Любе, бъди сигурна, че всичко ще се нареди, ако ти не си сигурна, аз ще бъда и заради теб
Светълче, не се отчайвай, мила. И мен от време на време ме налягат черни мисли, работя в детски магазин и всеки ден се виждам с щастливи бъдещи мами или вече родили. Ето днес една много симпатична мама с близнаци идва първо с момченцето, после с момиченцето да ми ги покаже. Такива сладури са, че ми иде да ги нацелувам. А най-кофти ми става като взема да обяснявам кое как става за децата, какво трябва и не трябва да се яде и т.н. като ме питат: А колко деца имаш? И аз: Ами николко. Много тъжно ми става тогава, особено ако е придружено с дежурния коментар: Ами какво чакате? Тогава ми идва да изкрещя, че
нищо не чакам, че искам деца, може би повечето от тях, но естествено си премълчавам. Така е около нас все бременни, все бебета и ние като, че ли още повече ги забелязваме.
Охххх, малко се поотплеснах от темата, но нещо ме беше стегнала душата и сега като си излях мъката, честно казано ми стана по-добре. Обаче знам, че няма да ми се разсърдите. Нали, милички
?