Ели,знам,че в момента в главата ти се въртят най-черните мисли.Минала съм през това.
За мен най-важни в момента биха били отговорите на въпросите:
Иска ли той да се бори с мен за мечтата ми?
Тази мечта негово ли е?
Кога иска да се случи всичко това?
Много е важно хората да гледат в една посока,да гонят едни и същи мечти и да ги подреждат във времето на едно и също място.
Човекът ,с когото бях 9 години,беше прекрасен.Обичах го безумно.Дълги години пренебрегвах собствените си мечти,защото той не беше готов.Мислех,че ще мога да преодолея собствените си желания,за да бъдем заедно...Един слънчев ден прозрях,че в живота ми е влязал един напълно страничен човек (с него живея и мечтая в момента),че няма да мога да преглъщам още дълго и рано или късно ще се разделим.С неистови усилия на волята и против всякакъв здрав разум взех решение да си тръгна.Беше ми адски трудно,толкова много го обичах и толкова ясно съзнавах,че това ще ме погуби.
Плаках месеци наред,въпреки че бях безумно щастлива с решението си.толкова дълбоко бях убедена,че е правилно.
Не мога да ти дам съвет за конкретната ситуация,защото не ви познавам.Единственото,което бих те посъветвала,ако беше моя приятелка,е да се довериш на сърцето си.
Надявам се да направиш най-правилния за ТЕБ избор.Никога не забравяй,че всичко е в твоите ръце.Болката ще премине и след нея ще се родиш отново.
Някой там те чака и ще те дочака.Ако това е човекът,ще бъдете заедно.Ако не е той рано или късно ще го напуснеш и по-добре вие двамата да сте единствените потърпевши.
Желая ти много щастие

Ох,мила Ели мисля,че те разбирам много добре...Аз в момента съм в същата ситуация.Пълна безизходица...Днес по календара е последния ден от овуто,но той винаги си намира оправдание.ОК съгласна съм,че не бива да го превръщаме във фикс идея ,НО това се повтаря вече четвърти месец...Уж казва,че ме подкрепя напълно и че и той го иска също толкова силно,но когато настъпи овуто се измъква.Правила съм какво ли не/дори и да не му казвам кога съм в ову/ но не става.Той си има дете от първия брак,заедно сме от 7години,аз вече съм на 30....Дори незнам дали имам проблем с забременяването или не уцелваме момента Сега пак съм на вълна да го напусна/но така е почти всяка година/Не мога да се примиря,че толкова се обичаме а това ще ни раздели.Защо го прави незнам Все пак усещам,че природата е по-силна и инстинкта/майчиния/ ще надделее и ще трябва да го напусна ако продължава това Горе главата и дано вземеш правилното решение.Успех

Popi4,и ние сме заедно от седем години,и моя мъж има дете от предишния брак    и аз ставам на 30 след два месеца. Май наистина имаме много общи неща. Ние нямаме брак и понякога ми се струва толкова примамливо просто да стана и да се махна и всичко да свърши.Да започна всичко отначало. Няколко пъти съм опитвала,но не е толкова просто ,казвам го от опит. Всичките тези години заедно,проблемите,чувството на безсилие дотолкова са ме деформирали ,че известно време се заблуждавам,че мога да победя мисълта за майчинството ,да забравя всичко и просто да се отдам на безгрижие и да не мисля за нова връзка за да "ми дойде изневиделица"...Всичко това ме изтощава и накрая се поддавам на изкушението отново да се върна при приятеля ми,който междувременно не спира да ми звъни и да ме среща "случайно" ...Така и не срещнах друг човек,не можах да отворя сърцето си за друг,все се чувствам така сякаш на челото ми пише "Търся бащата на децата си..." Знам,че е идиотско. Последния път,като се разделихме той прояви инициатива да си направи изследване,което излезе добро. После се събрахме и той реши,че съм се върнала заради добрите му резултати .Оттагава мина повече от година. Пак сме в задънена улица и той съзнава,че може с друг бих имала шанс и не иска да ми го отнема. Чувствам,че и той иска дете,но заради мен. Така да е. И въпреки всичко неможе или неиска /или и двете/ да направи това,което се иска от него в създалата се ситуация. Поговорихме си много сериозно и решихме за си дадем последен шанс, след което да се разделим наистина завинаги. Незная дали ще успеем и изобщо какво ще се случи между нас. Определено връзката ни е силна,но мина през много препятствия. Дали ще издържи...времето ще покаже, Аз ще бъда себе си и ще направя всичко възможно да мисля положително и задържа мъжа до себе си. Благодаря на всички момичета,които взеха присърце проблема ми. Продължавам да чета мненията ви ,защото са много ценни за мен. Наистина много ми помагате !      

Късмет,Ели.Дано всичко се подреди,както го искаш и когато го искаш с този или друг мъж.Важната си ти.

Мила Ели, добре е, че сте поговорили и сте стигнали до някакво решение. Това, че той иска дете, дори и само заради теб, говори добре за него и чувствата му към теб.
Не мога да вникна в психиката и логиката на мъж с едно дете от преден брак... не знам, не им се занимава вече ли, какво ли ...

Ели, ще стискам палци нещата да се подредят, а ако не вървят, поне ще знаеш, че сте опитали всичко. Относно притеснението ти как да подходиш към нова връзка, като толкова искаш дете, те разбирам добре, но искам да ти вдъхна кураж - някои връзки се развиват много бързо, ако човекът насреща знае какво иска. Но при всички положения трябва "да си отвориш сърцето" и да търсиш активно нови контакти, сега поне това е лесно - чрез мрежата

Мила Ели, добре е, че сте поговорили и сте стигнали до някакво решение. Това, че той иска дете, дори и само заради теб, говори добре за него и чувствата му към теб.
Не мога да вникна в психиката и логиката на мъж с едно дете от преден брак... не знам, не им се занимава вече ли, какво ли ...

Фреши, ще се опитам поне от моя гледна точка да дам обяснението на явлението "Дете от първи брак" при мъжете.... Разглеждам два казуса - засягащи ме персонално....

Казус № 1 - Баща ми, или ако трябва да сме по-точни вторият мъж на майка ми...
От първия си брак има дъщеря, аз съм на мама от първия брак. Самият той също е дете на разведени родители, като майка му има син (респективно дадди има брат) от втория си съпруг.
Баща ми (изрично го подчертавам, защото за мен първия мъж на майка ми е само "биологичен донор"), ме гледа от 4 годишна, той ме е отгледал, бдял над мен, носил ме е на ръце, възпитал ме е, и правеше възможно най-строгия качествен контрол по отношение на мъжете в моя живот (стил "къв е тоя дет не те заслужава????")))
Но той категорично не искаше да има дете от майка ми, девиза беше ... "Айде де сега, какво ще стане ако родиш - моето и твоето бият Нашето...."
Основното при него е съсипващ развод, с още по-съсипваща издръжка (при заплата на инжинер 90 лева /говорим за 70-те години на миналия век/ издръжката, която трябваше да плаща беше 120..... БЕЗ КОМЕНТАР). Затова той просто не можеше да преодолее вътрешния си страх, че евентуално може пак да се стигне до развод...

Казус №2 - моето мило   Той си има син от предишния брак... И като се събрахме (все пак когато се запознахме аз бях на 34...), в началото и той имаше подозрения, че аз съм го избрала, за да бъде "баща на детето ми", а не "моят спруг"... Когато видя, че изобщо не настоявам на тема бебе (което беше един период от около 1 година), най-сетне се убеди, че обичам самия него, заради самия него и сам поиска да има бебе... Но честно ви казвам, МНОГО трудно беше да го накарам да направи спермограма (стискайте ми палци за събота), защото девизът беше "ами аз нали вече си имам едно, проблемът не е в мен" ... ДА ама НЕ! Благодарение на вас момичета, и на сайта, успях да му докажа, че годността на плувците е нещо доста относително, и той се съгласи с мен, че трябва да го направим (независимо, че "ама мило много ми е гадно, там нали няма да има някакви сестри???")...
Даже вече се е размечтал да си имаме момиченце....  

Така че при мъжете, които вече са се парили веднъж, е много много много сложно, тяхната психика е много увредена, и си носят големия багаж, който ние понякога пренебрегваме, и съответно без да искаме ги нараняваме скъпите....

Аз съм в малко противоположна ситуация, макар че в началото и при нас беше така. Аз давах зор за всичко, за всяко изследване, за всеки преглед, всичко ставаше със десетки уговорки. Сега забелязвам обратното. Той ме обвинява: "Ти се примири, но аз не съм",  "Мислиш ли да имаме деца или вече се отказа?" , "Спри да пушиш, недей да харчиш пари за дрехи и глупости, знаеш за какво ни трябват!", "спри с тая бира!". Е наистина се уморих, знам че ме разбирате. Какво ли не дадох от себе си, 2 години не пуших, отслабнах 14 килограма, всичко , което изкарах като пари го дадох и какво !!!! Едно голямо нищо след  големи очаквния! Искам малко да се почувствам и аз човек. Поне няколко месеца само ... Наистина ми писна !

не мога да повярвам,че в това отношение имам сродници.Чувствам се по същия начин,но ме беше страх да го споделя с вас.Всички толкова се борите,а аз досега отлагах-мъжът все ме обвинява за това.