Джи-Джо, Живко (който имах възможност да видя веднъж, след като пристигна с влака от бургас в софия в клиниката, в която беше ти) много се е изложил!!
Не се терзай за смяната на името, аз лично смятам, че не името прави човека!
Обаче направо ме обхваща страх като се замисля що за хора са тези твои роднини - що за ум, що за сърце, що за добродетели, що за човечност трябва да имат! Направо ми идва страшничко...
Моите родители никога не са държали на разни "традиции" и аз съм възпитана в свободолюбив дух. Малко преди да се оженим, преживях голям шок - случайно разбрах, че бъдещата ми свекърва, винаги любезна с мен до момента, ми спретнала "проучване" - ама вярно ли там работела майка ми, ама нещо не съм ли "мотаела" кой апартамент е мой (и кой просто семеен) - онемях, казвам ви. Другият проблем възникна със сватбата - моето разбиране за сватбата е, че човек я прави за себе си - винаги са ме отвращавали картинки на чужди сватби, дето разни роднини, които не познават почти женещите се, са нещо като дежурно присъствие - да хапнат, да пийнат. За мен това е много свят ден и исках да съм само сред близки хора. Да, обаче родителите на мъжа ми взеха да си правят планове да канят техни съседи и не знам какви роднини, дето мъжът ми познава бегло и аз се възпротивих. В комбинация на всичко първо сватбата беше под въпрос (на мъжа ми му беше тежко от създалата се ситуация и му отне малко време да застане категорично на моя страна). После техните "заплашиха", че няма да дойдат на сватбата, казахме им, ако искат да идват. Запознаването с нашите трябвало да стане у тях (в дома на моите родители), а ние искахме да е на ресторант - не дойдоха да се запознаят. В крайна сметка аз не отстъпих от моите разбирания (така де, не съм на 20г) и в крайна сметка дойдоха на сватбата, а постепенно мнителността на свекърва ми си отиде и сега мога да кажа с ръка на сърцето, че много я уважавам и много ни подкрепя. Нашите понеже често ги няма, последните години празниците те са ми семейството. Свекърва ми се оказа всъщност не тесногръда, много цивилизовано ни подкрепяха както в борбата със стерилитета, така и в решението да подадем документи за осиновяване.
Не знам защо се сетих сега за тая история и оспамих темата съвсем... при нас нещата парадоксално се подобриха след сватбата (предполагам с опознаването), но пък и аз не отстъпих от моите разбирания за живота. От друга страна пък в началото проблемите са били недоразумение, или пък хората се променят, или най-вече - човек трябва да решава собствените си дела според собствените си разбирания, а близките да дават своята подкрепа. От тези случки свекърва ми въобще, ама хич не ми се бърка, даже за елементарни съвети се въздържа и винаги казва "както си решите, така, ние може и да даваме съвети, но те може и да не са правилни, ние с добра мисъл го правим, но вие си решете както смятате за най-добре".
Джи Джо, в твоята история ми стана странно, че майката на Живко го е кръстила само по първа буква, а ти си направила същото - защо различен аршин?