Гъбке след всяко зло идва добро,така че желая ти много успех,и в наи скоро време да ни зарадваш   

Айде браво!Видя ли?!?!Нека всички твои мечти бъдат мои пожелания!!!
А за делото хич и не мисли,нищо особено не е!

Поздравления гъбке видя ли че след лошото идва хубавото доброто което е много хубаво.Всичко добро гледай напред и не му мисли.Изживявай всички красиви мигове които са пред теб сигурна съм.

....
И аз незнам да почвам ли...и ако почвам точно КАК да го направя...
Запознахме се декември 1998ма година, 22ри.Беше си любов от пръв поглед.Имаше най-хубавите сини очи, които бях виждала...мина се не мина време и вече си пренасяше багажа у дома.Толкова щастливи, толкова влюбени...
Решихме, че единственото нещо, което ни липсва е бебе.И то го решихме след като ми закъсня застрашително и изпаднахме в паника, че може 'грешката' да е станала.Е, не беше станала...Но ние се замислихме, че май точно тази 'грешка' ни липсва...Но 'грешката' нещо не и се грешеше...През октомври 2001ва година се оженихме.Бях щастлива булка, сватбата ми беше приказна, с много приятели....Бебе нямаше,  но ние знаехме, че ще дойде..беше си в реда на нещата просто, нищо че вече почти година не ставаше.
Започнахме с доктори, изследвания, лечения, процедури, операции...завъртя ни добре познатото на всички ви колело.
До 2005та година ходехме по доктори с ясната идея, че всичко ще се нареди.Но 2005та година нервите ми взеха да сдават багажа.Допълнително влияние оказваха и семейството на мъжа ми с 'невинни' подмятания... и започнаха едни нервни кризи, започнаха скандали за глупости.Всичко се наслагваше, наслагваше...Постепенно се отдръпнах от него.Усещах се как инстиктивно се дръпвам, когато посегнеше да ме прегърне, да ме целуне.Месеци не правехме секс..нямах желание.
Началото на тази година си дадох сметка, че това не може да продължава.Бях стигнала до там, че ме дразнеше дори присъствието му в стаята.Може би всеки минава от там..всяко семейство го минава, незнам....
Пролетта отидох в София и си отмених процедурата.Дадох си сметка, че ако сега без бебе сме на това положение, дойде ли съкровищетои почнат ли безсънните нощи, тогава вече нещата ще изригнат и ще стане много лошо.
Започнахме едно безсмислено съществуване.От една страна бях безкрайно спокойна.За пръв път от 2000та година не се разплаквах като се засегне темата 'бебе', не мислех, че това е най-важното нещо в живота ми, върнах се на старата ми работа.Успокоих се.Казах си-бебето ще чака!Моите нерви, моят живот е много по-важен в момента.Мислех, че отношенията с мъжа ми ще се оправят.Но уви.Напрежението остана...Не можехме да говорим нормално.Затова просто не го правехме.Единия на компа, другия пред телевизора и обратното.Вече бях сигурна, че ние няма да останем заедно...беше просто въпрос на време.Подмятах му го, той или излизаше от стаята, или сядаше да играе на компа.
Ще пропусна подробностите..и без това стана много дълго..
Преди час го изпратих окончателно.
Разплаках се на вратата...Той ми каза, че ако само поискам ще се върне при мен...
Казах му да тръгва...
Не съм спряла да плача...Като за начало си казхаме месец.Точно след месец, на 5 декември е рожденния ми де.Разбрахме се, че ще седнем и ще поговорим.И ще видим кое накъде е.Дали си липсваме, дали си струва да опитаме отначало...И на двамата ни трябва време...поне на мен ми трябва.Имам нужда да остана сама, да обмисля всичко, когато е далеч от мен.
Не искам никой да си мисли-тая хем я сърби, хем я боли....Не търся съчувствие..имах нужда да си излея душата...Много ми е мъчно.Незнам кое е по-добре.Дали след месец да се съберем отново, макар да рискувам да попаднем отново в този водовъртеж, или да се разделим окончателно и всеки да започне своя нов живот!
Знам, че ще ми мине..нужно е време....Няма да сме първите, няма да сме и последните..

Мименце, не знам какво да ти кажа!!!
Най-добре нищо, ти си знаеш как стоят нещата.
Силно, силно те прегръщам!!!

 

Желая ти да се намерите отново...

Ех,Мимс,затова ли те няма в др тема,както преди.
Ти сама си знаеш положението и чувсвата,но и ние минаваме през този етап,толкова ми е познато,вече почти не разговаряме,единият на копма,др.пред тв,сякаш се отдалечаваме един от др.Но това е моментно,мисля си аз.Сега съм обсебена от новата работа,и ми се работи,а той бебе,та бебе,да започваме инвитрото.
Но замисли се,какво остава след като мине чувсвото влюбване,което трае 2-3г.,нещата немогат да са като в началото,еуфория,хормони,секс х.2 на ден,но за мен е важно да имам подкрепата,гърбът на който мога безприкосновенно да се облегна,и общи цели,но така че и двамата да сме индивидуалисти,а не единят да е роб на другия.
Решението си е твое,но не се загърбва лесно любовта,та била и в миналото тя.
Имаш време да си дадеш равносметка.
Каквото и решение да вземеш,знай че ние ще те подкрепим

сложно, много сложно и аз незнам какво да ти кажа, но мисля че правилно сте постъпили - дали сте си малко време да помислите, да видите как ще се развият нещата.
дано всичко се нареди по най-добрия и за двама ви начин, дано нещата не са безвъзвратно загубени, дано след месец започнете вашето ново начало...

Disi,  първо благодаря за подкрепата.Но тук не става върпос за това, че няма вече тръпка, абсурд.Реално погледнато тя си отива година-две след началото.При нас има проблем в отношенията, в общуването..не в тръпката...
Жени и Стефи, балгодаря и на вас!Знаех си, че тук ще срещна разбиране.Един месец е достатъчно време..знам, че когато тежкото отмине, ще имам време да размисля и да взема най-доброто решение за мен...за нас...

Мимка, никой тук не би си помислил, че "хем те сърби, хем те боли".
Преживяла си няколко тежки години, звучи, сякаш ти се е събрало ужасно много.
Има чакъл, камъчета, камъни, та и канари всякакви, които, както се казва, обръщат колата на отношенията между хората. Има изпитания, които връзките просто не успяват да издържат. Времето ще покаже, дали вашите чувства са достатъчно силни, за да прескочат този трап.

Пожелавам ти не да се съберете и да подновите процедурите, а нещата да се развият точна така, както е най-добре за теб.
 

Добре е, че сте си дали време за размисъл!
Но това е дълъг период, Мим! На мен ми се струва, че няма да издържите толкова време разделени! Точно това ще ви е теста - можете или не един без друг месец!
Желая ти да се окаже, че не можете един без друг и нещата да се подредят!

Съжалявам да прочета този постинг,Мимка.И аз съм била на твоето място и боли много...Ако усетиш че неможеш без него,не чакай до 5 декември!Дано любовта се върне при теб!

нещата да се развият точна така, както е най-добре за теб.
 

Мимка- от  темите съм съм те запомнила като много ведър и хубав човек -такова усещане си оставила у мен.
Май всички минаваме по този път-къде по-леко ,къде не .Мисля ,че  го има и  при двойки ,където няма репродуктивни проблеми -в определен момент настъпва проблем в отношенията-зависи колко преломен и силен .
Искрено ти желая   развитието на нещата  ,да  е това  ,което би било най-добро за теб-съвети не мога да давам -ти сама  ще усетиш  сърцето си...

Уффф, Миме, разплака ме! Мен, говедото, което трудно плаче.
Животът е ужасно крив..
Не е възможно на истинските любови да се дават такива изпитания. Не е честно.
Не знам какво да ти пожелая даже. Мисля като Сауле - да ти пожелая най-доброто за теб, няма да го определям аз, кое е това най-добро.
Ще те мисля и ще се надявам да се усмихваш скоро.

За тези месеци, в който взехме решението за раздяла до реалния развод преживях много болка ,стигнах до дъното мислех, че живота ми без този мъж е свършен.
Но след като преживях всичко това ,разбрах че това е моят нов шанс да бъда с човек който наистина ме обича и иска дете точно колкото и мен.
И съм твърдо убедена че борбата за дете би трябвало да сплоти едно семейство ,да ги направи още по обичащи се и готови за всичко за целтата си.
А щом не се получават нещата, щом всеки си живее в някакъв негов свят ..какъв е смисъла..
Само ти познаваш този човек, знаеш дали все още те обича и дали си заслужава да си дадете нов шанс..
Но ако мислиш че не е така -не се страхувай за започнеш от начало.
Свободата ,новите мечти ,новите хора който идват в живота ми- не бих заменила това за нищо!

 

Мимка, бори се за своето щастие (каквото и да означава това)!

Мимка времето лекува и съм сигурна, че след месец ще се пребориш за своето щастие. успех и вяра, че доброто предстои.

Мимка, щастието в едно семейство е важно. Ако не сте щастливи заедно, може би ще сте щастливи по отделно.

Когато приключиш с нещо, никога не се връщай назад. Аз не знам кое е правилно и добро за теб. Но съм сигурна, че ти сама ще усетиш и то скоро.

Пожелавам ти да си щастлива и да намериш своя път.

Мименце...помниш ли стълбите , покрити с мозайка , миризмата от стола , горещите вани , хихикането ни в позастарелите помещения , утринната гимнастика , стиснатите ръце на раздяла...
Още тогава знаех че си огнен човек , търсещ , но никога не мога да се справя с хаоса на моите мисли и да кажа хубавите неща на човек ...на време!
Боли ме ,че днес си разплакана...!
Когато бях първи курс студентка , първата дума на латински която научих беше - crisis -изход!
Аз вярвам ,че всяка болка отваря врати!
Остава да намерим ключа към тях!
Пожелавам ти го от сърце!
Прегръщам те!
Ели