Не ми се прибира вкъщи момичета, неискам мъжлето ми да ме гледа тъжно сякаш ме пита: Защо неидва.....???? Ще се поболея вече от мисли. Цял ден ви чета, но някакси настроението ми липсва.
Недей така, мила, много ми става мъчно така!
Знам, че е тежко при всяка лелка, но хубавото е, че бързо идват дните, когато започваме пак опитите и се надяваме!
Ще отмине мъката и като мине наново с нови сили!
Не се предавай нито за миг!
Онзи ден ме бяха налегнали такива отчаяни мисли и сестра ми ми каза :"Ти като мислиш, че няма да стане, няма да стане!"
И наистина като се замислих май все повече се отчайвам и като че ли нямам вяра и надяжда, което не е хубаво...
Прегръщам те силно, прегръщам всички и се моля за вас и за мен!
Цунки и до скоро!