Как сте, момичета?
Хелиантус, видях, че се оглеждаш вече за разни красотички. Много се зарадвах, че си си отпуснала душата и си готова да се подготвяш вече с малки покупки.
Робин, по-добре ли си вече?
Яничка, ти как си?
Аз см страшно доволна, че мина състезанието и пътувах без проблеми. Малкия взе 2 сребърни медала, но едното му второ място беше спорно и затова си подари медала на третото момче. Горда съм с него. Вече мога да се стягам за раждане, хихи. Наисвадила съм стерилизатори, биберони, помпи... След малко почвам багажа. Тая нощ се събудих към 4 за тоалет и после 1 час в леглото се въртях. Мислех си какво трябва да приготвя, какво да изчистя и сън не ме лови от мерак да оправя всичко днес. Към 5 дигнах дупето от кревата, направих си кафе, вдишах дъждовен въздух и си викам, че то много рано да гнездя, що не си почивам още... Но вече почва да ме човърка финалната подготовка. Отделно, че вчера тичах до тоалетна през минути. Спах следобед, ходих до тоалетна, пих си лекарствата и пак там, измих малко чинии и пак до тоалетна и веднага излязох да взимам малкия от училище, но се върнах от спирката за тоалетна... Вечерта ми се стори по-ниско корема. То е рано, май си въобразявам, но вече търся симптоми за предстоящо раждане, също както преди търсех за положителен тест. Сега съм си дала срок да устискам до неделя, че тогава идва каката (на сестра ми момиченцето)да спи у нас до раждането, за да остане с Васил ако тръгнем на нощни разходки до болницата. Тогава ще съм 37+2 и мисля, че е ОК като време, защото следващата седмица ще съм на тръни действително, а трябва да дойде уикенд, че да може да си донесе учебници, дрехи... да не е след училище, а спокойно да се настани. Свършиха ми лекарствата, имам само малко витамини още и се чудя дали да взимам още магнезий. На тоновете всичко беше спокойно и двата пъти, тъй че не мисля, че имам нужда, но може и сега да се променят нещата. Обаче за 1 седмица дали ще е проблем ако го спра по-рано? Такива ми ти работи се чудя. Като цяло само за желязото съм сигурна, че няма да го спра до края. Вече нямам търпение за първата ни среща с госпожицата, а в същото време много се притеснявам. Утре съм на тонове и ще видим какво ще кажат, имам ли-нямам ли време ♥