myhito, не смятам, че си сгрешила като си споделила. Приятелите са за това, за да се подкрепят в труден момент. Не ти трябват хора, на които не можеш да разчиташ. Щом са се отдръпнали - прав им път. Ще се намерят нови, но този път истински приятели!

В началото се промених драстично и се  дистанцирах от приятелките си, които набързо родиха по 1-2 деца. Сега вече (след толкова много години - цели 17 ) нищо не ми прави впечатление. Децата на приятелите ни са вече големи. Никой не ме брои в сметките, че някога мога да имам деца - дори и майка ми, и сестра ми. Аз пък напук реших да ги изненадам. Да, ама не. Извънматочната ми бременност в края на миналата година хвърли всички в смут.Всички, които разбраха за операцията ми, ме попитаха дали е миома. "Ама как така? Толкова години не е станало, а сега точно?? - "Ами, така!"  Никой не знае колко нерви, средства и сили ни е коствало всичко това през годините. Хората около нас ни завиждат, че вечно пътуваме и си правим кефа. Само ако знаеха къде ходим... На никого не го пожелавам... Иначе станах по-търпелива и много-много взе да не ми пука. Преди не влизах в лекарски кабинет, сега не излизам от там. Усмивката обаче ми е запазена марка!!! Каквото и да ми е на душата не го показвам. Винаги се усмихвам. Дори някои се дразнят от това. "Какво си се захилила, сякаш всичко ти е наред?!" ... Усещам се, че все по-често искам да оставам сама. Радвам се, че открих този форум, където мога всичко да споделя със себеподобни!!! Иначе, животът си тече по старому - петък, събота и неделя всяка седмица или сме на гости, или имаме гости - ядене, пиене, танци ... (това ще ни остане, май...) Уморих се да бъда различна! Започнах да говоря по-открито за стерилитета, ако някой все пак ме попита. Преди не споделях с никой. Уморена и обезверена съм, чувствам се вече стара! Писна ми да пътувам, да пия хапчета, да се надявам... Незнам до кога ще издържа?!... Може би още малко...

Станах по-нервна, по-сприхава... Бях на път да загубя съпруга си. Разбрах, че по-чудесни хора от родителите и брат ми няма на света. Благодарна съм им от сърце и душа, че бяха до мен и ме търпяха! Бях нещастна и трудно ставах даже сутрин от леглото. Не можех да се понасям.
Преломния момент за мен беше когато открих, че един от най-добрите ми приятели, слънчев и неземен човек си е отишъл от рак, а родителите ви не са посмяли да ми кажат от страх да не направя някоя глупост. Там, на гроба му, ревейки си помислих, че има и по-страшно - неговата 2 годишна дъщеря никога нямаше да порастне с неговата закрила и любов. Тогава реших, че ще се боря докрай и ще се опитам да се съхраня за бъдещото си дете.
Колкото до приятелите - останаха ми много малко истински. Верните ги открих тук, сред всички вас, за което съм благодарна!

Lan 

Усмивката обаче ми е запазена марка!!! Каквото и да ми е на душата не го показвам. Винаги се усмихвам. Дори някои се дразнят от това. "Какво си се захилила, сякаш всичко ти е наред?!" ... Усещам се, че все по-често искам да оставам сама. Радвам се, че открих този форум, където мога всичко да споделя със себеподобни!!! Иначе, животът си тече по старому - петък, събота и неделя всяка седмица или сме на гости, или имаме гости - ядене, пиене, танци ... (това ще ни остане, май...) Уморих се да бъда различна! Започнах да говоря по-открито за стерилитета, ако някой все пак ме попита. Преди не споделях с никой. Уморена и обезверена съм, чувствам се вече стара!

du6ka,злато! Усещам,че сме от една порода!

I az kato povecheto momicheta se zatvorih v sebe si, plakah mnogo, iskah da sym sama, vyrvqh po ulicite unila, s glava navedena nadolu, sqkash nqkoi drug hodeshe vmesto men, a az bqh nqkyde potynala v dushata si, v mislite si. Sled neprestannite zakachki ot kolejki gi seknah s replikata "ako ima neshto shte vi kaja, sprete da mi podhvyrlqte". Ne spodelqh s nikoi, osven s maika mi. Ot skoro znaqt i malkoto mi priqtelki, no ne govorim za tova. Loshoto e che izgubih interes kym rabotata mi i neponosimost kym kolegite - kofti. TUK i s VAS se chuvstvam po-dobre, vypreki virtualno, chuvstvam che ne sym sama, za jalost.

No trqbva da se stegna, da se vzema v ryce!!! Nali se nadqvam da stana otgovoren chovek, trezvo mislesht i davasht primer - GORE GLAVATA na vsichki !

Radvam se che imam takyv syprug do sebe si, pomaga mi i dori ponqkoga me kara da zabravqm za problema ni.

P.S. sorka za latinicata, nqmam kirilica tazi vecher.

du6ka,злато! Усещам,че сме от една порода!

Вaracuda, мила!            

Първа фаза :
Имаме проблем. Не , не е възможно! Не и на мен! Това не би могло да е истина!Плача , тръшкам се , бунтувам се!
Втора фаза :
Имаме проблем. Да така е! Не плача . Търся лекари. Защо ли им приличам на сгъната банкнота????!!! Не разбират ли колко ме боли , колко ме е срам ,колко ме е страх...
Няма да ходя по лекари!
Приятелите ни ,вече имат бебета. Ще имаме и ние, само да спрат тези унизителни подмятания....!
Трета фаза:
Първи учебен ден. Приятелите ни си изпращат първолачета. Кога мина това време?
Пак плача! Тъжно ми е ! Животът ни ,не е пълен , нещо му липсва , нещо много важно...
Ще ходя на църква . Ще се моля!
Не , ще се отдам на работата си ,ще работя до припадък!
Един път за винаги ще подтисна тази болка , ще я заглуша! И комплексите си ще избия, ще се престоря на безгрижна....
Какви ти лекари , те с нищо не ми помогнаха!
Четвърта фаза:
Я имам си интернет. Зачатие? Боже , колко момичета имат моя проблем. Щастлива съм!
Представяте ли си,НЕ СЪМ САМА!!!!
Не мога да повярвам , имало и лекари с човешки , много големи сърца.....
Господи , бременна съм!
АЗ СЪМ БРЕМЕННА! Как звучи само!
Нещо в душата ми се свива , страх ме е , дали съм го заслужила?
Та нали съм половин човек, виновна ,смазана ,невярваща...
Вече го няма!
Знаех си!
Потъвам!
Умирам!

Тази сутрин е изгряло слънце?! Дали и вчера е било слънчево ? Събуждам се!
Не е било мираж!
Докоснах се до моето детенце , за миг...
То ще се върне!

Чета ви, чета ви и все повече се убеждавам колко еднакво преживяваме болката си!
При мен са се преплели милиарди чувства, като се почне от гняв, страх, унижение, срам, понякога любов и умиление, но аз по принцип съм си доста емоционален и чувствителен човек. Забелязала съм, че всичките се въртят, в зависимост от фазата на цикъла, в която се намирам. Сълзи вече не ми останаха, не мога да се разрева, за да ми олекне, както правих по-рано, но за сметка на това дигам кръвното налягане, получавам страхотни главоболия и сърцебиене. Общо взето усещам как лека-полека си руша здравето с всички тези емоции.  Имам малко на брой приятели, но не защото имам проблем, а защото всеки си хвана живота в ръцете и пътищата ни се разделиха. Но тези, с които останахме, ме карат да се чувствам добре и ме зареждат положително. Много си ги обичам . Една от тези мои приятелки, след като разбра за проблемите ми, ми сподели, преди почти 2 години, за форума и сайта на Зачатие. От тогава нищо не може да ме откъсне от тук. Срещнах страхотни хора, макар и само виртуално, които върнаха вярата ми в доброто, ограмотиха и обогатиха здравната ми култура и най-важното ме научиха да се боря и да не се предавам. Айде, да не прозвучи като обяснение в любов към пишещите тук, но факта, че нищо не може да ме раздели от вас и вашите съдби, говори че съм се превързала към всички и вашите радости и болки са станали като част от моя живот.
Целувки на всички и поздравления за куража и смелостта, които имате, момичета!      

Бях наивна, доверчива и добра. Сега съм твърда, борбена и решителна.
Сякаш съм друг човек. Да, не се усмихвам често и трудно допускам хора до себе си. Но пък открих в себе си неподозирани сили! Вече знам, че всеки проблем има решение.
И се убедих, че това, което не ни убива, ни прави по-силни.

Ефирче, сви ми се сърцето като прочетох това, което си написала. Разбирам всичките чувства, които си описала. Иска ми се да ти вдъхна кураж и надежда, да те заразя с оптимизма си и да те накарам да видиш слънцето пак! Разбира се, че пак ще стане, не спирай да вярваш! 

И аз като повечето от вас се затворих в себе си. Почнах да плача доста често. Не ми се излизаше с приятели, не исках да виждам никого и ми се искаше просто да се скрия някъде и да стоя там докато бебето дойде. Бебето се превърна във фикс идея и когато някой наши приятели ни питаха "какво става с вас?" или "нещо ново при вас?", за мен в превод тия въпроси звучаха като "какво става няма ли вече да имате дете?". Милото се опитваше да ми обясни, че те изобщо не искат да кажат това, но на мен не ми се вярваше. Напоследък дори се дразнех от най-добрата ми приятелка, която знае за проблема ми и просто с най-добри чуства ме питаше докъде сме стигнали с лечението... Доста се промених за тия 2 години, но знам, че станах по силна което в крайна сметка е хубаво. А най-хубавото е че открих вас и четейки споделеното от вас откривах себе си там, моите мисли и чуства и куража и увереността, че всичко ще се оправи един ден!

Промених се много!

Най-важното което открих е, че съм търпелива!
А може би съм тренирала успешно в годините това!
Но най-хубавото нещо с което ме сблъска стерилитета сте ВИЕ!
Място като това е панацея!Въздуха тук е упование и надежда!

Никога обаче не съм се срамувала от проблема ни!
Умилявали са ме, и ме умиляват бебетата и децата!
Винаги съм учасвала в разговори за деца, давала съм мнение никой не ме е игнорирал!
Тържество в детската и сега в училището на племенника, не минават без мен!
Рожденни дни и партита,другите възрастни с децата си, аз с подарък!
Подарък в сърцето и за него, за моето незаченато слънце!
Дали съм плакала после и там под очилата!?Плакала съм!
Случвало се е!Мой личен мазохизъм, който явно ме съхрани!

Най-много ме радва обаче това.....усмивката ми остана!
Или по-скоро се появи отново,след като намерих път!
                   
Пожелавам ВИ зелена пътека и извор с жива вода!

                  yahoo_17Няма отказване!

Всъщност нямам какво повече да кажа, mishanta е казала всичко, което чувствам и аз! 
Анджи, поздравления! Много хубава тема!

Аз упорито си избягвам проятелките с деца!
Изолирам се изобщо от всякакви контакти, защото съм на етап, когато не издържам да ме подпитват, т.е. те не ме подпитват, а питат направо и коментари всякакви чувам.
Притеснявам се,че липсата ми на контакти и изолация съвсем ще ми повлияят зле. Но добре,че поне е зачатие,че тук имам шанс да си кажа всичко и да срещно огромно разбиране и помощ.
Станала съм сприхава и нервна(то и напрегната ми работа мисля ме прави такава).
Усещам се,че съм станала злобна. Старая се да не си показвам злобата пред хората и той най-вече над майките. 
Срамувам се от злобата си, но засега е овладяна и се надявам,че е временно явление.
Мисля съм станала още по-упорита и борбена!!!

Как съм се променила ли?Ами, я да видим...
Не спрях да се виждам с приятели с деца.А и те не са ме игнорирали никога.
Стараех се да не се впрягам на въпроси и подмятания( не че не съм плакала понякога от несъобразителни хора).
Намерих пътя, чрез Зачатие и момичетата в него.
Станах малко егоист.Винаги съм се съобразявала с другите хора.Винаги съм била добре настроена към всички.Реших да мисля повече за себе си и да не се натоварвам излишно с нечии капризи, настроения или мнения.
И така.Това е моят кратък самоанализ.

станах отвратителна,аз самата не мога да се понасям.
злобна,саркастична,агресивна............

...аз самата не мога да се понасям...

И аз и изобщо всички сме така!
Но,никога не го показвай пред околните!

Започнах да гледам философски на всичко и както беше написал някой по-горе, недоумявам как хората се ядосват за дреболии. Аз все още отказавам да приема,че думата "стерилитет" се отнася за мен. Просто съдба ,лош период ..липса на късмет,знам ли ..
С две думи : разбрах едно - ако човек може да понесе това ,може да понесе всичко. Това е висша форма на "каляване" на нервите и психиката,нещо през което всички тук за съжаление минават. Понякога човек сам се изненадва колко много болка може да понесе.

Позатворих се сякаш...
Усмивката ми угасна, станах по-докачлива, нервна и саркастична, прекъснах контактите си с повечето ми познати, които или задаваха въпроси явно породени от нездраво любопитство, или целият им живот се въртеше около придобиването и демонстрирането на материално блага...
Мога да преброя приятелите, които ми останаха на пръстите на едната ръка 
Но от друга страна сега съм по-силна и по-борбена от всякога, доказах се в работата си, израстнах като човек, тотално преосмислих живота си, влюбих се още по-силно в съпруга си  ... и намерих ВАС!

Благодаря ви!

За тези, които намерят време
http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=167
Всеки може да се разпознае на кой етап от приемане на промяната е в момента, оттук и океана от емоции, който ни залива.
Някои момичета имат таланта да го изразят красиво, както четем по-горе.

Аз лично съм на етап: Аз ще променя стерилитета, а не той мен 
Пък ще видим.