Как реагират вашите мъже на желанието ви да потърсите лекарска помощ и да търсите причината за липсата на бебе? Аз вече се чудя какво да говоря и какво да правя...Как да го накарам да си промени мисленето и да разбере, че не може да чакаме чудеса след 4 години опити /не че през това време съм стояла със скръстени ръце.../.Снощи, понеже се опитвах да го убедя, че е добре да отидем в Пловдив, защото се видя, че тук няма спациалист по стерилитет ми каза "И до София ще стигнеш, сумати пари ще потрошиш и пак нищо няма да стане", обикновеният отговор, който получавам е от типа на "Само си даваш парите и нищо няма да стане" и не ми дава разумно обяснение защо мисли така - това било Божа работа, ако ни е писано да имаме дете, щели сме да имаме и т.н. Вярно, така е, Божа работа е, но това не пречи да търсим помощта на лекарите...Още повече, че досега не е намерена причината
Вече дори се бях отказала да говорим по този въпрос, просто си изживявах всичко сама и толкова. И без това знам, че разговорите са неуспешни и най-много накрая да се разплача... Почти никога не се интерисува какво е станало на поредния преглед и нито веднъж не е дошъл с мен - не съм малко дете да ме води на доктор, но просто имам нужда от подкрепа. Не знам защо става така... Може би след двете спермограми, които направихме тук и които са идеални, той вече живее с мисълта, че виновният не е той. За всички около нас виновната съм аз /естествено, винаги в такива случаи априори е виновна жената/, но аз не искам да съм виновна  - с нито една моя постъпка не съм допринесла за това, което става ама факт е, че наистина се чувствам така. При намеците и подхвърляниета по темата "бебе" той си мълчи, аз трябва да ги отбивам.
Много ми тежи всичко това. Вие също вървите по тоя път и знаете какво е и може би също знаете какво е да вървиш сам по този път... Няма с кого да споделя, оказа се, че и от човека до мен не мога да очаквам подкрепа.
  Благодаря ви, че прочетохте всичко това. Просто исках с някой да споделя, имам чувството, че така ми става по-леко. Ако някой може да ми даде съвет, ще го приема с радост.

И моя не иска да ходя по лекари.
Да чакаме, ще стане.
А пък е лекар.
Иначе ме обича.

Аз съм в малко противоположна ситуация, макар че в началото и при нас беше така. Аз давах зор за всичко, за всяко изследване, за всеки преглед, всичко ставаше със десетки уговорки. Сега забелязвам обратното. Той ме обвинява: "Ти се примири, но аз не съм",  "Мислиш ли да имаме деца или вече се отказа?" , "Спри да пушиш, недей да харчиш пари за дрехи и глупости, знаеш за какво ни трябват!", "спри с тая бира!". Е наистина се уморих, знам че ме разбирате. Какво ли не дадох от себе си, 2 години не пуших, отслабнах 14 килограма, всичко , което изкарах като пари го дадох и какво !!!! Едно голямо нищо след  големи очаквния! Искам малко да се почувствам и аз човек. Поне няколко месеца само ... Наистина ми писна !

Тифани здравей,
 Надали някой може да ти даде най-успешния съвет. Ти си го познаваш най-добре. Мисля си че когато някой човек има малко информация по определен въпрос, има склонност да се обръща към ненужни неща, в трагичните случаи към гледачки, а в още по-трагичните към пасивността като средство за решаване на проблема. Аз лично мисля, че ако любовта между вас е факт, то тогава това е форма на страх. Може би трябва да опиташ с малко "лекторски часове" и разясняване на процесите по оплождане, за да му стане ясно, че към проблема се подхожда сериозно и няма време за отлагане. Не спирай да му даваш примери от практиката, например: ако някой човек иска да расте в службата, трябва ли да стои и да чака добрата работа да го намери в къщи или сам да се бори за нея и изобщо има ли някъде безплатни обяди? Вярно, при някой става от първия път, но те пък имат други проблеми... На никого не му е лесно.
 Поздрави!

И при нас нещата са подобни. Аз, естествено много се вълнувам от проблема си, винаги дебна удобен момент да говорим за това, но мисля, че постигнах обратния ефект. Мъжът ми като усети какъв ще бъде разговора-прави някаква отегчена физиономия и след минути вече е сменил темата. Сега се опитвам да го убедя, че трябва да направим друго ин витро, но май няма да го навия. Той ми твърди че, това е губене на време и пари и евентуален неуспех ще ме довърши емоционално. Била съм спряла да обръщам внимание на толкова много неща, които били важни и от отчаяние съм превърнала бебето във фикс идея.
Иначе,непрекъснато ме глези и се старае да се държи добре.
Още повече, че подадохме документи за осиновяване и според него това е финала.
Много го обичам и благодаря на съдбата, че имам до себе се толкова добър и разумен мъж, но не мога да се примиря и да се откажа.

Преди седмица случайно се запознах с една жена на 40 години.
След неуспешно ин-витро и години борба решават да си осиновят и си харесват момиченце с неуредени документи, в момента се водят дела, но всеки момент ще могат да го вземат.
Докато чакат момиченцето  си харесали едно момченце на две годинки и са си го взели, от един месец е при тях.
Та жената забременяла този месец по естествен път.  

Моето момче не прави проблем за ходене по доктори, но някак вяло се отнася към цялата ситуация. Мен ме хваща яд че трябва постоянно аз да инициирам всяко едно изследване. А за лекарствата- пие каквото му взема, изобщо не се вълнува и е един такъв примирен...
Иска ми се по някакъв начин да ми покаже какво чувства и да изрази собствено мнение, ама....

Как реагира? Ами ние тръгнахме рано по изселдвания...в смисъл бяха минали 7 безуспешни месеца. И понеже мъжа ми греда от време на време къде се връ в нета та чете и той тука...и разбрал милия, че първо се тръгва от спермограмата. Та ходил да пита къде да си я прави и т.н....ама нали живеем в супер град та няма и един свестен тука ходи в Пловдив....и другото го знаете. Мисълта ми беше, че моя много спокойно ги приема нещата ...пие си лекарствата без да мрънка...купува си ги.....подложи се на операция без проблем и без мрънкане от моя страна. Може би аз съм по нетърпелила и повече форсирам нещата, но за сметка на мен той пък ги кара бавно така че някък си се балансираме. А колкото до това кой е проблемния от двойката....и двамата мисим по един и същи начин...проблема е в семейството...аз, той какво значение има...проблема е общ и двамата се опитваме да го решим заедно. Кратко си ходим по доктори..без излишно напрежение и скандали в нас. Незнам...може би защото рано започнахме изследванията и не сме достатъчно изнервени и може би за това е така при нес. Незнам.
Успех на всички.

Мисълта ми беше, че моя много спокойно ги приема нещата ...пие си лекарствата без да мрънка...купува си ги...

Дори и това при нас е проблем. За купуване и дума не може да става -аз отивам и ги купувам, ама това не ми представлява някаква трудност. Проблемът е, че не иска да ги пие. Предишната ми лекарка беше казала да пие Геритамин /т.е. и двамата трябваше да го пием/ пи 2 дни и спря - пресядали му   ... Така и не можах да го накарам да ги пие... После за простатата му бяха изписали Простамол Уно. Пи Простамола само седмица и спря - не му действали /а трябваше да ги пие около месец/... Много се ядосвах, ама накрая му казах да прави каквото иска и толкова... Спрях да говоря по този въпрос.

Тифани, що така този твоят мъж бе.... Бива ли! Вярно, че жените сме хем по-нетърпеливи, хем по-любознателни, та явно във всички случаи жената е по-активна в лечението, ама мъжът трябва да се отнася сериозно към случая! Тая приказка "ми то не става, ама божа работа, ако стане-стане" и т.н. мен много ме дразни! Какво сега, отричаме човешкия прогрес?!
Виновни няма, проблемът е на двамата, както е казано по-горе! Мъжът трябва също да е заинтересован и да полага усилия!
Моят мъж също понякога ме е подразвал, като все аз се ровя за информация, или пък като чуе нещо от някой лекар, го приема за 100% вярно, вместо примерно да се потърси и друго мнение, да се повтори изследване и т.н. Но като цяло нямам никакви проблеми с него (с мъжки фактор сме) - само дето му писнали списанията там дето прави спермограми

Дано нещата се подобрят при вас, пък като стане работата това ще е само бегъл спомен!

Това с моя мъж си го обяснявам с това, че от рано започнахме и не е изнервен от доктори и хапчета...а може би греша. Незнам наистина но ти пожелавам успех. А само да ти кажа, че от м.март пие хапчета като предния месец бяха 15 на ден а този месец са 9 на ден. От къде тази положителна нагласа в него незнам.
Успех.

Има мъже и мъже, какво да се прави едни сте хванали подходящите, други ще се мъчим с останалите. Няма нищо чудно че мъжа на Тифани се дърпа, не е единствен, рядкост са другите.

Има мъже и мъже, какво да се прави едни сте хванали подходящите, други ще се мъчим с останалите. Няма нищо чудно че мъжа на Тифани се дърпа, не е единствен, рядкост са другите.

права си, луничке.
като чета тези постинги тук и осъзнавам още по-добре какъв късмет съм извадила, поне в това отношение, с моя мъж.
довечера ще му разреша да изпие една бира за награда...

Ние на третия месец тръгнахме по лекари- аз всъщност, но той беше пшлътно до мен. Направи спермограма на 5 месец без гък, но не я направихме където трябва. Следващите пак така. Миналия петък правихме нова и с епоказаха не мого добри неща. Наложи се да го види и уролог. Той си занеше, че ако се наложи ще отиде. Прегледа се, слава богу няма физически проблеми. Сега пие по 7 хапчета сутрин, 6 на обяд, 5 вечер. Не може да ги запомни, аз му ги подреждам като войници. Вече не седи по 12 часа пред компютъра, разхожда се.
С две думи не мога да се оплача, винаги е прояввял отговорност и загриженост. Никога не ми е натяквал, докато мислихме, че проблемът е само в мен.

Аз на моя освен паметник да му направя в знак на благодарност, защото освен че е плътно до мен, прави и всички изследвания без проблеми ами ми търпи и кофти настроенията, които за съжаление на последък зачестиха

Аз на моя освен паметник да му направя в знак на благодарност, защото освен че е плътно до мен, прави и всички изследвания без проблеми ами ми търпи и кофти настроенията, които за съжаление на последък зачестиха

Това за паметника, ще сложа и на моя един до твоя. Но ми се струва идеят на джам за биричка ще е по-добра

Ох, успокоих се за моя съпруг. Той направо бил супер, а аз непрекъснато нещо го хокам. Досега не е отказал нито веднъж да дойде с мен в клиниката, да направи изследвания, правихме 6 инсета и нито веднъж не се оплака. Даже, когато отчаянието ме налегне, той ме успокоява, че всичко ще бъде наред и трябва да продължим нататък. Намери хора, които да ме заместват в работата, докато се подготвям и правя инвитро, за да съм напълно спокойна по това време.
Непрекъснато ми купува разни неща, защото знае, че това ми доставя удоволствие и не мисля толкова за проблема ни. Непрекъснато прави планове как ще изглежда детската стая и как ще я свържем с нашата спалня. Той е абсолютно убеден, че ще имаме дете /дано да е прав и това да се случи/. Даже е съгласен да отидем в чужбина ако искам, за да направим инвитрото, защото наши приятели направиха няколко пъти инвитро в България и бяха неуспешни, та накрая го направиха в някаква клиника в Германия и сега имат страхотна дъеричка. Може би просто му е дошло времето.
Много съм благодарна, че имам такъв страхотен мъж.

Този гост отгоре съм аз - Джорджия

Тифани,
Това дето си написала, ама все едно че моя човек си описала...Точно така реагира. Каквото и да се опитам да направя, първата реакция е - стига си давала пари за глупости, и така сме си добре. Само ще се дадеш парите и нищо няма да стане...И това при положение, че от него нищо не искам. Досега е направил само една спермограма с много насдтояване и край, успокои се, че проблема не е при него. Никакво съчувствие, никъв кураж не ми дава... А иначе не е лош човек. Чудя се защо ли така реагира.