еднократни чаршафи. Утре ще нося изследванията и багажа на децата и в четвъртък сутрин ако всичко е наред с децата.

Снежи, наистина звучи зле това, което описваш. Дано се нормализират по-скоро нещата.

coffe lungo, добре дошла в реалността на българските ясли.
това, което описваш, е много типично. шокиращо е в началото да разбереш, че малките деца се третират като парчета месо и като стадо добитък, който просто се "пази", докато ти го връчат обратно. най-много по някоя песничка да пеят през деня.
това, което описваш, едно към едно се покрива с моите наблюдения от яслата, хем сме в различни градове дори.

и нищо няма да промениш, бъди сигурна. и съветите за сприятеляване с персонала няма да помогнат. само ще те лъжат с повече усмивка. и аз се сприятелявах с персонала. и играчки носих. и услужвах. все тая.

Гане, това, което разказваш за мобинга и профилирането е достатъчно ужасно, за да повлияе сериозно върху размислите на всеки, решил да емигрира в Германия - поне аз така си мисля.

Джам, аз не съм го казала, за да повлияя на някой, просто това са ми наболели проблеми, както и здравеопазването. Навън не всичко е розово и не винаги родното е по-лошо. Затова и ме е яд, че нещата в БГ училището се променят до толкова, че да се обезличат децата и системата да наподобява тази същата месомелачка. Надявам се поне за Алекс да не са толкова зле нещата и да се доберем до заветната гимназия, за да може той да си избира после каквото иска да учи. Много е ограничаващо и задължаващо всичко...

Здравейте,

Брех щом в Баден-Вюртенберг са променили немската система, ще стане и в другите провинции! Та те са най-закостенялата част на Германия. Има надежда

Кафенце, разбирам те. И аз бих се притеснила на твое място. Пробвай все пак първо с добро, като някак си им покажеш с шеговит тон кое не ти харесва. Ако не отбират от дума, говори с диркеторката и се разправяй. Като става дума за детето съм като фурия аз лично.

Честно казано, много мисля на тази тема напоследък и все повече се убеждавам, че не може така. Не е нормално да се налага да се молим на лелки, даскалици и други гледачки да ни гледат децата добре. В крайна сметка, правим всичко което поискат, и пари даваме колкото кажат. А и това са малки деца все пак! Не може да ги третират като парчета месо. Да, заплащането не е добро и задачата им не е лесна. Но, какво ще стане ако и докторите, инженерите и други зле платени специалисти си занемарят работата? Трагедия! Лелките трябва да разберат, че ако те не работят добре, пак има трагедия. Разликата е, че тя се вижда по-късно, когато възпитаваните от тях деца порастнат и се окаже, че са комплексирани, нещастни и т.н.

през цялото време на учебния ден ли седят на чинове (маси и столчета)? колко часа по колко минути на ден? ядене? игра?
иначе, математиката, като гледам, е на ниво 3-та група на ДГ, може би смесено с 4-та.

Имат си чинове с прикрепени към тях столове. Стоят си на тях. Имат и два компютъра, разрешават им се по 5 минути игра, ако си направят заданията бързо и правилно (игрите са с букви и цифри и други подобни, подпомагащи учебния процес). Имат и кът за седене на земята с книжки и пъзели. Нямат играчки както в подготвителната. В почивките слушат музика или приказки. Имат няколко  почивки - една предиобед за лека закуска, една голяма за обяд и игра и няколко малки между учебните блокове.
Математиката е до 5 първи триместър, до 10 за първия срок и до 20 до края на първи клас.
По религия учат по-скоро етика, общоприети ценности. Въпреки, че сме в католическо училище, молитви и посещения на параклиса не са задължителни. Запознават ги само с основните символи, на които Симеон засега не обръща особено внимание.

Каня се да го записвам на курс към училището по self defence. Много е неуверен в себе си, когато срещу него има агресивно дете. Вчера отново го удариха на детската площадка и той отново не реагира. Седи на едно място, даже не се защитава, камо ли да отвърне. Сякаш се изключва, такъв поглед има... Аз всъщност никога не съм го виждала да удря друго дете.

Много е неуверен в себе си, когато срещу него има агресивно дете. Вчера отново го удариха на детската площадка и той отново не реагира. Седи на едно място, даже не се защитава, камо ли да отвърне. Сякаш се изключва, такъв поглед има... Аз всъщност никога не съм го виждала да удря друго дете.

моят е същият, Ани....

... Аз всъщност никога не съм го виждала да удря друго дете.

  "Баткото защо удари ръчичката?"
Ани, нали на се засягаш, това си е шега. Дори в момента се хиля пред компа. Не знам, дали си спомняш репликата.

Между другото, напоследък започвам да бера срам с Косьо, че взе да проявява агресия към непознати дечица. Или блъска някое дете и го събаря, същевременно му се смее, или отива и захапва някое по ръчичката. голям срам, честно, не знам как да се извинявам.


Галя, в нашата ДГ Радост (зад Библиотеката) децата се събуват вътре до самото шкафче, където им стоят домашните пантофи. А родителите се събуваме още на вратата или пък трябва да си обуем калцуни там. Твоите дечица в коя ДГ са?

Каква е тази ясла, в която не си вземаш детето на обяд докато свикне  . Моите едното една седмица, другото 2-3 седмици си го вземах на обяд, че бяха и сборна група. Това за събуването също е странно, нито децата нито родителите се събуват преди шкафчетата, децата влизат с пантофи в групите, а родители не ходят с калцуни...
А информация, ако не попиташ надали някой ще ти каже, освен ако не е нещо което ги е възмутило

Аз да се похваля, че Стефунчо е случил на госпожи. Ходи от една седмица и сигурно само веднъж не се е напикал на обедния сън и аз вчера занесох подлуган за леглото, а днес доста притеснена след поредното напикаване, попитах госпожата дали да не му занеса памперс гащи да си ги обува за следобедния сън, при което тя ме погледна и каза "Как памперс в първа група в детската градина с памперс не може, трябва да се въоръжите с търпение ще се научи нито е първия дето се напишква, нито ще е последния". Тия думи ми направиха много добро впечатление, защото знам, на Ели в групата как едната госпожа мрънкаше, като се напишкаше някое дете какво мрънкане падаше. Е няма да ми се размине прането на чаршафи, ама това да ми е кахъра

Благодаря за мненията. До този момент и аз правя опити с добро.

В нашата градина също трябва да се събуват външните обувки на входа и да влизат деца и родители боси. По коридорите има пътеки, но по стъпалата все още няма. Тази сутрин внесох Марти на ръце до групата и започнах да го събувам при гардеробчето. Зад гърба си чувам: "Абе Марти много си важен да влизаш обут" Събух маратонката и обясних, че маратонките са чисто нови, обути за първи път и е носен на ръце до градината. Сестрата каза, че няма как тя и другите родители да знаят, че обувките са нови. Подразни ме, че не се обръща към мен, а отправя репликата към детето.