Привет, привет, смогнах да се включа, но едва ли ще успея и да ви изчета
Много ми липсва комуникацията тук с вас, да не кажа, че напоследък е от малкото ми приятни и близки неща и всеки ден се каня да пиша и заспивам пред компютъра
При нас всичко е динамично. Вече един месец сме си сами вкъщи двамата с Матей и бавно и полека свикваме, но много умора ми се е натрупала още от преди това и сега вече ми идва в повече. Отделно и той взе да се буди нощем и освен да му дам мляко нищо друго не помага, но докато го разбера си будувахме няколко нощи. Сега пием мляко като обезумели...вчера е изпил над 700мл мляко, надявам се че няма да му навреди
(в тази връзка да кажа, че в аптеки Медея млякото на Tьопфер е възможно най-евтино, с близо 2лв надолу спрямо ВисВиталис, Дм,....). Събра ми се и повече работа напоследък (онази дето се съгласих да върша, щото щяха всички да помагат а накрая си гледам сама детето и всичко и пак нея
) и в общи линии има дни, в които не успявам и да ям
В присъствие на Матей не може да се яде, това дете все едно гладно го държим гладно и сме му намазали дупето с люта чушка!
Иначе за яслата стана сложно и дълго, мен отпуската ми изтече, шефовете хич не схващат ситуацията и не знам как ще се върна. Аз имам още отпуска, но ще трябва да се поскараме за да си я взема, а в момента се опитвам да преговарям с тях за по flexible работно време, за да мога да го виждам този малкия все пак, че иначе вечер много късно ще става
Абе не знам, май ме тресе есенна депресия
Малкия трябваше да тръгне на ясла миналия понеделник. И като добро зверче предния ден стана хремав и после цяла нощ не спа и се дереше и съответно не го заведох... Към сряда вече беше по-добре и го заведох и ходи до петък три дена до обяд и доста добре се адаптираше, не ревеше, играеше си, хранеше се... но в петък пак му тръгнаха сополите и айде вкъщи. Реално само с тези сополи и леко разхлабен стомах си и остана слава богу, но педиатърката каза че е вирус и затова си останахме вкъщи до сряда - вчера и днес пак до обяд. Да де, ама след "ваканцията" малкия сутрин като го подам на лелята и такъв рев му удря
И сега не знам как ще я караме с адаптацията. Аз не мисля, че ако го водя безкрайно дълго до обяд ще помогне, а и с работата лошо, но те диктуват схемата... Иначе казват, че след като си тръгна яде добре и на закуска и на обяд (което го и вярвам, защото това дете може слон да изяде!), играе си с децата и придремва по 40-50мин, което си е направо супер! На обяд като го взема пищи защото ме вижда, но после се обръща и се усмихва и маха на лелите и след това вкъщи е спокоен, спи, играе всичко по режим и не ми изглежда стресиран. Те малко странно го гледат, че бил малък (иначе яслата нали от 10м трябва да ги взима...), но в нашата ясла групите са смесени - не са по възраст а във всяка са от 1-3г. За мен това е добре за него, защото например от седмици ходи, но държи да ти държи пръста, а от два дена търчи след мен без да е вечно с вдигнати ръце да го държа, така че гледа и се учи. Иначе винаги досега ми го връщат чист, преобут (колкото памперса оставя в раничката, толкова липсват на обяд, макар да се съмнявам да го преобуват 5 пъти за 3 часа
), един ден го бяха преоблекли от-до, че памперса изпуснал и като цяло нямам оплаквания, водичка си му нося шише и добре е пил... Само да тръгне. Дори до 16ч да ходи пак ще съм доволна, по-нормален час е все някой ще излиза от работа да го взима...
Смайли, гледам че си писала - и Матей е същият - ако е нервен всичко се хвърля, дори бибероната се вади и се мята с все сила на някъде, играчките са му "фон"
. Смешното е, че вкъщи всички играчки му бяха безразлични и само ги мяташе и риташе, а откакто го взема от яслата сяда и си играе с тях като с най-прекрасните на света, дори сортерчетата взе да нацелва, та може и там да не успява да се добере до тях от по-големите дечица
И аз съм намалила бибероната, защото го гледам че той само дето си я държи в устата да не падне, не му трябва, но в яслата си седи с нея... Като се поадаптира ще им кажа да му я дават само за сън, дано да са съвестни и да се занимават, че то с 20+ деца на всяко с индивидуалните потребности ако успяват да се справят шапка им свалям. Аз напоследък съм толкова изморена и изнервена вече, че на най-малкото му налагане вече издивявам. А за налаганията няма какво да описвам - копие е на Дани на Смайли....все си мислех, че към 2г ги хваща пубертета, ама този моят явно е с характер
Отплеснах се и ще спирам. Надявам се да се закрепи с яслата и аз като се върна на работа да ми остава повече време да пиша
Нека всички дечица са здрави
