при всичко изчетено в темата ... надявам се дечицата да растат щастливи с имената, които носят, независимо дали са били пожелани от родителите или от техните родители! и  да ви развеселя малко - да ви споделя нашата история покрай избора на име. от години си имам фаворит за женско име - коренът на имената и на двамата ми родители по случайност. като влязох в 5-тия месец реших че е време да превъзмогна суеверията и да подема разговор за избора на име. около седмица подмятах всеки ден - май е време да се замислим за име, а ... вземи си направи списък, че моя е дълъг и все в този род ... някои мъже имат нужда от време да вземат решение без да се почувстват притиснати и манипулирани  . та една вечер докато правих салата подех отново разговора. споделих любимите ми женски имена, мъжа ми, разбира се, нямаше ни едно измислено. и се почна един размисъл, едно чудо. едното име не ставало, щото познавал една мацка, дето се казвала така и била бая отвеяна, та вече имал едно наум за това име. другото не ставало, щото звучало сериозно и нямало да може да се бъзика с щерка си. за третото име беше най - яко - тъй като сме били франкофони имало голяма вероятност един ден (???) детето ни да отиде във Франция да учи (моля ви, не се смейте, някой хора впрегнаха каруцата пред магарето доста рано), та във Франция това име било остаряло, само лелките се казвали така, та щели да й се смеят... и това не става. за щастие моят фаворит беше приет радушно. сигурна съм защото се връзва етимологично с името на свекърва ми, постарах се да го вметна като аргумент . ама лошо няма. всичко да е наред, човекът прави името красиво.

Dji-djo, близо седмица си мисля за твоята история. Умът ми просто отказва да я смели. Не става дума за баналните претенции за името, те са класика в жанра, за съжаление. Обаче другото... Всяко детенце се ражда абсолютно беззащитно и зависимо от родителите си. Как е възможно да откажеш да се погрижиш за едно 3-дневно бебе, когато най-много се нуждае от закрила, ето това не ми го побира умът. Все тая какви са му причините, един родител просто не прави така. На един истински родител децата са му на 1 място в приоритетите, после всичко останало.

Не зная дали е правилно решението ти, само ти си знаеш всички обстоятелства и само ти можеш да прецениш. Възхищавам ти се, че си си дала време за трезва преценка, дано намериш най-доброто решение за себе си и за детенцето. Само ще си позволя да споделя собствения си опит, че децата нямат нужда от баща само заради традицията да се живее с двамата родители. Бих предпочела да нямам част от спомените, които имам за скандали или в най-добрия случай взаимно безразличие. Не на последно място, аз доста дълго имах едно гнетящо чувство за вина, че ако ме нямаше мен, нашите отдавна щяха да са си щастливо разведени, а те видиш ли, заради децата се търпят взаимно. И това бих се радвала да го нямам като спомен.

Иначе за имената - и двете ми деца си имат имена, които не са на никого, даже буквички не сме посвещавали. На нас ни харесват, надявам се и те да си ги харесат един ден.

Джи-Джо, Живко (който имах възможност да видя веднъж, след като пристигна с влака от бургас в софия в клиниката, в която беше ти) много се е изложил!!
Не се терзай за смяната на името, аз лично смятам, че не името прави човека!

Обаче направо ме обхваща страх като се замисля що за хора са тези твои роднини - що за ум, що за сърце, що за добродетели, що за човечност трябва да имат! Направо ми идва страшничко...

Моите родители никога не са държали на разни "традиции" и аз съм възпитана в свободолюбив дух. Малко преди да се оженим, преживях голям шок - случайно разбрах, че бъдещата ми свекърва, винаги любезна с мен до момента, ми спретнала "проучване" - ама вярно ли там работела майка ми, ама нещо не съм ли "мотаела" кой апартамент е мой (и кой просто семеен) - онемях, казвам ви. Другият проблем възникна със сватбата - моето разбиране за сватбата е, че човек я прави за себе си - винаги са ме отвращавали картинки на чужди сватби, дето разни роднини, които не познават почти женещите се, са нещо като дежурно присъствие - да хапнат, да пийнат. За мен това е много свят ден и исках да съм само сред близки хора. Да, обаче родителите на мъжа ми взеха да си правят планове да канят техни съседи и не знам какви роднини, дето мъжът ми познава бегло и аз се възпротивих. В комбинация на всичко първо сватбата беше под въпрос (на мъжа ми му беше тежко от създалата се ситуация и му отне малко време да застане категорично на моя страна). После техните "заплашиха", че няма да дойдат на сватбата, казахме им, ако искат да идват. Запознаването с нашите трябвало да стане у тях (в дома на моите родители), а ние искахме да е на ресторант - не дойдоха да се запознаят. В крайна сметка аз не отстъпих от моите разбирания (така де, не съм на 20г) и в крайна сметка дойдоха на сватбата, а постепенно мнителността на свекърва ми си отиде и сега мога да кажа с ръка на сърцето, че много я уважавам и много ни подкрепя. Нашите понеже често ги няма, последните години празниците те са ми семейството. Свекърва ми се оказа всъщност не тесногръда, много цивилизовано ни подкрепяха както в борбата със стерилитета, така и в решението да подадем документи за осиновяване.

Не знам защо се сетих сега за тая история и оспамих темата съвсем... при нас нещата парадоксално се подобриха след сватбата (предполагам с опознаването), но пък и аз не отстъпих от моите разбирания за живота. От друга страна пък в началото проблемите са били недоразумение, или пък хората се променят, или най-вече - човек трябва да решава собствените си дела според собствените си разбирания, а близките да дават своята подкрепа. От тези случки свекърва ми въобще, ама хич не ми се бърка, даже за елементарни съвети се въздържа и винаги казва  "както си решите, така, ние може и да даваме съвети, но те може и да не са правилни, ние с добра мисъл го правим, но вие си решете както смятате за най-добре".

Джи Джо, в твоята история ми  стана странно, че майката на Живко го е кръстила само по първа буква, а ти си направила същото - защо различен аршин?

"Джи Джо, в твоята история ми  стана странно, че майката на Живко го е кръстила само по първа буква, а ти си направила същото - защо различен аршин?"

Ами сигурно, защото хората, както се казва: "Ка стареят-глупеят" за съжаление. Колкото по-стари стават, толкова по-сдухани и капризни-даже се вдетиняват, няма да се изненадам, ако и те са имали в миналото си такива проблеми, но сега гледат нещата през друга лупа и им се виждат различни.
Иначе избора на име трябва да се диктува от сърцето на родителите, а не спрямо разбиранията на шантавия ни патриархален свят.
Истината е, че и аз макар и толкова рано съм решила, че името на детето ми ще почва с буквата на свекър ми-харесала съм си и мъжко и женско име, но при мен нещата стоят по друг начин. Просто човека заслужава, и няма да го кръстя сто процента на него, не за друго, ами просото името му не ми допада съвсем, иначе бих
Джи-Джо още веднъж ти желая да намериш щастието си у човек, който ще те заслужава

 аз момичета да ви кажа , харесала съм си едно име за момиче (някой ден като имаме момиче:)) обаче в съчетание с името на баща и става Мама миа:)))))
Бях сънувала, че ако имаме дъщеря трябва да я кръстим Ана-Мария.На мен името много ми харесва ама съпругът ми се казва Светлозар и няма шанс да кръстим детето си Ана-Мария Светлозарова Найденова:)
И каквото и име да си харесам не ми се връзва с презимето на баща и/му
Освен да сменя бащата?

Е, още имаме време да мислим до догодина, че наесен след ИКСИ-то като забременея

А на всички роднини-близки и не толкова съм им казала, че децата ни ще са си кръстени на самите тях си. Може би на свекърва ми не и се вярва , че така ще се случи и затова още не е "изказала свръхинтелектуалното си мнение" по въпроса:)

На всички пожелавам избора на имената да не е повод за мъка за който и да е.

Lisko, може да не е Ана-Мария Светлозарова, а Ана-Мария Светлозар Найденова, по новата мода  Нали сега на бащино име много често не слагат окончание -ов, -ова, -ски и т.н.

Да, Нина е права - девер ми си кръстиха детето така - второто име е Емил

Lisko, може да не е Ана-Мария Светлозарова, а Ана-Мария Светлозар Найденова, по новата мода  Нали сега на бащино име много често не слагат окончание -ов, -ова, -ски и т.н.

Ще те поканя за кръстница:)

:)Ами то мода ,мода...ама ще ме хване как беше онази болест...тройна шизофрения ли?

Аз против тази мода нямам нищо против стига да прави хората щастливи и да им харесва, но за нашите деца ще си останем традиционалисти или ще прекръстим мъжа ми:).
Наши приятели също кръстиха сина си по модата и на мен ми хареса повече от ако бяха го ов-нали.
На мъжа ми ще му трябва повече от година за да приеме идеята за такава мода и (дай Божа да забременея)може да пропуснем датата за записване на име на детето

Сега чакам следващ сън с име:)

А как ви звучи Габриела Йонко Станчева?! Ние със сигурност няма да сме по модата Още умувам за женски имена, но засега това е фаворита и на двамата с таткото ни харесва. Първата буквичка е като името на свекър ми, макар че това е по-скоро съвпадение от колкото търсен ефект, но той не е лош човек и се надявам да се зарадва  
Иначе и нашите кумуве си кръстиха дъщеричката Диляна Дилян Янкулова и на мен ми харесва как звучи, но с името на нашия татко този ефект нещо не се получава

Ще те поканя за кръстница:)

Може, баш другото лято мисля, че ще ми се доходи на кръщене   Като е още малко, да не пищи от попа.
Аз ще ти напомня, серизоно!!!

  

Ами на мен понякога ми харесва когато се спестява окончание. Не съм чак традиционалистка. Просто по-лесно и по-добре понякога. На всеки както му харесва.
Нашият случай е ясен, все пак Кристина е с баща, който си носи арабско име, но се намериха хора, които да ни питат като сложиме -ова как ще е... Ми аз не мога да си изкелифенча езика, ако някой може - ок, та Кристина Ясин Мишауи с -ова некак си не върви. Айде, на бащиното пак може с -ова, ама на фамилията 

Цитат на: Lisko в Май 16, 2008, 21:55:07 pm

Ще те поканя за кръстница:)

Може, баш другото лято мисля, че ще ми се доходи на кръщене   Като е още малко, да не пищи от попа.
Аз ще ти напомня, серизоно!!!
  

аз няма и да забравя:)

Мини, не се ядосвай, при Стефи звучи по-готино с окончание

Това с бащиното име много кофти. Добре, че тук се вписва само първото и фамилията. Иначе имената на малките щяха да изглеждат така: Александър Ивайлов Брестовски и Самуил Ивайлов Брестовски.
Според мен хубаво е когато се взима решение за името ма детето, то да е международно, защото не се знае един ден къде ще живеят децата ни. Ето например, тук никой незнае как се казвам, по простата причина че немогат да ми произнесат името .

 Според мен българите трябва да си носят български имена! Какво значи "международно" - ако си кръстя детето "Жорж" например - ще се чувства добре във Франция, хубаво но той може след време да отиде да живее в Заир или в Иран...дали там ще звучи добре!? Може пък, следвайки тенденциите за увеличаване на ислямаското влияние да го кръстя - Али...
 С една дума искам да кажа, че е хубаво човек да има корен, иначе след време всички да се казват с едно име (за по-лесно и добре произнесимо) пък да се различават само по ЕГН. Ако емигрира, трудно му е името и толкова много държи - винаги може да си смени името както му се харесва.

Пък аз откакто решихме да пробваме да си направим бебе, разправям, че на моето дете ще му викат Ники. Много харесвам името на свекъра, пък и той си заслужава тази радост. Така че за мъжкото име нямам проблем - Никола ще е. Виж за женското ми беше малко трудно - Николина не ща. За Николинка не ща и да чуя. Никол вече е много употребявано, а за Николета още съм в чуденка голяма. И накрая кумата предложи Никита - нали те за това са кумите да съветват . Не че ми е спешно, ама какво ще кажете вие за момичешките имена.

Ами Pesheck, то Никита по принцип е мъжко име , американците не са разбрали правилно и са го взели за женско. Иначе от така изброените женски на мен Никол ми е фаворит. При всички случаи обаче ти пожелавам, скоро да ти е спешен избора на име. 

За Николинка не ща и да чуя.

Мъъъ, що бе, толкова звучно и прекрасно име    майка ми найш като ме е видяла и е рекла - толкова малко бебе, с -ка ще е накрая  без да помисли после ква магарица ще стана. Барем Николина да бях. Както й да е, няма само тя да е прецакана, тя е БожидарКА, а брат й /вуйчо ми/ е ЦецКО. 
Тва -ко и -ка като някакво проклятие 

Имам позната Николая, викаме и Ники. Но на мен и само Ники ми харесва, защо не? Тогава за бащино ще й отива без окончание. Хайде 

Нинче, нищо лично мила, но тия -ка накрая на името хич не ми харесват. Добре че на свекървата има кръстена внучка. Аз харесвам Лина, но тя е Линка и си го харесва жената, а моя вариант не. Така че съм решила въпроса кардинално - няма да е на нея