...Понеже сме много взискателни към себе си...

Когато имаме големи очаквания от себе си, имаме и към останалите. И това прави живота на всички ни мноооого труден.
И аз се боря с моите демони и слабости с помощта на терапевт. Така че, Сикс, хич не се и колебай да го направиш. Детето ми е малко, но искам да си запазя здрава психиката занапред за благото на цялото ни семейство. При мен драмата се отключи от тежкото раждане, но не исках да оставям нещата по течението особено имайки се предвид, че дъщеря ми е астрален близнак с Габи на Сикса шегувам се, разбира се
Просто исках да кажа, че не трябва да се правим на супер жени и търсенето на помощ не е слабост.

Да ви споделя какво прочетох, пробвах и подейства донякъде при нас. Само да уточня, че при нас големи истерии има рядко, малки истерии от време на време, мрънкането, както при всички е ежедневно. Понеже и на мен ми е много трудно понякога да го накарам да направи или да не направи нещо, та клякам, за да съм на едно ниво с него и го гледам в очите на неговото ниво и обяснявам какво да и какво не.  Логиката била, че като им говорим отгоре, децата са по-склонни да се съпротивляват, а когато сме "равни" с тях се поддават на убеждения. Така успях да го науча, че на прибиране от разходка мием ръцете. Той обича да го прави, но понякога проявяваше чист инат, а аз само като си помисля, как е пипал фасове например и други боклуци и ми призляваше. Понякога съм го мила насила, като той си е тръшкал главата в плота, докато аз се опитвам да го държа, за да го измия. Сега обаче още с влизането сам прави сигнали като започва да си върти ръцете все едно ги мие, даже си добутва столчето сам. И за някои други неща само така успявам да го убедя да ги направи, просто с викане не става хич, поне при нас. Та това е моят начин, за сега. За тръшкането хич не се притеснявам да си пия валериана, все пак хора сме, не сме от стомана....

Цитат на: sixsens в Юли 16, 2013, 14:48:54 pm

Же, именно защото ги помня ония сълзи, сега ми е толкова трудно да се избавя от онова гадно чувство на вина, че не се справям, че съм лоша и викам...

Понеже сме много взискателни към себе си, не само по отношение с децата, това ни създава проблеми. Също като теб си мисля дали детето е случило на добра майка 
Това и имах предвид, когато отворих дума за контрола.

На мен не ми е проблем само спрямо детето - аз, например, съм обсебена от идеята нещата да са непременно под мой контрол - вкъщи, на работа, навсякъде. Понякога имам чувството, че главата ми ще гръмне от това. Нали се сещаш това как се отразява на близките, особено на детето.

Затова ти казвам - давай малко почивка на главата, особено в моменти, когато живота ни слага по някоя спънка в повече - вероятно и на теб не ти е лесно напоследък.

Ама как ме нацели в кръвната група Това с контрола ми е голям проблем, наистина. Времето ми е разчетено до секунда дето се вика и като видя, че всичко излиза извън контрол и не мога да се събера в кожата си. И все не ми стига времето, като на всички ни, де, то не съм само аз така. Абе ще мине, ама борбата с мен самата е по-трудна понякога. И като имаш един мъж дето е над нещата ..... Помага ми много, не мога да се оплача, обаче за него всички дребни ежедневни битови неща са маловажни - какво съм била обръщала внимание, ма голяма работа видите ли, че не му били прибрани дрехите и от сорта. Ама разбира се, какво да му е, само дето аз И това трябва да свърша, нали, щото все пак в тая къща се живее, не е склад, нито кочина. Ама на човека не са му важни тия неща и не ги върши, а те се натруууупват, натрууупват....... То май всички мъже са така, кво да правиш, еволюционен дефект
Оливче, добре правиш, че взимаш мерки отсега. При мен доста неща се натрупаха и явно почват да избиват. Аз валериан дори нямам вкъщи И то не защото се правя на силна, ами съм смотла и все не се наканвам да си купя, а и ми се иска да ми се назначи някаква адекватна терапия от лекар. И понеже както казах, съм смотла и все не ми стига времето, не мога да се организирам и читав доктор да си намеря и да си запазя час. Иначе есента ходих до София на ендокринолог, защото имах съмнения за ЩЗ, но уж не се потвърдиха. Май скоро трябва пак да я проверя.
Орхидблосъм, и това съм пробвала. Гледа ме в очите и с ехидна усмивка ми казва - НЯМА! Редовно сядам до нея и започвам да й говоря тихичко и спокойно, обяснявам, пенявя се, понякога тя дори не дава признак, че ме чува. Особено пък ако за конкретно нещо, което в момента прави, й се обяснявам, направо си ме избутва и си продължава със заниманието. И при опит да я забаламосам, отвлека вниманието или нещо от сорта, се надава кански писък, изблъсква ме, почва да се тръшка, ако все пак аз продължавам да опитвам разни подходи, блъска, хвърля каквото й попадне пред очите..абе с две думи истерясва. Напоследък започнах да предусещам кога мога и кога не да въздействам. Като надуша, че ако взема да й се обяснявам и баламосвам ще има цирк, хич и не се хващам

Сикс, мъжете са друга бира и са винаги над тия неща Аз съм същата, моето време също е разчетено до последната секунда. Имам си цял тефтер с графики кога и какво да върша. Еми на - Алекс се разболя в неделя, аз във вторник изобщо забравих, че има час за терапия. Така че не си само ти дето от време на време удря у лево. А дрехите могат и да си поседят така, голяма работа

Абе да поседят, колко да поседят, дразнят ме, бе! Аз ей това не мога да си избия от картуната, не мога и не мога да се накарам да не се дразня от такива неща. Ми кво да направя, като не ми е комфортно като е разхвърляно. Направо да не казвам къде ми бърка....Ей такова говедо съм Ама като се прибера и видя цялата къща наопаки и ми иде да направя кръгом. Щото ти остави друго, ами то мене чака да я оправя. Аз не искам да подрежда, а просто да не разхвърля. Той човека си седи на компа примерно и като питам еди кое що не го е оправил ми се отговаря - ми гледах Габриела. Брех, ти да видиш, тцъ, тцъ, тцъ. Да сЪ чудиш 2 години аз като я гледах, феята на зъбките ли върши всичко останало.

Разбирам те, защото аз съм същата, ама след 7 години и две деца реших, че няма да стане тая и е хубаво да се щадя повече, щото това високо кръвно няма да се оправи от само себе си. А и аз съм си по-мила, честно казано. Мен ме дразни всичко. Обаче оставям така докато ми дойде муза да оправя. Сега съм научила децата, който си събаря под масата - носи си прахосмукачката и си чисти. Ако знаеш колко добре се справят и как ме отменят Къде не съвсем добре, къде идеално, обаче те чистят. А аз спестявам малко време и нерви

....... То май всички мъже са така, кво да правиш, еволюционен дефект

Сериозно почвам да си мисля, че живеем еднакъв живот  при поредното ми мърморене, че чистя повече след него отколкото след детето ми отговори "Ти искаш прекалено, всичко да ти е наред" Да се смея ли, да рева или коси да скубя не знам  и на него не му е проблем, че гардероба му е по столове, закачалки, та дори на масата имах тениска сутринта.

Цитат на: Елфи в Юли 16, 2013, 16:41:11 pm

...Понеже сме много взискателни към себе си...

Когато имаме големи очаквания от себе си, имаме и към останалите. И това прави живота на всички ни мноооого труден.
И аз се боря с моите демони и слабости с помощта на терапевт. Така че, Сикс, хич не се и колебай да го направиш. Детето ми е малко, но искам да си запазя здрава психиката занапред за благото на цялото ни семейство. При мен драмата се отключи от тежкото раждане, но не исках да оставям нещата по течението особено имайки се предвид, че дъщеря ми е астрален близнак с Габи на Сикса шегувам се, разбира се
Просто исках да кажа, че не трябва да се правим на супер жени и търсенето на помощ не е слабост.

Оставете терапевтите- нищо добро не е произлязало от там.
Спортувайте , движете  се ,колкото можете.
Нещата, които не можете да промените- не си струват.
Приемете това, което се случва като въможност, а не като-беда.
И да не става така, както Ви се иска- мислете че може би точно така е трябвало, за да видите нещата в ставащата ( а не Вашата) светлина.

Приемете мисълта за страданието и смъртта като избавление, и изход. А не като страдание. Така ще Ви е по-лесно да се примирите с неизбежните неща.
Човешката природа и хора са непредсказуеми- ограничаването на контакти с непредсказуеми дава спокойствие и мир на вътрешния свят.

Докторе, вие имате дълбока руска душа
Понякога съжалявам, че не съм си пренесла от България дебелите руски томове...

Била съм на прага на смърта повече от веднъж и съм повече от ресептивна на тази философия.
Терапевта е нещо временно (8 сесии), за да ми даде модели за справяне, а не за да ми оправи живота. Може би ще кача 1-2 интересни материала, които да помогнат и на останалите.

ПП. Пея на дъщеря си повече руски песнички, отколкото на какъвто и да е друг език.

Оставете терапевтите- ще Ви нанесат вреда.
Човешкото поведение и проблеми само и единствено от самия страдащ могат да се решат. И това ще Ви даде опит и сили.
Ако не може да мислите по едно нещо днес- оставете го за утре- ще видите колко по-бързо ще намерите изход.
Няма такова нещо " модели за справяне".
Има гъвкавост, умение да преглъщаш, без да ти оставя следа, и сила. Неизчерпаема сила да бъдеш винаги по-добър професионално от другите.

Приемайте хората, живеещи с Вас, като спирка, А не като пансион.
А себе си като свестен автомобил. А не като ръждясала, неподвижна бричка.

Да, гледайте повече руски филмчета- "Сто дни след детството", "Спасител", "Белоруската гара", " Майсторът и Маргарита", "Ася Клячина, която..." и всичко друго с оператор-Георгий Рерберг, и толкова друго.
Ще се заредите с тъжна продуктивна меланхолия, човещина, оптимизъм, и вяра в добрата същност на хората.

О,докторе е на ето това много искам да вярвам (един от големите ми страхове е - смъртта )

Приемете мисълта за страданието и смъртта като избавление, и изход. А не като страдание. Така ще Ви е по-лесно да се примирите с неизбежните неща.
Човешката природа и хора са непредсказуеми- ограничаването на контакти с непредсказуеми дава спокойствие и мир на вътрешния свят.

Сикс, всичко, което прочетох е все едно разказваш моето ежедневие, мисли и притеснения.
Да, Дани е много по-малък, но въпреки това тръшкането и истериите мен ме докарват до лудост. Ама да истинска лудост, за учудване на баща му, който също като твоя мъж е над нещата. Детето ми изкарва най-лошото от мен в момента, не мога да се владея, притеснявам се да не предавам агресията си на него и да затваряме омагьосания кръг, притеснявам се да не изтърва границата на представата ми за добро възпитание.  Таткото винаги ме упреква, че много се впрягам, "детенце било".. видите ли, ама то детенце за два часа вечер е ангелче, пък аз издивявам 10-12ч сама с него. Нямам помощ от никъде, и за 10 мин няма на кого да го оставя. И въпреки, че не ходя на работа в момента, на мен също като на теб ми тежи отговорността за храненето, барабар с пазаруването и пр, защото държа това същото дете да се храни правилно. Но и това е за сметка на моите нерви и притеснения, разчитане на времето, умора и т.н. Нищо, това поне си струва. Но характера, характера....... не знам какво ще правим и до кога ще продължи.

Това за 3-те години е много относително. Примерите пред мен показват, че нищо не се оправя след 3-тата година, даже става по-зле. Ако аз сега си мисля, че няма оправия, защото нямаме комуникация помежду си, приятелките ми ме убеждават, че много по-страшно е да имаме комуникация, да се разбираме какво говорим взаимно и въпреки това да се действа точно обратно. Може, ще видим.

Та...пиши как е минало днес. Не се обвинявай!! Сигурна съм, че си добра майка!!
Ако не беше добра нямаше да се бориш със себе си.
Всички сме човеци и както казваш всички имаме различна търпимост.
И аз съм удряла по задника, не се обвинявай за това. Не е грях. Важното е да не биеш за щяло и нещяло, да не удряш по лицето и главата и да не е силно. Плясване по дупето на място, в крайни ситуации и да разбере защо не е чак такова престъпление.
Така ми избива на моменти, че си казвам, добре че си само на година и половина, че иначе те смилам!! И после е гадно, знам... искала си го, чакала си го, а да те изкарва така извън нерви. Но дълбоко в себе си знаем, че ние ги обичаме тези дечица, просто понякога  нервите ни не издържат. Не насаждай вина в себе си за нищо.

На сикс и Ганка да взема да им пратя един много подреден мъж, който понякога ми бърка в здравето със своята подреденост чак. 

Блу, ако намериш начин да излъжеш моя - взимам ти го Имам нужда ей така да ме отмени някой за малко, аз поне да се наспя

В последните страници прочетах много познати ми ситуации. На дъщеря ми тръшканиците и започнаха преди заветните две и по-важно продължават и до днес, макар осезаемо по-редки. Много пъти ми се е тръшкала по средата на улицата или по стълбите и е трябвало светкавично да я изнеса от опасната среда преди да възпитавам каквото и да е. Най-голям проблем беше тръгването от площадки или от парка - тя пищи и се извива на дъга, а аз се опитвам да тръгнем след порядъчно време игра. Като към това се прибави неговорене до доста късно, преместване в чужбина в абсолютно непозната среда и без никакви близки и роднини наоколо, чудна картинка се получи. Слава богу тръгването на полудневна градина и се отрази много добре, с времето се поуспокоихме и двете, посвикнахме, тя поотрасна, вслушва се, ходи за ръка.. И тъй като и мен ме дразни безкрайната домакинска работа, а се налага и да съм домашен логопед, от време на време си викам жена да ми помогне в чистенето, като през това време правя нещо за себе си или подготвям занимания за двете ни.

Dindin 

Честно казано , като ви чета мисля ,че много се вживяваме.Визирам и себе си ,преди някой да е тръгнал да се засяга.Аз също се нервя и даже викам , като изпадна в такива ситуации. Ния се тръшка от сигурно девет месечна , а сега от как проходи е още по -голям ужас особено като трябва да я върна в количката . Толкова е силна ,че ми трябва вече помощ , защото буквално събори мен и количката онзи ден .
Не познавам около мен майки с деца , на които децата им да си стоят мирно и кротко и да не се инатят , така че .... както казва една моя позната ... осмисли си приоритетите . 

На 39 години имам вече толкова много информация за "правилно" отглеждане на дете, че направо ме е страх да родя второ 

На 39 години имам вече толкова много информация за "правилно" отглеждане на дете, че направо ме е страх да родя второ 

Мддда , аз и затова нямам и това намерение . Но със сигурност , ако исках и можех да имам второ дете доста неща щях да направя по -друг начин !

Сикс, да споделя за тръшкането - Мила тая сутрин, тръгва за детска, казвам хладно е още сутрин, сложи си горнището... Пълно мълчание, тропане с крак - не искааам. Слагаме горнището, понеже е сополива от известно време, баща й й мята чантата за градина, тя я хваща и я мята на земята, придружено с рев и - не  искаааам, искам мама да ми я сложииииии. И се тропа с крака и се реве. Аз само се отместих от вратата, казах на моя мъж довиждане, той каза - аз тръгвам. Избутах я на вън от вратата и й казах, че ще закъснее. Мъжа ми тръгна напред, тя тропа с крака и реве и вика искам мама да ми сложи чантатаааа... Мъжа ми направи няколко крачки, тя се усети, че няма да стане на нейната, метна си чантата ревейки и хукна подире му... Та това ни е ежедневието всеки ден - искааам рокляяяя, няма да сложа чантатааа, не искам тая блузааа, искам тези легинсииии... Та майката му е да дишаш спокойно и да го обърнеш на смях