Вени, аз не героизирам никъде тази постъпка, това го правят медиите. Казах и то неведнъж - за мен да се самоубия за каквато и да било кауза, по какъвто и да било начин - изобщо не е опция. Аз не разбирам света по този начин, не го виждам така и съответно - няма как да проумея подобно действие. Само казвам, че нещо което не разбирам - не ми попада автоматично в графа: "лошо и осъдително". То е само в графа "неразбираемо за мен" и "аз това не бих го направила". Оттам нататък - не бих си позволила да съдя, да квалифицирам, да лепя етикети и да прави генерални изводи. Случилото се с този човек няма как да бъде "изтълкувано" еднозначно, поради простата причина, че това е акт, който "прегазва" един от най-силните човешки инстинкти - този за самосъхранение.
Нормално е всеки от нас да се запита /вкл. и аз го правя/: "Има ли наистина нещо, заради което си заслужава да постъпя така?". "Ако все пак го направя - каква е ползата от подобен акт?". "Независимо какво искам и за какво се боря - това ли е начинът?"...и редица други такива мисли.
За себе си, мога да отговоря на тези и подобни на тях въпроси само с: "За МЕН - не е това начинът, дори през ум не би ми минало". Не мога обаче да кажа, че някой за който има други отговори на същите тези въпроси - е "просто един самоубиец", на когото не трябва да се обръща никакво внимание. Или пък да бъде заклеймен и той и постъпката му, понеже в този момент - разни групи хора, с различни интереси и всички видове медии - експлоатират случката както им изнася на тях.
И на теб и на Меци пояснявам, какво имах предвид в по-предишния си пост. Паралели не правя в исторически смисъл, между "сега" и "едно време". Но след като всички сме на мнение, че няма нещо, заради което си струва да се самоубиеш, дали самозапалвайки се, дали по друг начин... Защо безпрекословно приемаме актове на самоубийство /по същество/, които са се случвали в името на някакви каузи преди време, а днес по този конкретен случай - възприятието е толкова различно? "Важността на каузата", заради която някой е склонен да стигне до подобна крайност - няма как да се определи "универсално" все пак. Доколко нещо е важно и значимо е винаги лично усещане и "мярката за важност" - също е толкова лична.
Безсмислено умря това момче са мненията. Чрез този акт - нямало как да постигне това, което е искал. Да, най-вероятно е точно така. Да хукнеш да освобождаваш родината си с една шепа хора, напълно осъзнавайки, че тръгваш срещу ордите на османската империя - по същество е също толкова самоубийствено. Дали нашите четници не са били наясно с това? Били са. Дали са си мислели, че ще се измъкнат живи - едва ли. Обаче все пак са го правили, надявайки се да увлекат целия народ след себе си, да предизвикат реакции у тогавашните "велики сили" и в крайна сметка - донякъде са постигнали тези си цели, именно самоубивайки се.
За мен - Пламен си "драсна клечката", не защото е мислел че така ще "оправи държавата". Вероятно е разчитал, че подобен драстичен акт от негова страна - ще радикализира обществото в достатъчна степен, че то да не "свие знамената" и да не отстъпи този път от желанието си за промяна. При всички случаи - за мен е твърде рано да се даде обективна оценка на случилото се и на евентуалните последствия от него. И не, нямам нищо против мнения, които са различни от моето в случая. Възраженията ми бяха единствено в посока - обсъждане на случката в дребнаво-битов контекст. Не, защото няма И такъв, а защо не е само той.
П.П.Вени, протест пропуснах само на 3-и март, по простата причина че бях обездвижена около 90% и лазех на 4 крака до тоалетната. Въпросното действие ми отнемаше около 10-ина минути за изминаването на 5 метра в едната посока. Предполагам разбираш, че в подобно състояние - нямаше как да изляза на протест и да навъртя няколко километра пеша. На следващият протест ще отида разбира се, надявам се скоро да не ми се случва пак подобна случка, като през миналия уикенд.