Ние със съпруга ми не гласувахме. Наистина нямаше за кого.
В 3 часа пуснахме новините и разбрахме "победителите". Наши приятели отидоха да гласуват - знам, че са дали вот за малките партии.
Но изходът беше пред-известен.
Същите муцуни, същите престъпни физиономии.
Аз съм на мнение, че политиката е толкова мръсна работа, че само като коментирам, се чувствам омърсена
.
Гледайте си семействата, децата, мъжете, и пр. Никакъв смисъл няма да си губите времето в протести и т.н. Който и да дойде на власт, нищо няма да се оправи.
Ще ви кажа аз как гласувам в Канада. Гледам кандитатите, никога не чета платформите, не ме интересува.
Ако кандидата е хубав/симпатичен, с ведро изражение, има семейство и деца, гласувам за него.
Тук при нас, когато настъпват избори, започват да се обаждат на населението по телефоните и да агитират. Звънят ми на мен един ден, " добър ден, дали С.Х. ще има вашата подкрепа?" Казвам: " да, ще гласувам за него". После следва: "Какво ви харесва в платформата му" , аз отговарям: " не съм я чела изобщо", отсреща 5 секунди мълчание, " На какво основание е изборът ви тогава", " "Според външния вид, от всички кандитати, той е най-симпатичен, има хубава жена и две малки дъщери" , и затова ми изглежда като разумен избор. Независимо кой ще дойде на власт, моето лично положение няма да се промени. Платформи, реформи и т.н - може да се обещават хиляди неща." Отсреща пак 5 секунди мълчание, усещам как жената отсреща на линията се позасмя тихичко.: " Благодаря за подкрепата". И затвори.
Докато в България нямаше нито един кандитат, който да ми стане поне малко симпатичен. Всички бяха гадни, алчни, грозни муцуни