Честита Калина, Янче. Да е здрава, щастлива и борбена. Бързо възстановяване 

Мисля, че имам контракции днес. Докторът ми беше изписал Магнерот 2*1 след последния преглед в 12 г.с. Никак не исках да го пия, но реших малко да пия от него (почнах 13 г.с.) и после да мина на друг вид магнезий, който мисля е по-безвреден. Тогава спрях но-шпа, като последно го пиех 3*1, даже 2*1 последните дни, защото нямах болки, никакви усещания. Днес сутринта ходих да си пусна изследвания - калций, магнезий и Б-витамините и вит. Д. Затова снощи не пих Магнерот. И тая сутрин имам усещания като да са контракции. Сега съм в 14 г.с. След като се прибрах пих едно но-шпа, пих и едно Магнерот. Все още няма никакъв ефект, а мина час.
Не ми се ще за нищо да звъня в клиниката, ако е нищо де. Според вас да се притеснявам ли или да изчакам да ми мине? Какво мога да направя?

Gracy, цял час контракции не е нормално по принцип. Можеш да пиеш 3х2 Но-шпа на ден, така че пий още едно Но-шпа, ако не си ОК.
Обади се на доктора и му опиши болката. Но и му кажи, че си сменила сама терапията му, което със сигурност няма да му хареса, но може да те викне за преглед, ако се усъмни, че нещо не е наред. Звънни, винаги е по-добре излишно звънене, отколкото пропуснато такова. Стискам палци, дано те отпусне, дотогава лежи, не се натоварвай изобщо.

Момичета, кога започват да се следят движенията на бебето? Моята докторка ми беше казала при 4-6 часа без движение да ходя на лекар, но не ми каза от кой месец. Предполагам след 28 г.с., нали? Днес ми е някакво по-неактивно бебето в сравнение с последните дни по това време. Чат пат усещам да ме потупва, на доплера сърцето си бие силно. Не съм се притеснила, просто питам кога да започна да ги забелязвам тези неща и да им обръщам по-специално внимание. Предоплагам в 21 г.с. е прекалено рано при все, че то реално последни 2 седмици започнах да го усещам по-осезателно.

Аз не съм сменяла терапията му (все още). Казах, че след известно време мисля да мина на друг магнезий. В момента съм точно с терапията му, с единствената разлика, че съм спряла но-шпа-то, но не мисля, че е нещо кой знае какво. Да, сега пак ще го пия. Малко ме поотпусна преди малко. Дори докато писах по-рано, все още ме беше стегнало. Отпусна ме, но като ходих до тоалетна секретът имаше леко по-тъмен нюанс. Не бих го нарекла зацапване засега, само по-тъмно мръсно бяло към жълтеникаво. А зацапване не съм имала от 2-3 седмици. Дори по време на курса на лечение на Е.коли беше чисто бяло/прозрачно. Ще видя дали пак ще ме стегне, тогава ще звъня.

Тери, ползваш ли доплера? Предполагам поне той да те успокои, че всичко е наред. Може да си спи бебето.

Благодаря момичета! Аз май най-накрая дойдох малко на себе си. Поне две нощи вече спя на пресекулки, защото преди това бяхме на 3-часови смени денонощно и беше бая изморително.

Grace магнезият действа с натрупване, така че ако искаш ефект - трябва постоянство. Но-шпа няма никакъв проблем да пиеш. Аз докъсно го пих. Спрях го, защото свърши, а в Испания не продават.

Тери движения се следят след 28-ма седмица. Макар че и тогава е трики, защото моите и двете бебета имаха поне по един почивен ден в седмицата. На едната беше неделя, а на другата - петък или събота.

Да разкажа за моето раждане.
Приеха ме в 8:30. В 9 часа вече ми бяха пуснали окситоцина. Започнахме от около 30 мл. на час. Акушерката влизаше през 20 мин да ме пита има ли контракции и ако няма, ми увеличаваше капката. Докторът направи ехограф и се видя, че главата на беба е надолу.
Правих няколко прегледа за разкритие като от първите 6 часа стана ясно, че сме започнали от шийка с дължина 5 см. и на 6-тият час беше стигнала 2 см. Ама тук не говоря за разкритие, а за дължина на шийката. По същото време бях на максимална капка на окситоцина.
Правиха 2 опита да ми спукат водите, но мехура беше много високо и не можеха да го стигнат. Решихме за третият опит да сложим епидурална. До този момент имах съвсем леки менструални болки, нищо че следенето на контракциите скачаше над 100.
Та сложиха епидурална и се появиха да пукат мехур. Оказа се, че епидуралната действа навсякъде, но не и на матката. Изобщо не усещах пъхнатата ръка и инструмента, но досега до матката беше...
Сложиха ми 3 пъти последователно директно сус спринцовка от епидуралната. Накрая успяха да пукнат мехура. И познаха - започнаха истински контракции. Обаче епидуралната не действаше. Решиха след час да опитат да я сложат пак. Този път хвана краката и половината корем.
На 12-тият час докторът дойде и ми каза, че ако до 40 минути не тръгне разкритие - секцио. Аз естествено ревнах. Ама положението беше, че главата на беба беше надолу, но свободна а не ангажирана за раждане. Освен това тялото продължаваше да е напречно. По този начин нямаше какво да избутва главата, така че да притиска шийката, която пък да прави разкритие. Докторът се опита малко да намести тялото - ма то туй Овне...
След 40 минути нямаше никакъв прогрес и в стаята нахълтаха като по команда 100 човека и започнаха подготовка. Набичиха страшна доза епидурална и поне спрях да усещам контракциите.
Помня, че като започнаха да действат усещах болка и последното, което видях е как Миро влиза в залата и сяда до мен. После се събудих. Май ме шиеха. Питах за малечка, казаха че е добре и е с баща си.
После разбрах, че съм си говорила с мъж ми по време на упойката и съм го питала някакви неща на испански, а той ми е отговарял на български. И докато не ми отговори на испански, съм задавала един и същи въпрос 

Заключението ми е, че мразя секциото. Явно и тук съм изтеглила късата клечка, защото все още съм зле, а мина седмица. Говорих вече с 100 човека и никой не е бил като мен.
А за упойките според мен не виновен не добър анестезиолог, защото не ми е първа епидурална. А акушерката само повтаряше - за първи път виждам такова нещо.

В трепетно очакване съм да спре да ме боли, да мога да ходя и да легна по гръб, защото си спя седнала. Иначе не става.

Янче, звучи много страшно това, което описваш. Важното е, че всичко е приключило добре и бебето е живо и здраво! Пожелавам ти скоро да се възстановиш напълно. Знам, че след секцио е много кофти. Но няма как, няма на къде да ходиш, ще се оправиш и сигурно ще забравиш всичко.
Аз като раждах, беше нормално, но явно нещо не ми е било много ок, защото помня как си казах, че повече няма да раждам след това. Толкова много да съжалявам за тези си думи последните няколко години, защото не знам как съм предизвикала съдбата. Интересното е, че помня тези си думи, но грам от болката и дискомфорта не помня. Също така питах майка ми преди раждането какво е, да съм подготвена, а тя ми каза, че всичко е забравила. Убедих се, че наистина е така - забравя се.

Тери,не съм следила движения,наистина има дни в които беше по-кротка.Ослушвах се и ако много време не съм я усещала си светих с фенера на телефона или я почуквах.
Яна,наистина при всеки е различно,сега като се замисля не помня до кога ме е боляло.Със сигурност първите няколко дни леко приведена вървях.Май бързо ми мина,но имам все още някаква непоносимост към белега.Първите шест месеца ми беше най-гадно ,че не усещах нищо там.Все едно не е мое,сега се върна чувствителността,но все още не си гледам белега.Колкото и да го наричат "усмихнато човече",мен ме дразни много.Иначе сигурно съм била добре,защото на 20ия ден след раждането я изкарвах на двора в един кош за новородено и я носих вътре в него по стълбите.
Измъчила си се ,но важното е че ти и Калина сте здрави.Дано бързо се възстановиш.
Никога няма да разбера жените,които си причиняват тая гадост доброволно.И аз щях да ревна като чух секцио.Но лекарят който ми се падна изглеждаше като от цял камък дялан,Павла може да го знае.Николов,завеждащ родилното.Казах му "не ще секцио" ,той обаче ми каза "момиче,трета бременност ти е и първо раждане ,тук аз решавам,два живота сте в ръцете ми,събирайте екипа " и това беше.
И аз се чудих какво е раждането и най-вече,ще разбера ли кога започва  .
Янче ,пиши в бебешката как сте ,как е живота вкъщи,Димана върти ли се на пета около вас.

Леле, Янче, ти си преминала през теглото на тежко естествено раждане и секцио едновременно.
Като те гледах на снимките вече излезнаха с Димана пред караваната и ми се стори, че си пушка вече. Дано по-бързо се възстановиш, но иначе изглежда толкова яко да живееш на брега на морето, далече от булеварди и народ. Децата ти ще имат страхотно детство.
Чета старите теми на бременните, за да видя какво сте обсъждали за колички, дрешки и т.н. и ми е много интересно как сте си представяли майчинството като бременни.
Gracy, ако всички жени, които са се заричали, че няма да минат през това отново са се урочасали, то нямаше да има семейства с по две деца. Не се обвинявай за това.

Разглеждах си снимките от ехографа на бебето. На едната съвсем явно ни показва мнението му за всички нас, позирайки с duck face и среден пръст 😁 Разбира се си направих колаж с тази снимка и ще му я изкарам за бебешкото албумче. Мъжът ми предложи да я изпратя на колегите началото на юли като изляза в болничен и зарежа проектите😁

Представях си майчинството,такова каквото е.Добре че детето ни е кротко,че осъзнавам че я натоварих с очаквания.В смисъл кротка е че се занимава сама,не иска да съм постоянно с нея ,не че седи като гърне.Спи си почти колкото се надявах ,даже напоследък до 9 ,от осем вечерта .
Но не е каквото си го представях,много по-лесно е,много по-хубаво и изобщо не мислих че и двамата ще свикнем,особено той,толкова бързо.Все едно цял живот сме били с нея.Бързо разбрах кой плач за какво е,и в общи линии рядко е имало момент да се чудя защо плаче .Но зависи от детето може би,едва ли заслугата е моя,просто тя е спокойна и търпелива.От скромния ми родителски опит ,съдейки по моето дете,не вярвам че има бебета,които са ревливи и реват просто ей така.Все ми се струва,че има за какво да плачат.Не твърдя че съм права в никой случай,просто моя опит е такъв.Но се запознах с две момичета на бременните лекции,на едната детето се буди с плач на всеки 40 мин,на другата на около два часа и са прекарали много безсънни нощи.Първото дере е все нацупено и много нервно,не знам темперамент може да е.А майката и детето са скачени съдове и е трудно единият да е спокоен,другият да не е .
На мен много ми помага,това че от ден първи си пиша в един бележник разни неща,това май ме прави по-наблюдателна.
За покупките ни,всичко сме ползвали,не сме за затрупвали,с най-важното я посрещнахме.Само раницата за количката се разпра в пералнята наскоро,но то си пише да се пере на ръка,ама не ми се занимава и след n на брой пранета се разпадна.Не си купих друга,нося кросбоди чанти.

Слънчицето, и аз мисля като теб. Ама и моите деца са спокойни. Не зная дали са спокойни, защото разпознавам сигналите им или разпознавам сигналите им, защото са спокойни. Но откакто родих Васил съм много по-дзен и не се напрягам за битовизми от типа на неизмити чинии, трохи по пода и т.н. и мечтая мащабно

Аз смятам, че нервните родители отглеждат нервни деца. Затова и много се притеснявах как ще съм аз, понеже на работа много командоря, изнервям се, мъмря. В момента, в който забременях, просто станах друг човек, изобщо не си слагам нищо на сърце.

А как избрахте педиатри? Предполагам трябва да бъде избран преди раждането, но трябва ли да съм се свързала с този лекар или след като се роди детето? При повечето хора избора е в зависимост от локацията, но при нас ще е в друг град така или иначе и може би по форумите трябва да чета отзиви.

Тери, от близки и познати е най-добре. От форумите ще попаднеш на н на брой позитивни мнения, но не знаеш какви хора са коментиращите. Едни 80% от родителите изискват от лекарите си или изследвания за всичко и всякакви секрети при всякакви случаи, или искат лечение за всичко. Намери си педиатър, който е малко по- дзен.
Родителството трябва да е освободено от очаквания. Основният проблем е сблъсъкът между очаквания и реалност. На всеки въпрос на мъжа ми 'Какво ще ги правим ако...' отговорът е един и същ- ще ги гушкаме и обичаме. Така не можем да сбъркаме. Аз не си представях нищо, саво ако се напъна да мисля целенасочено. То сега не си представям след 6м какво и какви ще са. Щом са здрави и щастливи, другото няма значение. Месеци не съм спала, защото съм работела и съм излизала по дискотеки, за децата ли ще го правя на проблем. Ако ви снимам какво е вкъщи сега, хопа с ОКР и натрапчивости за подреденост ще се гръмнат. Ама си пия кафе и чакам малките да се събудят.
А има и бебета, които са нервни попринцип. От там се изнервя и родителя, а това изнервя повече бебето. Просто се влиза в порочен кръг.

Тери, за София педиатър не се избира. Търсиш кой приема бебета, а не кой ти харесва на теб. Има случаи на лекари, които водят едно дете, но второто отказват да запишат. Предишната педиатърка на Васил ми обясни преди да я напуснем (заради локацията), че отказват бебета заради много бумащина и проблеми с ваксините. Тя беше съгласна да поеме и Криси, но е в съседен квартал и трябваше зимата в пандемия да я водя с градски транспорт. Все пак намерих лекар в поликлиниката срещу блока ми, която е мила жена и засега съм без оплаквания. Но записах, при този който се съгласи да поеме и двете деца. Търси се педиатър преди раждането задължително, защото той трябва да ви посети у дома първите 24 часа след изписването. Прави оглед на условията за отглеждане на бебе и дава общи насоки за хранене, къпане, козметика и може би дори за мястото за сън. Около 2 седмици след това посещение го посещавате вие с бебето. Не зная колко лесно се намира педиатър за бебе при Вас, но при всички случаи трябва да се уговориш с някой преди самото раждане, така че проучванията ти могат да започват.

Лято, май си права. Като че ли и при нас се прави така. Май жените в нашия град си записват децата при лични лекари, които приемат бебета. Пък при по-сериозна нужда ходят до Пловдив в детски клиники. Май и аз ще трябва да направя така. Имаме една лична лекарка, която работи само до обед, защото пътува от Пловдив, но беше едно време основно педиатър. Беше ми лекарка на мен като дете. Вероятно ще е с някакви по-стари разбирания за гледане на дете, но аз искам колкото да имам някой, към който да се обърна, пък дано не се налага да търся други.

Аз не разбирам намирането на 'за всеки случай' и ходенето при 2-3 други лекари. По-добре си намери един, но с когото сте на една вълна, а макар и далече, отколкото да запишеш при някой и да ходиш после по частните клиники. Ние пътуваме по 70км, за да отидем до педиатъра на децата, но знам, че тя ще знае всичко за тях и ще ги познава.
Иначе да, преди раждането се избира и се записва при раждането с ЕГН.

Тери, аз също предпочитам по-млади специалисти. Практиката им е коренно различна, съвременна. И аз водя децата на частен специалист когато е нещо по-сериозно. При мен досега личният лекар им е водил основно детската консултация - мерене и снемане на общ статус, ваксини. Макар, че с Криси ми се налага повечко внимание. За щастие новата лекарка се отнася компетентно към проблемите на децата и досега не ми е отказала направление за специалист ако има нужда. Дори съм по-доволна от методите ѝ на лечение, макар че донакъде се припокриват с тези на предишната. Все пак осъзнавам, че за толкова малко бебе списъкът с лекарства е ограничен. Но е имало неща, които си правя на своя глава и въпреки нея (лекарства за колики ми бяха забранени, трябвало сама да се справи с болките). Трудно ще намериш лекар, който изцяло да се припокрива с теб и нуждите ти и все някога ще ти се случи да не послушаш педиатъра на детето си. Все пак се опитай да потърсиш най-доброто, но при възможност при спешен случай лекарят да ти е в близост. Доколкото зная има много педиатри в частните медицински центрове, които записват бебета. Предимно в общинските центрове не записват бебета, а по малките населени места не мисля че имат такъв проблем. Тоест в Пловдив може би имаш шанс за педиатър ако не го търсиш из поликлиниките. Повечето частни медицински центрове работят със здравна каса и като пациент детето ще се възползва на максимум от всичко необходимо. Но остава въпросът с разстоянието, защото личният лекар не е само за детска консултация, а трябва и да лекува във времето разни вируси и неразположения и понякога ще ти трябва по-скоро. А пътят има и непредвидени обстоятелства - катастрофи спират движението, лоши метеорологични условия и т.н. Аз не си представям да тръгна на път 1 час, да чакам пациенти и да се връщам още час с дете с температура например, което се чувства зле и иска да почива. А това време ти значи и да спираш за хранене, смяна на пелени и дори повръщане. Пък ако се случи и да си сама не можеш да возиш бебето на предна седалка и няма да има никой до него отзад. Аз съм много черногледа май и все се моля това, което си представям като евентуално развитие на обстоятелствата никога да не достига до децата ми. Защото съм си представяла как се хлъзгам в банята и изпускам бебето. Или че главоболие или болки в корема са свързани с фатални заболявания. Не го казвам на глас, но това са ми страховете и ми е болезнено чак.

Редовно ги водя сама. И двамата с по над 39С също. Те си спят в колата.  Аз дете на предната седалка не возя при никакви обстоятелства. 1ч не е нищо, ако знам, че специалистът е добър. Това с разстоянието е проблем при непосредствена спешност. Тогава има СО, а не чакам час при педиатъра.

Само да добавя. Децата имат и ЛЛ в града, но той е защото законът ни задължава. Той преглежда и възрастни. Не искам децата като я уязвими да са с възрастни болни. Също той ме е резервата, защото той не е специалист. Главният трябва да е знаещият, за да оправи детето бързо и да знае какво прави.
В България ма.ките си имат ЛЛ и той е на 30 км от Варна. Ако си бяхме за постоянно в България тя щеше да им е лекарят и щях да ги запиша при един педиатър на частно или на пакети, но при един и същ.

Е това е разковничето: Павла шофира, пък ние с Лято не. Моята книжка не я гледайте, аз кола повече няма да карам. Прекалено много стрес и страх е за мен, просто не е моето нещо. И баш това и мисля: едно мерене на килограми да трябва да се направи и мъжът ми в отпуск да ме кара.  Аз съм фен на носенето в слингове, пътуването по автобуси и т.н., но последната година с ковид много промени начина ни на живот.

Тери,аз си избрах педиатър по препоръка.После се записахме и ние при нея,първо не я харесах,сега много я харесвам.Някои месеци сме пропускали ДК,за мерене и теглене не съм ходила всеки месец.Качвам се по гащи на кантара,после се качвам с нея и ей ти го кантара .Не мисля ,че трябва да я водя на частни прегледи щом има педиатър.Иначе лекарката е на няма десет мин ,неотложният кабинет на пет.
Обадих се на лекарката като бях в деветия месец и малко се дръпна,но ни прие .

Като имаща едно ужасно ревливо дете и то първото да ви кажа, не е до родителите.Гушкана, обичана, гледана, тя просто ревеше!Денонощно ревеше и не спеше.Защо, не знам, всичко и беше на ред, но тя си ревеше и това е.Сега имам едно мрънкащо нон стоп(ама нон спот) и едно спокойно и щастливо дете, което може само да се заиграе и да не ме търси поне 15 минути.Това с Моника не ми се е случвало.До шестия месец съм я носила в раница или слинг, защото иначе ревеше, не бях спала 2 години нормално, защото се будеше посред нощ с писък и ревеше по час, час и нещо.Личната ми каза "здрава е, просто е такава, емоционална, предъвкваща нощем случващото се, с по-неузряла нервна система".Приех го и не се терзаех, знаех че някой ден ще мине.Очаквах дете като Габриела, тихо и спокойно, получих звяр.Еми отгледах си го с кеф, без очаквания и без да я натоварвам с някакви мои си неща.

За личните, тук при нас можеш да избираш, в нашия гради има много лични лекари, нали имаме университет и той бълва, бълва.Та намерих личен лекар педиатър, видяхме се с нея и си допаднахме.Тя не бърза с АБ, пуска изследвания като са нужни, без да товари мен и детето.Позмни историята на децата и е добър диагностик.Преместих и моя мъж при нея.