Малеее, ми то за статистика вече става дума и мъжки фактор. Макар че и моят доста работи с компа хм

Споко Ман, моя е програмист ама иначе е отличник, така че митовете за вредата от компютрите ги разби на пух и прах. Даже за капак и лаптом имаме, който се сещаш къде се държи

А как ще се казва?  
"Отчаяни съпруги"?    
 

Хи хи хи Сигнусче, много смешно ми стана      че и илюстрацията е доста на място

Ми пише тук там, че програмисти и шофьори са сред по-рисковите, защото все са седнали ...

И ние сме с лаптоп, ама вече седи само на масата, или поне така ми се казва

И ти ли бе, мила, с програмист?
Е ставаме за клуб вече, много сме

Стефи, като бяхме млади гаджета го заведох на кино с едни млади мадамки, дето много ги знаят нещата, та те ме питат какво работи, "Ааа програмист, супер - вече е модно мадамите да си търсят не мутри, а програмисти, щото хем все си били заети нещо да работят и жената можела да си прави каквото си иска, хем изкарвали доста пари!"        

Така че, по модата сме  

Абсолютно
Ама имаше и един период, доста отдавна, може би преди 6-7г., тогава беше обратното, като кажеш програмист се разбираше залюхан мухльо с 10 диоптъра Та хубаво че нашите не са толкова крайни

Момичета, ми аз какво да кажа, като съм програмистка   .  И те ти булка, климакс на 37 години...Мразя ги проклетите компютри, скъсиха ми живота . А моя в къщи е компютърен манияк, не може да преживее, че на мен това ми е професия. Повече го вълнува компютъра, отколкото жена му.

О не се притеснявай, то и в къщи "любовницата" е на почит, а аз между другото

Момичета, ми аз какво да кажа, като съм програмистка   .  И те ти булка, климакс на 37 години...Мразя ги проклетите компютри, скъсиха ми живота .

е, колежке, недей така...  компютрите до климакс не водят!

Нещо за което ней-често се караме, това е компютъра - "бялата любовница"

Сега уж държи лаптопа на масата и седи разкрачен на стола или поне така казва...  

Ума не ми го побира това - как може да работи по цял ден на компютъра и да се върне вечер у дома и пак да седне и да не отлепи очи от монитора  

Ми как да не може - ние в нас като се върнем от работа сме ей така
   
И откакто имаме 2 компа има мир и любов вече  

Дони, недай си боже да поискам да свърша нещо на компютъра, засича ми се време, максимум 15 мин. и да се махам. Представяш ли си каква наглост, ама не му се разминава скандалчето, което с кеф спретвам  

И откакто имаме 2 компа има мир и любов вече  

е то това е универсалната рецепта за избягване на конфликти! няма общуване - няма почва за конфликт!

Ума не ми го побира това - как може да работи по цял ден на компютъра и да се върне вечер у дома и пак да седне и да не отлепи очи от монитора  

Моят мъж пък не си взима комп вкъщи ... е верно че си мъкне лаптопа от работата почти всяка вечер ... но като се запознахме приятно се изненадах, че не е "залепен" за компютъра, ами обича вкъщи да си слуша музика, чете си книги (е, верно, все професионални ), гледаме ТВ заедно, ...
Преди имах един друг приятел - програмист, животът му протичаше до комп-а, даже вкъщи нямаше ТВ, ами беше приспособил компа, че и кабелна, и дистанционно! Само за готварска печка не го ползваше

И аз, и аз в групичката!
Достатъчно е, че седи пред комп по 12 -14 часа на ден, затова вкъщи колкото и странно да звучи нямаме компютър. Ми ако сложим и там щърво няма да имаме време изобщо да бебеправим, да не говорим, че щше се и караме кой да го ползва.
Иначе и ние сме в графата мъжки фактор, виж дали е заради седенето....кой знае.
Я кажете като имат толкова достъп до конпютри и нет дали някой от мъжете е проявил инициатива да прочете нещо из нета по проблема? Моят твърдо не- според него един четящ ни стига

Моят мъж пък не си взима комп вкъщи ... е верно че си мъкне лаптопа от работата почти всяка вечер ... но като се запознахме приятно се изненадах, че не е "залепен" за компютъра, ами обича вкъщи да си слуша музика, чете си книги (е, верно, все професионални ), гледаме ТВ заедно, ...
Преди имах един друг приятел - програмист, животът му протичаше до комп-а, даже вкъщи нямаше ТВ, ами беше приспособил компа, че и кабелна, и дистанционно! Само за готварска печка не го ползваше

аз съм склонна да мисля, че повече свободно време пред компютъра прекарват не програмистите, а просто компютърните фенове.
човек, който цял ден си е блъскал най-вече мозъка и после очите пред компа, за да пише софтуер, по-трудно ще си помисли да прекара и остатъка от деня пред монитор...

ние сме двама програмисти у дома и темите за компютри са изрично забранени, освен ако няма нещо свръх-специално или спешно за обсъждане и съвет. личен компютър също нямаме и докато аз съм на власт - няма и да имаме  

Браво, Джами, само така! И на мен ми се иска да го няма лаптопа, ама сега от него пиша
Я издай, матриархата с моркова ли го постигаш
И вкъщи сме двама програмисти, но аз повече се щадя, обикновено вечер не ми е до монитори... Пък и с тия диоптри дето ги мъкна... А какъв невероятен спор имахме преди няколко дни
Наистина не мога да си обясня как той си присвоява моето мнение и твърди, че през цялото време аз съм била в грешка. А мога да му докажа с хисторито на кю-то, че преди е бил на съвсем друго мнение, ама предпочитам да си чета фантастиката и да го оставям да си прави сандвичи

Моят мъж е малко на "Вие" с компютрите /не,че аз разбирам много,де/ ама той хич не го влече ...Напоследък откакто намерих форума по цяла вечер съм захласната пред екрана.Търпя,търпя и вчера вече не издържа.Каза,че много съм го поддтискала с това четене и писане за забременяването...,като прибавим и термометъра-направо пълен "спек".Откъм теория съм много добре вече,но виж практиката ни куца отвсякъде.Затова май малко ще спра,колкото и да ми е трудно да влизам,та барем малко се поотпусне.Незнам, вашите мъже явно ви рабират и подкрепят напълно   Ама моя се оказа много чувствителен... Може би наистина трябва на не го стресирам толкова,че ще вземе да се повреди нещо и тогава ако ще и докторска степен да имам по въпросите за забременяването ефекта ще е ...нали се сещате Затова вече ще влизам само "тайно" и небрежно ,както е и в момента   Инъче,/може би ще се повторя/,но  тук получих толкова информация,че нямам думи...Искрено се надявам всички да успеем!

В къщи аз си го командера моя  , нали съм си зодия лъвче    и каквото кажа, дали ще са хапчета, лечение и т.н., изпълнява горкия . А до въпроса с компютрите...и ние сме с два и по-някой път като се заблея във форума тук или някъде другаде из мрежата, не поглеждам жив ли е, умрял ли е. Изолираме се от света като заседнем пред мониторите   .

като ме види и пита какво има аз като започна да му разправям и да говорим,той ми вика"стига с тия глупости,не ме занимавай с простотии"...за него е наред,но не на него подмятат"кога ще станем баба и дядо"или"хайде скоро да ни зарадваш с новина".все едно само от мен зависи.ама си е нормално родителите му да си мислят че ако има проблем той е в мен.той не е поставен на такъв натиск ако може да се каже така и за него всичко са глупости и измишльотини.

BLACK_ROSE имам чувството, че аз съм написала всичко това... И при нас е така. Особено напоследък родителите му направо ме подлагат на тормоз, най-вече майка му. А на него и дума не отварят по този въпрос, нали проблемът в никакъв случай не може да е в сина им... Помолих го да говори с тях, но той нищо не направи. Дори вчера си ходи да ги види и пак не са говорили...А в понеделник майка му ще идва и знам, че отново ще ме почне "айде, докога ще чакате?", "Ама няма ли вече да ми се похвалите с нещо?", "Я да погледна, да няма нещо, че ми се струваш напълняла?" и т.н. Направо отсега обмислям как да избягна срещата с нея, защото вече ми е много трудно да съм любезна и ако заговоря може да стане една... Мълча все още само заради мъжа си, защото той не им е казал, че са открили проблем при него, но не знам още колко ще успея да мълча. Защо все на мен трябва да мърморят? Защо все аз трябва да търпя?
А колкото до споделянето на проблема... и при нас това е така... Също не можем да говорим по този въпрос. И за моя мъж това май са глупости, които не иска да обдсъждаме...Постоянно го отбягва, мърмори за лекарствата, които трябва да пие, не ги пие ако не му ги наглася... Вече не знам какво да правя, усещам някаква пукнатина, която не знам дали ще се заличи с времето или ще се увеличи... И от всичко това много ме боли, опитвам се да не мисля, но не мога да избягам от всичко това...Постоянно се появява нещо или някой, който да ми напомни, че аз НЯМАМ дете и не се знае дали ще имам...
Съжалявам, стана малко дълго и объркано... Просто исках да си излея чувствата, а и да ти кажа, че не си сама /ако въобще от това може да ти олекне/...