Мила Ели, добре е, че сте поговорили и сте стигнали до някакво решение. Това, че той иска дете, дори и само заради теб, говори добре за него и чувствата му към теб.
Не мога да вникна в психиката и логиката на мъж с едно дете от преден брак... не знам, не им се занимава вече ли, какво ли ...
Фреши, ще се опитам поне от моя гледна точка да дам обяснението на явлението "Дете от първи брак" при мъжете.... Разглеждам два казуса - засягащи ме персонално....
Казус № 1 - Баща ми, или ако трябва да сме по-точни вторият мъж на майка ми...
От първия си брак има дъщеря, аз съм на мама от първия брак. Самият той също е дете на разведени родители, като майка му има син (респективно дадди има брат) от втория си съпруг.
Баща ми (изрично го подчертавам, защото за мен първия мъж на майка ми е само "биологичен донор"), ме гледа от 4 годишна, той ме е отгледал, бдял над мен, носил ме е на ръце, възпитал ме е, и правеше възможно най-строгия качествен контрол по отношение на мъжете в моя живот (стил "къв е тоя дет не те заслужава????"
)))
Но той категорично не искаше да има дете от майка ми, девиза беше ... "Айде де сега, какво ще стане ако родиш - моето и твоето бият Нашето...."
Основното при него е съсипващ развод, с още по-съсипваща издръжка (при заплата на инжинер 90 лева /говорим за 70-те години на миналия век/ издръжката, която трябваше да плаща беше 120..... БЕЗ КОМЕНТАР). Затова той просто не можеше да преодолее вътрешния си страх, че евентуално може пак да се стигне до развод...
Казус №2 - моето мило
Той си има син от предишния брак... И като се събрахме (все пак когато се запознахме аз бях на 34...), в началото и той имаше подозрения, че аз съм го избрала, за да бъде "баща на детето ми", а не "моят спруг"... Когато видя, че изобщо не настоявам на тема бебе (което беше един период от около 1 година), най-сетне се убеди, че обичам самия него, заради самия него и сам поиска да има бебе... Но честно ви казвам, МНОГО трудно беше да го накарам да направи спермограма (стискайте ми палци за събота), защото девизът беше "ами аз нали вече си имам едно, проблемът не е в мен" ... ДА ама НЕ! Благодарение на вас момичета, и на сайта, успях да му докажа, че годността на плувците е нещо доста относително, и той се съгласи с мен, че трябва да го направим (независимо, че "ама мило много ми е гадно, там нали няма да има някакви сестри???")...
Даже вече се е размечтал да си имаме момиченце....
Така че при мъжете, които вече са се парили веднъж, е много много много сложно, тяхната психика е много увредена, и си носят големия багаж, който ние понякога пренебрегваме, и съответно без да искаме ги нараняваме скъпите....