Каквито сме ние, такива са ни управниците - вярно е винаги има изключения, но в голяма част от случаите нещата стоят така за съжаление.
Ще дам пример съвсем прост и който е валиден за почти всеки втори блок в странта ни, какво от това че има закон за етажната собственост:
В нашия блок вече втори или трети месец няма осветление по стълбите. Преди три четири месеца почти всички живущи бяхме пропищяли от мравешко нашествие, направихме събрание, една съседка се беше разровила в нета, каза ако всички пръскаме, ще ни направят отстъпка и ще платим някакви смешни пари на апартамент, но веднага се намери тоя или оня да ни обясняват как нямали мравки и как не искали да си пръскат, защото това били химикали, отрови и нам'си какво, половината съседи дори не благоволиха да дойдат на събрание, за да кажат какво искат или не искат да се прави. Знаете ли тогава до какъв извод стигнах и лошото е че тоя извод ми се върти в главата от известно време насам. На нас не ни трябва демокрация и свобода, на нас си ни трябва тоталитаризъм, ама як. Това трябва, а това - не и няма хър мър, защото иначе има ли вратички - винаги има кой да минава през тях. Пак да се върна на блока ни - инвеститорката, тази чафка която го построи блока, живее на последния етаж, така се е барикадирала, че никой няма достъп до покрива, който е обща част, освен това за да можем да се евакуираме там е път за евакуация, но никой няма достъп. Тази същата чафка като става дума за някакви прекравания на мрежи (кабелна тв.) е много силна, блока бил неин, ама когато имаме събрание за да решаваме проблеми, както този с осветлението, което между другото не работи от как е построен блока или пък мравките - тогава блока не е неин и не я интересува какво става. Та всичко ни е такова - къщите не можем да си подредим искаме държавата ни да е читава. и повярвайте ми не сме само ние така. Просто се огледайте - колко блока или кооперации от едно време са оправени - с изолацията и с осветление и т.н. повечето са на кръпки, всеки си боядисвал цвят по вкус и една шарения едно чудо, тук кръпка, там друга. Едни съседи смениха жилището - отидоха на ново място, там да видиш чудо - едни БМВ-та паркирани отвън едни чудеса и ни разправят - никой не иска да плаща подръжка на асансьора - хора с възможности, ама пазарлък да видиш, все едно тая подръжка милиони.
Та сана много дълго, ама сами си правете изводите. Много ми се ще да мисля и да вярвам, че ще се променим, аз лично възпитавам децата си да имат принципи, да са отговорни и т.н. Пак казвам - знам че има изключения, смея да твърдя, че съм от тях дори, но за съжаление безхаберните хора са толкова много, ония мързеливите, дето само мрънкат, искат да си седят и да им капе в устите и те са толкова много, и по в началото на темата писах, че и тези дето са в чужбина и те така, отишли на готово и на хубаво, пък ни поучават, как не ставаме за нищо. Заслужаваме си съдбата, защото не сме единни, половината от нас заобикалят закони и веднага щом им изпадне възможност да изкръшкат го правят. Та така е, какъвто ни е народа - такива са ни и управниците.
Нямаме механизми, нямаме закони като хората, пък и да ги има, няма кой да следи за изпълнението им...
Аз имах идея преди време - общината прие наредба за кучетата по детските площадки, сигурна бях, че ако общината обяви конкурс и наеме майки, които да следят за спазването на тая наредба - гарантирано за 5 дни от седмицата тая майка щеше да си изкарва заплатата, защото нарушители да видиш. И сега още хората дето си събираха акитата на кучетата са рядкост и искам да ви кажа, че скоро забелязах, че акитата са станали повече, демек всяко чудо за три дни. Докато беше прясна наредбата се спазваше, сега вече всичко затъна пак в гом.....