Joshi, и аз ставам поне 2 пъти нощем. Димана яде 6 пъти, ама й е удобно паузата да си я прави между 18 и 24ч, а аз си лягам след паузата. После ставане през 3ч, та нямам много сън. Не мога да легна с нея вечер, тогава играем с батенцето, храним го, а след това почвам с готвенето за Дани. През деня не спя, използвам нейните сънчета да изчистя, да изгладя, малко игра с Дани, гимнастика, разходка и къпане на Димана и той свършил денят. Обаче ми прави впечатление, че въпреки голямото физическо натоварване, чисто психически сега много по-леко се справям с всичко, отколкото като бяхме само с Дани. Хипотезата ми е, че сега знам със сигурност, че ще имат край безсънните нощи, само трябва време да мине и ако може, ти да си съхраниш психиката дотогава. Рационално, виж в какво можеш да ангажираш помощници - не знам дали имаш други под ръка, ама поне татковците имат много голям потенциал, който трябва да се използва - например, в събота и неделя може той да става да преповива бебето нощем и да ти го дава само за кърмене. Ако е на АМ, може да се учреди вечер на мама, в която тате изцяло поема вахтата. Ако се справи добре, след няколко седмици може да се довериш и даже да спиш в другата стая на спокойствие една нощ седмично. В почивните дни може да разхожда детето в парка, докато ти правиш по-мащабно чистене или си починеш малко. А, гладенето също може успешно да се аутсорсне. Просто приеми факта, че много сън скоро няма да има, но виж какво може да се направи за малко повече почивка за теб. Емоционално, прочитай си стихотворението от Стефи от миналата тема. Сериозно, на мен много ми помогна да си поставя приоритетите правилно - общуването с децата е номер 1, храненето им е 2, чистенето 3, нататък каквото когато мога, ако мога.