Джази,
мерси за отговора за шоколада. Ясно, ще хапвам само бял.
И при мен, не е много лесно кърменето, но не бих искала да прозвучи като оплакване. Този начин на хранене съм избрала и ще се мъчим, докато можем. И аз съм с помпата, навсякъде я мъкна с мен. Шегувам се, че се доя като крава.
Стерилизирах 4,5 месеца и от скоро си дадох стерилизатора на една друга майка.
Аз пък наскоро чух за изцепка на една педиатърка, която посъветвала една майка да изхвърли всичката замразена кърма.
Била си губела ценните качества.
Дрън, дрън!
Чела съм (не на едно място), че във фризер кърмата има трайност от 3 до 5-6 месеца в зависимост от типа фризер. Тъй като майката спряла кърменето поради мастопатия, "великата" докторка посъветвала майката да купи АМ и да изхвърли замразените запаси. Ей, втрещих се, честно!
Някой по-назад се оплакваше, че съпругът настоявал за кърмене и изцеждане.
Ние пък друг хит имаме. Свекърва ми е противник на кърменето след 6 месеца.
"Ами то кво било то? Голямо бебе и все залепено за майка си като гербова марка, а майките нашишкавявали и т.н." Възмутено ми разказа как една майка кърмела едногодишното си дете, то и дърпало блузата и вече всичко разбирало .... и било все залепено за нея! Свеки беше възмутена от въпросната майка! Вместо да купи едно хубаво АМ, тя безсрамницата го кърми!
Ей, вбесих се и издивях тотално! Скарах се със свеки и после гордо заявих на мъжа ми "Днес се скарах с майка ти!"
Аз ли съм и виновна, че тя не си е гледала децата, защото била студентка в друг град и ги оставила на майка си и на баба си? А второто и дете, като станало на 5 месеца, тя решила, че нямало нужда 3 жени да го гледат и че е време да започне работа. С първото дете (моя мъж) си спряла кърмата, когато той станал на 2,5 месеца, защото и започнала учебната година. Все ми се оплаква колко трудно си спряла кърмата, как се стягала ...
Цветенце, не мисля, че на румънската граница ще ти искат каквото и да е. Ние ходихме веднъж, но през Дуранкулак. Бяхме трима души, само ни поискаха личните карти на тримата и това е. Мило ни се усмихнаха румънците и ни напътстваха къде да спрем с думите на български: "Тука, тука, на сянка."