Аз бях без абсолютно никаква стимулация.Първия ми преглед беше 9-10ден,и от там прегледи през ден.О ми е късна и даже той си мислеше,че няма да станат нещата,пункцията ми беше на 17ден,а трансфера 5 дни по-късно.Пункцията ми я прави Персенска,бяхме 8-10 момичета(това е малко).На 1ви етаж се преобличаш и сестрите те карат на горния в една стаичка,чакаш да дойде твоя ред.Слагат ти венозна анестезия(лека и за кратко),после помниш чак на леглото.Оставят те да полетиш 30 мин.и когато си готова можеш да си ходиш.Аз нямах проблем със тръгването.Деня след това е малко унесен.За трансфера се бях подготвила като за първа среща(рокля,грим,прическа),пак си изчакваш реда в стачката,този път няма упойка има хубава отпускаща музика и много шеги,неприятното е че трябва да ти е пълен пикочния мехур,но се преживява.По между другото шегувахме се какво ще е и аз каза че ще е момче,а ембриоложката говореше в на доктора ухото(той върви със слушалки),че така като гледа как се развива ще е момиче
.Полежаваш си на музиката известно време и си тръгваш.От там на татък започва великото чакане.При мен и многото болки,но си заслужаваше