beast, и сам знаеш, колко си прав, нои аз от страна на жена ще го потвърдя.

Хубаво е че и мъж дава мнение, ама каквото и да си говорим неможем да слагаме всички под общ знаменател. Ако прочетем по-горе дадените мнения от момичетата излиза че мъжете са по-слаби (или се паникьосват или са безразлични) - болшинството от тях! Въпрос на късмет...

Здравеите всички. И ние имаме същите проблеми, но най ме дразни вмешателството на родителите му. Майка му идва всяка събота и неделя и виси в нас, оставете това ама забележки от сорта на: Защо Лиде ти така му говориш, защо лиде ти неискаш дете- той е на 30г, защо лиде го караш това да прави: Е С ДВЕ ДУМИ : НИАМАМ ДУМИ - сина ще и оморя. И тои като е бил насаме с нея и се прибера ще ме изяде. Не ми стига болката и мъката от проблемите ни ами и тая патка да я търпя ми идва повече. И един ден не издържах и я отбих, казах и че това е моето семеиство и тя няма работа там. ЛЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕ като се разфуча моя мъж- ужас. Такъв скандал ми спретна че цял живот ще го помня и аз момичета - изплаках си сълзите и тръгнах да си събирам багажа и на вратата припаднах и съм си одарила главата в радятора. От тогава ме гледа като писано яйце. Не дава на родителите му и дума да кажат за мен. Когато кажа айде на доктор тръгва веднага без коментари.. разбра че не само той го изживявя трудно а и на мен ми е тежко въпреки че не свалям осмивката си за да не тормозя околните. Извинявайте за дългите писаници ама всеки има нужда да излее някаде, а едва ли някои които не са имали сходен проблем ще разберат...а междо другото не спестяваите на родителите си нищо. Моят свекър беше на мнение че ние само се мотаме и за нищо не може да разчита, а като разбра за поблема ни се
разрева и вика с какво да помогна и оназ патка свекърва ми млъкна така че даите и да разберат че във вашето семеиство техните коментари се излишни, не могат да помогнат , но поне да не пречат...

az kakvo da vi kaja moqt priqtel s koito jiveq ve4e 3 g prejivq mnogo pokrai men operaciq ,strahove. sys sylzi na o4ite i usmivka na ustata mi vdyhva6e kuraj dokato bqh v bolnicata. ot togava vse si imam problemi i imam 4uvstvoto ponqkoga 4e kato mu kaja na primer 4e me boli korema ili ne6to podobno ili 4e sa mi vidqli porednata golqma kista toi prosto sqka6 ne me 4uva. moje bi go prejivqva vytre6no no az sam tuk i iskam da mi pokaje 4e mi sy4uvstva. az ne iskam ot nego da re6i problema a toi sqka6 taka se 4uvstva. moje i da se lyja toi po princip ne pokazva mnogo mnogo ot tova koeto e v nego osobeno ako e lo6o sigorno za da mi go spesti ponqkoga imam 4uvstvoto 4e mu dotejavam s moite problemni qicnici i tem podobni no toi e edinstveniq mi blizyk do men i mislq 4e ako ne spodelqm s nego 6te otka4a. a te sqky6 ne razbirat za kakvo im govori6.moje bi iskam prekaleno mnogo ot nego nali vse pak e do men   toi e sitinsko zlato nai dobroto ne6to koeto moje6e da mi se slu4i pyk i ot druga strana za6to trqbva da gi natovarvame s ne6ta ot koito vsy6tnost te naistina ne razbirat pyk i moje bi ne trqbva. sigorna sam 4e po edin ili drug na4in te -nashite myje- se opitvat da bydat sypri4asni po tehen si na4in i nie sme tezi koito trqbva da otvorim o4ite i syrcata si za tqhnoto vnimanie. ponqkoga si mislq 4e sym az tazi koqto trqbva da se pomy4i da go razbera .mislq 4e nie sme po lesni za razbirane poradi mnogoslovieto si. a te milite ot pritesnenieto si da ne ni natovarqt pove4e si myl4at i prejivqvat vsi4ko vytreshno i samo v sebe si. takyv e moqt myj i az sym sigorna 4e i drugite sa takiva iskat da sme 6tastlivi i silni a po nqkoga ne razbirat 4e nie sme prosto jeni i ne mojem da priemame svi4ki nesgodi geroiski kato tqh........

О-ле-ле, пиши на кирилица, че това послание не се чете.

съжалявам за килирицата  няма да се наема дори самата аз да си го превеждам сега  по темата за мъжете мога да пиша много, не знам дали е от отчуждението което сама си налагам но напоследък имам чувството че абсолютно никои не е с мен. чувствам се толкова самотна в болаката си. тои работи в рекламна агенциа и аз разбира, знам че има много работа ,но не мога да приема че когато искам да му опиша( макар че това е невъзможно) как се чувствам тои просто ме изслушва без да спира дори да прави това което прави и после просто казва нещо за работата без коментар по това което сам му казала. е сигорно е защото е много зает но на мен това ми тежи..сякъш не го интересува а знам че не е така... направо ще полудея..

Повечето мъже са по-различни от жените.
Не коментират, не искат да разговарят, така се спасяват от болката.
Моят е от този тип - не говори, ако аз кажа нещо веднага сменя темата, оставил ме е сама да решавам всичко и да правя нужните стъпки.
Но... какво забелязах няколкото пъти когато се опитах да се предам от борбата, когато бях най-отчаяна и обезверена, че ще успеем?
Подпря ме категорично и не ми позволи да отстъпя!

lali моито момче също ме подкретя спор няма и е съгласен с свичко което реша да правя ама еи т'ва че ме оставя да рещавам сама а тои само се съгласява понякога наистина ми трудно да реша а от него не мога да получа адекватен отговор та това ми тежи но сам сигорна че и тои страда и за това гледам много много да не го натоварвам -е не ли и това саможерта--(на нас ни е тежко но въпреки това пестим много от нещата на любимите хора) дано го оцени някои ден. ама сам сигорна че ако го няма........ борбата няма да има смисъл  прегръдка от мен

Мъжете страдат всъщност и то много, но повечето не го показват те мислят нещата също като нас. Ала ходенето и разпривиите по болници и лекари не е тяхната стихия. Това те считат като чисто женска работа. Защото това е и в повечето случаи дейност от страна на майката. Те си остават винаги и по-малко деца, а понякога и повече. Не им се сърдете ча не се тръшкат всеки ден като нас явно. Поне това забелязвам от страна на моя мъж. Но Лали е права те много добре разбират кога е назрял момента да одарят едно мъжко рамо и в повечето случаи го правят. Точно когато си мислим че вече неможем и неиздържаме повече те ни вливат нови сили за борба с живота. Просто говоренето непрестанно за едно и също нещо не е в тяхната природа. Те затова са мъже  

Мили,момичета ...предварително се извинявам ако вече съм станала досадна,но при мен отново нещата стигнаха до раздяла с партньора май. Обещавам,че за последен път мрънкам, по темата Разчитам на вас да се опитате да ми дадете съвет как да постъпя т.е. какво бихте направили вие на мое място. Знам,че без да ни познавате е трудно,но пък от друга страна е по-добре да получиш мнение "отстрани". Мисля,че дори и да искам не мога да обясня какво се случва между нас,защото вече и аз незнам. Най общо казано - Какво бихте направили ако партьорът ви не иска да съдейства при правенето на бебе ? Бихте ли се разделили с него осъзнавайки,че там някъде може би ви чака човек готов да е до вас в такъв момент ? Кое е по-силно майчинското чувство или желанието да си с мъжа,който обичаш ? Ако трябва да избирате ,кое бихте избрали ? Моля ви не ме съдете и не ми давайте съвети..знам всичко,опитала съм всичко само споделете как бихте постъпили в такава ситуация,моля ви - незнам какво да правя,вече нищо не ме интересува. Не искам да се виждам с никой,не ми се излиза от къщи,освен ако не е да, за да карам колата в неизвестна посока ,незнаейки къде отивам. Искам всичко това да свърши. Страх ме е да не се чувствам по-зле ако се разделим завинаги,от друга страна не виждам как ще продължим. Всичко е пълна каша ,искам земята да се разтвори  и да ме погълне. А времето си отива..ей така... не чака никого.

Малко ще се застъпя за мъжете (кво да правя и аз съм в кюпа).
Мъжете мислят рационално - имам проблем - следователно - сядам си на гъза, правя си план, научавам как да се справя с него, напъвам се, справям се.
Ако нещо зависи от мъжа - дори и само 1% - то може да сте сигурни че той вече обмисля начин как може да се направи и този 1% на поне 99% и работи по въпроса нещата да дойдат в неговите ръце - защото тогава е сигурен че ще се справи.

Няма по неприятно нещо за един мъж от това да бъде поставен в ситуация в която този 1% липсва - когато му се казва - ти седиш ей тук и гледаш щото нищо не можеш да направиш - тва е като да са те вързали а вътре в тебе всичко кипи

Бийст, абсолютно си прав.
По първия абзац от твоя постинг: моя се скри от мен, отишал си на узи, после и на андролог, щото осъзнал, че "има проблем". Грешката му е, че първоначално скри от мен с мотива "Да не те тревожа".

По втория абзац: Виждала съм го как кипи и вътрешно и външно на мой гинекологичен преглед и като си го познавам, ясно е за мен защо е против да правя по-инванзивни манипулации. Лично аз се боря да обясня, че от цветна снимка не се умира, но тва е друга тема ...

Лошото е, че ние жените /или част от нас/ се вманиачаваме в един период на темата зачеване и забравяме за човека до нас и неговите  чувства и притеснения , въобще че има друг свят с други проблеми.

Мила Ели,
Ти си един от любимите ми хора в този форум, защото от мненията ти си мисля, че си много положителен и борбен човек. Много ми е мъчно да чета за това което ти се случва напоследък   . Недей да се поддаваш на депресията - намери положителните неща около себе си. Имаш време за дете и заслужаваш любов и разбиране от човека до теб. Ако чувстваш, че с мъжа ти сте поели в различни посоки може би е по-добре да се разделите... Много е трудно това решение. Аз самата понякога си мисля дали няма да ми е по-лесно да съм с друг човек..
Незнам какво бих направила в тази ситуация...мисля, че ще стане това което трябва да стане...

Мили,момичета ...предварително се извинявам ако вече съм станала досадна,но при мен отново нещата стигнаха до раздяла с партньора май. Обещавам,че за последен път мрънкам, по темата Разчитам на вас да се опитате да ми дадете съвет как да постъпя т.е. какво бихте направили вие на мое място. Знам,че без да ни познавате е трудно,но пък от друга страна е по-добре да получиш мнение "отстрани". Мисля,че дори и да искам не мога да обясня какво се случва между нас,защото вече и аз незнам. Най общо казано - Какво бихте направили ако партьорът ви не иска да съдейства при правенето на бебе ? Бихте ли се разделили с него осъзнавайки,че там някъде може би ви чака човек готов да е до вас в такъв момент ? Кое е по-силно майчинското чувство или желанието да си с мъжа,който обичаш ? Ако трябва да избирате ,кое бихте избрали ? Моля ви не ме съдете и не ми давайте съвети..знам всичко,опитала съм всичко само споделете как бихте постъпили в такава ситуация,моля ви - незнам какво да правя,вече нищо не ме интересува. Не искам да се виждам с никой,не ми се излиза от къщи,освен ако не е да, за да карам колата в неизвестна посока ,незнаейки къде отивам. Искам всичко това да свърши. Страх ме е да не се чувствам по-зле ако се разделим завинаги,от друга страна не виждам как ще продължим. Всичко е пълна каша ,искам земята да се разтвори  и да ме погълне. А времето си отива..ей така... не чака никого.

Eli, не мисля че имаш нужда от съвет ,а и според мен не е редно да се дават такива съвети. Вътре в себе , ти знаеш отговора на всички въпроси, които задаваш.
Когато човек е ядосан, изкривява преценката за нещата.
Почини,помисли и сама ще решиш кое е най-доброто, което трябва да направиш.Вижда се ,че си страшно отчаяна.Знаеш ли аз цял живот си повтарям нещо,което ми каза моят баща.:В живота няма само хубави неща, повтарят се хубаво-лошо и т.н. И колкото по-лошо е сега, толкова по-хубаво ще дойде.Може би живота ни кара първо да изстрадане нещата преди да ни ги подари, и ако това е цената ,която трябва да платим за да ги получим...трябва да ги изстрадаме.
Премисли трезво нещата, понякога когато нещо не е по силите ни ,безсилието ни ни кара да прехвърляме този товар върху най-близките си хора и да ги обвиняваме.Струва ни се, че само ние страдаме толкова много,защото всеки е сам с болката си.Може тя да е обща, но всеки я преживява сам.
Каквото и да решиш, ще е правилното.
Пожелавам ти да бъдеш много щастлива и да се случи чудото -  да имаш най-красивото бебе.

Ели , така, както описваш ситуацията , незнам...
Ако искаш да споделя моя опит: преди около две седмици поради здравословен проблем на мъжкото, и куп други дребни и незначителни но тормозещи душата ситуации се стигна до грандиозен скандал... Точно така се чувствах - просто исках да не съществувам, защото с мен изчезваха и проблемите, нали?  Наревах се като магарица, но разбрах и осъзнах, че искам да съм с този човек, а не с някой друг, дори и цената да е висока - говоря за емоционалната цена.

Благодаря,момичета,супер сте ! Чета ви и сълзите ми текат..пожелавам ви никога ,ама никога да не попадате в такава ситуация.

Със съпругът ми сме женени от 2002г.,за него мога да кажа че е невероятен човек. От както знаем че имам проблем със забременяването той е винаги с мен по болници и доктори. Никога не е мрънкал за нещо, винаги ме е подкрепял каквото и да реша. Хубавото е че дори ме изслушва преценява ситуацията и взима решения които в даден момент аз не мога да взема. Пример: Лекарят след като ми е видял резултата от цветната снимка на тръбите е на мнение - инвитро, да но съпругът ми е на мнение че е по добре тръбите да се оправят до колкото могат и ако не се получи тогава инвитро. Какво се оказва, при пластиката - сраствания на всякъде, не само при тръбите, при което вероятноста да мога да забременея инвитро е 0% Ето 1:0 за съпругът ми   . Давам това за пример има още много случай в които той е бил прав, за това съм се научила да го слушам защото под влиянието на емоцията не се знае как ще прецениш нещата около теб. Опитайте да бъдете тактици с мъжете си, накарайте ги да разберат, че те са най-важното нещо в живота ви, че без тях сте крехки и безащитни и имате огромна нужда от тяхната подкрепа не само физическа но и психическа. Аз така виждам нещата, за вас не не знам.

Eli_ - наистина не е уместно ние тук да даваме съвети....

Но горките ни мъже са толкова крехки, толкова емоционално нестабилни (независимо, че се правят на великите мъжкари, които са глави на семейството...)

Миличка, а замисляла ли си се дали с твоето желание да имаш дете на всяка цена не отблъскваш някак си мъжа си, дали той не се страхува, че когато имаш това дете, той няма да остане на заден план?

На мен точно това ми се случи - говорим си с мъжо, разбираме се как да действаме и процедираме, какви срокове си даваме...
Минаха не минаха 2-3 дена и мойто мъж ми изтърства "Мило, аз също много искам деца, но! нали няма да ме забравиш като си родим???"

Незнам, може би вече сте минали през този етап, но това е, което мога да ти кажа....

Ели, не съм чела друго за проблемите ти, затова ще ти кажа как е при нас.
Ние живеем заедно 13 години. Около 7-та година имахме страшна криза, докато се видим и вече бяхме скарани. Бях готова да се изнеса, мислех, че въобще не ме разбира. Мислех, че всичко е приключило, но нямах смелост да си тръгна и слава богу. Започнах да си задавам въпроса, защо се караме и знаеш ли , не можех да си отговоря, май за дребни глупости, които дори не си заслужават. Моят мъж е нервак и аз се потрудих да премислям преди да казвам каквото и да било, особено ако се задава скандал. Повиша ли и аз глас и край, вече никой нищо не чува. Научих се първо да го изслушвам и да се говори без високи децибели. А когато не е прав и не пада по гръб, си замълчавам и повдигам темата в по подходящ момент.
И така кризата отмина, така неочаквано както беше настъпила.
А колкото до желанието на мъжа за дете, аз никога не съм поставяла въпроса на масата. За да стане трябва той да го пожелае, а тук ми помогна сестра му. Той го пожела много късно и затова сега сме по лекари, но мисля че чакането си заслужаваше. Сега той наистина иска дете и мисля, че ще бъде стахотен баща, ако даде господ.
Та с две думи трябва да го накараш сам да го пожелае. Дано не чакаш толкпва време като мен.

какво ти каза точно - немога сега да направя спермограма, защото имам важна среща, комадировка, неотложна работа. Или - сега не е време за деца, защото и двамата сме много изнервени,... ако е това или нещо подобно, повярваи ми, това не е отказ за съдеиствие. Аз съм минала и през двата случая. И не съм спала от нерви. Не си струва. Млада си още, не си пропиляваи живота! Оставете бебеправенето, почини си, порадваи се на пролетта, след време и желанието само ще доиде.

Мила Ели,
Дали си спомням правилно, че съпругът ти има деца от преден брак (може и да съм в голяма грешка, прощавай нещо ми се мотае, че имате някаква по-сериозна възрастова разлика ).
Има жени, които казват, че биха приели и живот без деца. За мен това е необяснимо. За себе си не си представям такъв живот. Това е толкова голям стремеж и мечта, най-осмислящата в живота - бих се почувствала много зле, ако мъжът до мен не го разбира или го разбира, но не иска да го уважи. Това си е егоизъм. Сега, някога по обективни причини може пък той категорично да не иска, тогава мисля просто пътищата трябва да се разделят.
Това е, ако мъжът ти категорично не иска дете. Не мисля обаче, че това е случаят при вас. Все пак сте хвърлили много усилия досега в тази борба. Може просто да е изтощен?
Ели, а на колко години си, имаш ли време да почакаш?
Разбирам безкрайно неприятната ситуация  Всички понякога имаме такива затруднения във връзките си. Значи ако аз съм в тази ситуация, какво бих направила. Ако се уверя, че категорично не иска дете, ще се почувствам много наранена и несигурна в любовта му, след като той знае какво означава това за мен. Тъй като не си представям живота като възрастна самотна двойка, бих си дала шанс да срещна някого другиго, или пък бих помислила да имам дете сама. Хората се срещат и разделят и не мисля, че някой ще остане сам, ако не го желае.
Ако просто проблемите са от изтощение от борбата, или някакви други - бих опитала да говоря много директно с човека до мен - иска ли да спасяваме положението и какво предлага. Какво бих могла аз да променя, за да тръгнат нещата по-добре. Какво бих помолила той да направи.

Мила Ели, искрено ти желая успех! Нека решението, което ще вземеш, да се окаже най-правилното  И не забравяй да мислиш за себе си и твоето щастие