Здравейте всички ,
дано не се подразни никой от писанията ми...водя вътрешен спор със себе си и бих се радвала на мнение.
Мислела съм си, дали бих станала сурогатна майка. За жалост отговорът ми е не...или поне не на този етап. Просто съм прекалено чувствителна и не бих преживяла раздялата с детето, което да, не е би било точно мое, но носейки го се създава връзка, която е твърде силна, поне за мен.
Наистина ми е много трудно да го кажа, плача и си мисля че съм лош човек, но пак - отговорът ми е не. Може би някой ден ще мисля различно...
За донорството на яйцеклетки - първата ми реакция е същата. Някъде там, ще живее мое дете, което все едно съм оставила... Знам че не е точно така, но това е първата ми мисъл - как ще оставя/дам детето си.
После прочетох няколко истории, замислих се... аз, ако съм в такава ситуация и имам нужда... ами ако всички са като мен ? Кой ще помогне на тези жени да чуят "мамо"...без тази думичка е болезнено тихо.
Говорих и с майка ми...тя казва, че в крайна сметка това няма да е мое дете...замислих се и от гледна точка на душата - вярвам, че тя сама избира родителите си...тоест това детенце ще си иска точно тези родители...
Интересно ми е как жените разсъждават по този въпрос, особено донорите. Предполагам има някакво обяснение, което ги кара по-лесно да вземат такова решение.
Разбира се осъзнавам, че има жени, които го правят от чиста финансова гледна точка и не се замислят много много.
Сложно ми е, надявам се да имам възможност и да събера сили един ден да стана донор. Живи и здрави да ми се случи, със сигурност не бих могла да бъда анонимен донор...