Ема2, аз те разбрах какво и защо казваш, поради което не се намесих досега, нито лично към теб съм се обърнала. Не съм си писала поста с цел да правя "забележки", което не е и моя работа.
Просто досегашният ми опит ме научи, че хора - разни, ситуации - също. Ако с едно нещо аз и ти се справяме сами, друг човек просто не успява, но не защото не иска и не полага усилия. Дето се вика "по природа" не му е дадено и му трябва някакъв вид подкрепа и то съвсем реално му трябва. Виждала съм жена с истинска, тежка следродилна депресия, след травматично раждане, с "хормони на буря" - иначе е слънчев, смел, супер способен човек. Тя не беше в състояние тогава да осъзнае на кой свят се намира дето има една дума, камо ли да се справя със състоянието си. Помогнаха й - с медикаменти, със срещи с психолог, пак си е същия човек както преди.
Ако тя прочете например последното изказване на
Мими26 - би се почувствала наранена и с право. Във форума има и други жени, които са преживели разни кризи, пили са и лекарства, за да се справят с тях, без същите жени да са грам лигли и превземки. Затова помолих просто да няма крайни и обобщаващи изказвания по тези въпроси.
Темата за свръхдиагностика в САЩ и фармаиндустрията свързана с тази свръхдиагностика - просто е друга, отделна тема. Не, че го няма и това, напротив. Просто не в този разговор му беше мястото за мен лично.
Надявам се моят пост сега да не обиди някого от писалите, нямам подобни цели и мисли. Баш обратното е.