Рачо, къде аз, или някой друг казва подобно нещо? Че всеки изповядващ исляма е непременно фанатик и агресивно религиозен? За протокола ще отбележа все пак, че ако някой създава лош имидж на тази религия по света - това не съм аз, нито "западните медии". Него го създават самите изповядващи ислям хора, тези крайно настроените, вършещи еди какви си неща - вкл. ги вършат срещу свои "братя и сестри по вяра". Което нормално и закономерно - лепва грозно, черно петно на самата религия. Но някак аз се оказвам кривата и лошата, че си позволявам да забележа проявите на т.нар. "джихадисти" и да не съм във възторг от тях? Може би, ако спра да ги коментирам и се направя, че такива няма - всичко ще е ОК? Или ще е същото, като да разправям за "колко е хуманно християнството по принцип", стига любезно да забравя епизодите с кръстоносните походи и онзи със Светата инквизиция. Съжалявам, но не считам, че който и да било реален проблем, за каквото и да се отнася той се решава (или саморазрешава), когато се направим, че просто такъв няма и "не го говорим" и готоУ. Ние не говорим, още по-малко пък редовно за глада в Сомалия. Което не е довело както знаеш до решаване на този проблем там. И в момента в Сомалия - измират хора, деца, от глад, от лечими болести...
Проблем с исляма има, не защото е ислям точно Рачо. Същият проблем е имало и с християнството. Ще напомня, че хора се избиваха и то сравнително скоро на пъпа на "цивилизована Европа", в Иралндия, защото едните били католици пък другите протестанти (па все са християни те де). И не, в Библията никъде не пише, че те може и следва да ги правят тези неща, но ги правеха, пак в името на вярата (и Бог), ама нали "по-правилния клон на тая същата вяра", който следва да наложим на другите, ако ще "с огън и меч" (може и бомби), пък като успеем налЕ - ще заживеем пак праведно и баш "по християнски". Но както добре знаем всички - този конфликт в Северна Ирландия - пак преследваше едни политически цели, като се ползваха религиозните пристрастия на хората за параван на цялата гадория.
Та мисълта ми е Рачо, че
всяка религия Е проблем, когато се допусне от сферата на чисто духовното - тя да полази в сферата на политиката, да полази обществения живот, да избуи НАД установените обществени отношения и порядки. В сегашния момент - просто религията, за която се допусна да изпълзи от джамията на улицата е исляма. И затова коментирам нея и проблемите до които води това. Ако утре в някой европейски квартал, където живеят мюсюлмани и християни - вземат та хукнат и християните нахлузили по една мантия с кръст и да се саморазправят със съседите си, щото "в името на Бог" (ама техния) - реакцията ми и към тях ще е абсолютно същата.
Докато всеки си вярва, в който си ще там бог, щом изпитва такава необходимост и вярата му не предизвиква конфронтация в обществото, което обитава (или в целия свят) - аз съм напълно ОК. Когато обаче нечия вяра (религия) тръгне да променя установените порядки в светски държави и практикуването й е в ущърб на останалите членове на дадено общество - вече няма как да съм ОК. И пак ти повтарям - без значени е за мен коя точно е религията.
В Европа Рачо, всите закони, вкл. тези за правото да си вярваш в който си щеш Бог и никой да няма право да ти пречи да си религиозен - са списвани все пак за преобладаващо християнско население. Което от векове не е истински религиозно в огромния си процент и няма да хукне да прави каквито и да било радикални неща "в името на Бог".
Добре, ама исляма е по-млада религия, доста по-настъпателна като философия и благодарение на либералните европейски правила по религиозните въпроси - все повече показва радикалната си страна, което се превръща в проблем за всички европейски граждани все пак. Да, всяка религия може да има радикална страна, ама в момента - исляма си показва соята, а не някоя друга религия, затова него коментираме.
Хайде да помислим малко пък, защо точно с исляма и точно в Европа имаме такъв проблем? Защо истински вярващите мюсюлмани, не могат реално да се интегрират в нашите общества? Интегрират се успешно тези, които са толкова мюсюлмани, колкото аз съм християнка - демек не са наистина религиозни хора. Типичен пример са "българските турци", или е по правилно да кажем българите - мюсюлмани, които са си интегрирани. Предполагам не само аз имам приятели и познати мюсюлмани, за които знам, че са такива просто защото са ми казали в някакъв разговор някога. А не, че по нещо се различаваме в начина си на живот. И като не се - ей живеем си мирно и сговорчиво нали?
Наистина религиозните мюсюлмани Рачо - следва да водят такъв начин на живот, който е просто несъвместим и не се вписва с начина на живот установен в нашите светски държави. Почти всичките нормални за нас порядки - са посегателство върху вярата и мирогледа на един религиозен човек изповядващ исляма. Един такъв, идвайки в европейска държава със семейството си - има два варианта. Или да се поевропейчи и да зареже исляма (като начин на живот), или да се капсулира в един квартал някъде, сред хора изповядващи неговите виждания за света и живота и да заживее в паралелно общество. В Европа масово се случва второто и то не от вчера и онзи ден. Естествено, че така въпросните хора - не се чувстват част "от цялото". Естествено, че не им харесва как живеят "онези другите". Естествено, че жените им масово - не се вписват в нашите общества, след като за семействата им (а есто и за самите тях) не е приемливо тези жени да заживеят като мен. Да се държат като мен, да се обличат като мен, да имат същите права като мен, просто защото аз - съм еманация на всичко грешно, нечестиво и неприемливо за един наистина религиозен мюсюлманин. Затова процесите на капсулиране в тези общности само се задълбочават. Не защото ние не ги приемаме тези хора, а те просто не могат да приемат нас. Което е разбираемо. Както е разбираемо, че аз не мога да приема за нормален начин на живот и за нормално общество онова, което е в Саудитска арабия например.
Ислямът няма как да съществува в натуралния си вид в общества като европейските. Просто защото те функционират по начин, който е "анти" за религиозния мюсюлманин. Понеже за него Рачо - религията е еманация на държавата и обществото, а не нещо отделно и странично, както е тя за повечето от нас. И съвсем естествено беше в един момент, всички тези хора, живеещи в състояние на траен дискомфорт, в общества чиито порядки са им неприемливи - да започнат да се радикализират. Естествено е за човешката природа да опиташ да промениш това, което не ти харесва и ти причинява дискомфорт. Те са прави за себе си, ние за нас си и затова конфликтът е налице.
И европейците - нямат особени варианти за решаването на този конфликт. Или трябва да си променим обществата и начина на живот така, че да е ОК за истинските мюсюлмани, което реално значи да се промени из корен облика на цяла Европа, такъв какъвто го знаеш от векове... Или на тези хора твърдо и категорично да се каже и покаже, че "Не, ние няма да допуснем подобно нещо тук, при никакви обстоятелства". Което в превод значи - силно ограничаване на правата да си изповядваш религията. Може, но докато това не е в разрез със светските устои и лайфстайл в нашите общества. Оттам насетне - не може. Оттам насетне се наказва и то сурово. Апропо - точно това е направил Ататюрк навремето в Турция, което е превърнало западащата Османска империя, в тази Турция, от която ти лично (знам) днес се възхищаваш. И има защо. Това Рачо го е направил мюсюлманин, спрямо други мюсюлмани. Така, че нито е прецедент воденето на такава политика, нито пък от нея има негативни последствия, таман напротив. Ето една статия по тази тема де:
http://www.dunavmost.bg/World/News/32441-atatyurk-islyamat-e-razlagasht-se-trup-koito-trovi-nashiya-zhivot-kakto-vonyashtata-marshaТа надявам се този път поне ще ме разбереш по темата "ислям" и, че изобщо не съм анти някакви хора, понеже такава им била точно религията, а не онакава. Проблемът е само мястото, което религията заема в ежедневието им, в световъзприятията им... И отдавна е доказано в историята на съвременните държави, че там където религията е сраснала с държавата, или взима превес над светските закони, или самата тя е законът - има само регрес. Има бедност, неграмотност, радикализация и оттам - задължително конфликт, обичайно кървав и обичайно дълъг. Религията е и страхотно средство за манипулация на огромни групи хора, както може би забелязваш и в момента. Или не? В европейските, християнски държави - картинката е била баш същата, докато по едно време сме се присетили, че бива църквата да си е църква, ама държавата държава и тия двете "да не си мешат капите", щото като ги мешат - не следва нищо добро за населението. Няма какво да откриваме топлата вода по 100 пъти уж.
П.П. Ще приема, че наистина имам право да кажа "Не" на нещо, когато имам правото персонално да си изкажа позицията по въпрос Х, а не когато някой се изказва от мое име и твърди, че позицията ми е баш обратното на това, което е. Както се случва и в момента за куп неща Рачо. По въпроси, касаещи развитието на цял един континент и начина на живот на хората на този континент - следва да има общоевропейски референдум. Не, не за всяка дреболия разбира се, но това което става в момента е твърде далеч от дреболия.
Мнозинството в ЕС засега решило нещо и ето - правото на мнозинството било спазено. Аз не помня да имаше референдум у нас, дали искаме да сме част от ЕС. Може и да съм пропуснала нещо?