О Стефиз, горкото дететнце, чак в болница, ние се разминахме надявам се. Нашата педиатърка каза, че масово дечица по болниците тези дни...
Много благодарим за добрите пожелания момичета. Криско е вече по-добре, но антибиотика ще го докараме до 10 дни, за да сме сигурни, че сме напълно излекувани. А аз продължавам с пневмонията и днес ми изписаха още за 5 дни антибиотик, третия за 15 дни /първия грешка на личната и само се трових от него и получих интоксикация/   Отрових се....момичета, нямам сили да си гледам детето. Сега ми помагат и аз лежа повечко, хем ми е добре, хем се чувствам виновна, че не съм неотлъчно до детето, хем, че нещата не са както аз ги правя... От друга страна не е лошо човек да се научи да раздава задачки и на другите, все пак и те са хора и може да се разчита, а и аз се оказва в крайна сметка, че не съм Перпетуум мобиле....
Кристина заради болестта се поразкелеми малко и сега иска повечко на ръце, но тежи това гюле. Дайте идея с какво да я разсейвам и какво да правя, не мога да я нося.
Пазете се, здравето е важно!

Стефи, оправяйте се бързо!!! Ние изкарахме нещо подобно предния месец, но го хванахме на време и слава Богу до задух не се стигна. За всеки случай имах една инжекция урбазон под ръка(не знам как щях да я бия...). Лекувахме с вентолин, калциев глюконат(колкото и да съм против него), мукоплант, фенистил и виброцил за хремата. Нямаше температура, но кашлицата и хремата бяха ужасни, а от отока гласът и беше изчезнал... Лекарката ни предупреди да не я водим в детското, ако не е тя на смяна, че ще ни вкарат веднага, а там не се знае какво още щяхме да лепнем...
Бързо оздравяване и на другите болни!!! 

Като ви чета треперя. Ужас, найстина при -20 отде тез гадини вирусни. Да ви се оправят бързо дечицата и да нямате проблеми. Признавам си, гледах кумовете и тяхната бебка на нашата възраст с лежане по болници поради същите причини и страшно ме е страх. Ние избягваме контактите уж , но то не може в инкубатор. При нас пък съседчето е с варицела. Абе...
Ще помоля педиатърката да бием шарките ваксинката февруари, предвид многото болни покрай нас. Тук дечицата тежко я изкараха и тръпна в ужас. Вие какво ще кажете?
Честит 1 рожден ден на Дара. да расте здраво и умно детенце и да радва мама и тати

Мини честито прохождане на малката кукла. Да ти е много пъргава и засмяна

Честит първи рожден ден на Дари, да расте здрава и усмихната!
СЕтакап, станала е страхотна - гледам и тази снимка в подписа ти, колко и е порастнала косата, аз мислех, че ние сме много, но тази буйна грива...страхотна е

Честит първи рожден ден на Дара! Да има прекрасно усмихнато детство!

Миличките душици - дано бързо се оправят, че е ужасно детенце да е болно!

Нинка, и ти, миличка - лекувай се, че да си силна - мен това страшно ме плаши - и аз една седмица съм с някаква хрема-кашлица - добре, че се разминах само с това - но изтръпвам от мисълта да се разболее Ема или пък аз да нямам сили да си я гледам! А, за забавление - ние получихме бънджи гащи - и я слагам там за по няколко минути засега - страшно й харесва и се хили и подскача - голяма веселба  И общо взето - гледам да й сменям заниманията често, че да не й омръзва!

На прекрасната Дара - честита първа годинка!!! Красавица е тя голяма, и да радва тате, мама!!!

Ох, милички, баба ми получи инсулт и събира последни вдишвания  Тя живее в планината и даже не мога да отида да я видя сега Знам, че е естествения ход на нещата, ама някакси ми е едно тъжно-тъжно...

Честит първи рожден ден на мъничката дългокоса Дари! Да е здравичка и весела.

Бора, тъжно мила...

Деси, Криси, Марти - да се оправяте, че идвам с пръчката

Бързо да оздравяват всички мъници, аамаха!!!

Здраве и много радост пожелавам на именици, рожденичета и малки месечинковчета!

Ние си стоим в къщи, то ако не е снега, ще е мъгла, и аз ям ли ям шоколад след шоколад. Пробвах и аз като Мари да заместя с детско пюре, като опитах от кремчетата от детската кухня. Или миришат на изгоряло прясно мляко, или са на бучки, а вчера в крема от праскови  се натъкнах на зверски остри парченца от прасковената костилка... Тия хора от кухнята как я мислят?! Уж имало строг контрол - дръжки. Ама веднъж да се отпуши времето и ще ги метна аз!

Бора, тъжно е много, баба ми е на 83 г. и си я искам с мен, никой никога не е готов...

 

Честита годинка на Дари, прекрасна е!  Все такива весели рождени дни да има, и късмет като за двамина! 

Бори, за съжаление такъв е нормалния ход на живота, прегръщам те. Радвайте се на Ема-тя е великолепна!

Боровинчо, как си? Наред ли е всичко с вас? 

Още веднъж, дано всички болни дечица оздравеят по-скоро и да се разкарва по-бързо този гаден вирус .

Честит Първи рожден ден на Дара!
Много е сладка с тая косичка! (ние нали си нямаме).Надявам се като се затопли и да се видим на живо,че ние сме си вече в Русе.
На болните бебоци и майки - бързо оздравяване и кураж!
А на мен пак съвет как да правя на беба тая пуста прясна ябълка с пасатора-нещо не я докарвам.

Честит първи рожден ден на Дара! Да е весела, засмяна за радост на мама и тати!

Бора , съжелявам за баба ти ! Моята любима баба след инсулт изкара 4 години на легло, което е още по-лошо, тежко и беше и на нея и на майка ми и баща ми които се грижеха за нея. Но такъв е живота, а за загубата никога неможеш да бъдеш подготвен.

Ние бяхме на консултация днес. Порастнали сме, и щерката ми се движи с моите мерки на същата възраст, само главата и е малко по-голяма, ама аз нямам нищо напротив да е по-умна от мен . Сложихме втория Пентаксим, оревахме докторката и така всичко е в норма, сега спинкаме...

Бори, плача докато чета, защото точно на 1.01 отидохме с малката да видим баба ми, която е на 81 г. Аз също знам, че това е нормалния изход, особено на тази възраст, но тя ме е изгледала дето има една дума и аз също си я искам с мен завинаги.... Та като отидохме целувам я, прегръщам я, а тя ме гуши и ми вика - отивам си миличка, не се държа вече, чувствам, че си отивам
Прекрасно те разбирам....
Съжалявам за тъжния пост.

Бора, Мари, така ми стана мъчно , като ви чета
И аз съм от тези, отгледани и израстнали с любимата, най-добра баба. В една голяма къща с много стаи, някои от тях заключени, а аз взимах ключа и се промъквах и се рових в куп интересни ракли гардероби и сандъци. С още по-голям, огромен двор, винаги толкова красив и подреден, колко зелено и хубаво беше всичко. И една баба дето беше накрак от сутрин до мрак, толкова жива, енергична, любяща.
И ето, че животът ме изпрати на км далеч, все по-рядко ходя. И когато за последно отидохме специално да заведем Симона и влязох в двора, и видях как всичко е от една страна точно същото, както в спомените ми, но от друга страна променено и друго, и видях баба как идва да ни посрещне, толкова смалила се и остаряла и плаках толкова, толкова много за това, че скоро баба вече няма да я има, а с нея ще си отиде и огромния зелен двор и голямата интерсна къща, ще си отиде най-хубавата част от детството ми, както й целия живот на баба ми, прекаран в тази къща - най-хубавите й години, децата и внуците, които е изгледала...всичко ще си отиде, заедно с нея. И знам, че това е животът и е неиззбежно, обаче сърцето ми не го приема.

Честита първа годинка на Дара!
Бори, за съжеления рано или късно трябва да се сбогуваме с близки и обичани хора!

Мили момичета, днес правим цели 4 месеца! Малка почерпка по случая

...А на мен пак съвет как да правя на беба тая пуста прясна ябълка с пасатора-нещо не я докарвам.

По-добре първо я настържи на най-едрото си ренде и тогава. Или направо стържиш на най-ситното без да пасираш. Иначе най-много да си развалиш пасатора.

За следобедният сън на дечурлигата, имам едно питане.
Ползвате ли пижами или спите по домашни дрешки?

П.П. Оф че съм забляна.
Честита 1-ва годинка малка сладка Дара. Бъди здраво, щастливо и умерено палаво дете. Да обичаш и развеселяваш мама и тати. Да те слушат и обичат, скоро и кака да те наричат.

Честити месечинки на юнаците 

При бабинките - по пижамка, да не се тормозело на баба златото 
При мама - по домашни дрешки - не съм забелязала да се тормози особено въпросното злато - спи си кат пън.

За следобедният сън на дечурлигата, имам едно питане.
Ползвате ли пижами или спите по домашни дрешки?

Аз в събота и неделя я оставям да спи по домашни дрешки, защото борбата със събличането и обличането понякога ми идва в повече, а през седмицата майка ми й слага долнището на пижамката и боди отгоре.
Момичета много се натъжих от разказите за бабите. И аз изживявам нещо подобно. Къщата и дворът на баба ми пустеят -тя вече не може сама да живее там и е при леля ми. Наскоро ни беше на гости вкъщи и уж е добре в момента,  но все говори колко й е трудно вече да живее и как всичко я боли... Много тъжно. А тя така се радва на Мия и толкова искаше да я гушка, но малката шушонка не си пада по такива работи и все се дърпа и плаче. Аз хем искам да доставя радост на баба ми, хем не мога да направя нищо по въпроса. Уви, такъв е животът.