Мих, от всичко най-важно е да се успокоиш. Коликите са ужасно нещо, но си повтаряй, че ще отминат. При дъщеря ми бяха много страшни. Дори майка ми, отгледала 3 деца, се беше стресирала от силата на коликите. Стана на 3 месеца и изведнъж спряха, сякаш нищо не е било, а иначе сменяхме капки, използвах много сешуарче, но при най-силните нищо не помагаше. Тя като цяло беше страшно ревлива, от сутрин до вечер не спираше. Успявах да отпия първата си глътка кафе в 4 следобед, при все че първите седмици и майка ми помагаше. И досега си е кисела, вечно недоволна, много изтощителна. Явор в другата крайност -едно много усмихнато, ведро, позитивно бебенце. Той е това, което повечето хора си представят, когато мечтаят за дете, както казва баща му. :)И макар, че той спеше много малко, имахме и кака в първи клас и не спрях да работя през цялото време, някакси умората не я усещах. Всичко беше много по-различно. Може би защото бях безумно щастлива и много, много по-спокойна от първия път. Изпробвай всякакви техники за успокоение, дори нещо да ти се струва странно, може да помогне. Яворчо имаше само 2 седмици колики, и много се успокояваше от масажче по гръбчето. При него зъбите бяха кошмарни, обикновено излизаха по 2 наведнъж. С бебетата е така, ако не е едно, ще е друго, но нещата отминават.