0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Благодаря Рали, за отговора!
Права си естествено във всичко, което казваш. Аз го разбирам, но просто не съм очаквала, че така ще ми се отрази неуспеха, т.е. зле. Опитвам се много да стигна и аз до твоята фаза 2, искам и вярвам, че мога да се справя. Да се радвам на малките радости, да изпитвам отново щастието, което може да ти донесе живота, в каквата и насока да е.
 :thankyousign: за искреното пожелание, аз също ти желая скоро  :bfp1:
Благодаря Рали, за отговора!
Права си естествено във всичко, което казваш. Аз го разбирам, но просто не съм очаквала, че така ще ми се отрази неуспеха, т.е. зле. Опитвам се много да стигна и аз до твоята фаза 2, искам и вярвам, че мога да се справя. Да се радвам на малките радости, да изпитвам отново щастието, което може да ти донесе живота, в каквата и насока да е.
 :thankyousign: за искреното пожелание, аз също ти желая скоро  :bfp1:
[
  ЗДРАВЕИТЕ НА ВСИЧКИ ДОКЪТО ПРОЧЕТА ВСИЧКИ СИ ПОПЛАКАХ ДОСТА, И АЗ СЕ ЧУВСТВАМ ТАКА ИМАХ ЕДНА ПРИЯТЕЛКА  ТЯ ЧАКА ОКОЛО 2Г   А АЗ ВЕЧЕ ОКОЛО 4 И ПОЛОВИНА  ТЯ ЩЕ РАЖДА АВГУСТ ОТКАКТО Е ЗАБРЕМЕНЯЛА СМЕ СЕ ВИЖДАЛИ ОКОЛО 4ПЪТИ СПРЯ ДА МИ СЕ ОБАЖДА А ПРЕДИ СЕ ВИЖДАХМЕ И ЧУВАХМЕ МНОГО ЧЕСТО НЕЗНАМ КАКВО Е ТОВА АЗ НЕ РАЗБИРАМ НО ИМА И НЕЩО ДРУГО ВИЕ ЧУВСВАЛИ ЛИ СТЕ НЯКОГА ЧЕ НЯКОИЯ ВАША ПОЗНАТА ИЛИ БРЕМЕННА КОЯТО ЗНАЕ ЗА ВАС ЧЕ ЧАКАТЕ И СЕ МОЛИТЕ ЗА ДА УСЕТИТЕ ТОВА КОЕТО ТЯ СЕГА НОСИ ИМЕННО СВОЕТО БЕБЕ ДА ВИ ГО НАТЯКВА И ДА ВИ КАРА СЕ ЧУВСВАТЕ ГАДНО ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЧЕ ТЯ ЗНАЕ КОЛКО СЕ ИЗМЪЧВАТЕ ИМАМ ЧУВСВОТО ЧЕ ТЯ ИСПИТВА СТРАХ ОТ МЕН ЗАТОВА НЕ ИСКА ДА СЕ ВИЖДАМЕ ЗА ДА НЕ Я УРЧАСАМ ИЛИ НЕЩО ТАКОВА  НЕЗНАМ МНОГО Е ГАДНО ОТ ТОГАВА МОМИЧЕТА ВЕЧЕ ИМАМ ЧУВСВОТО ЧЕ КАТО ВИДЯ БРЕМЕННА НЕ САМО НЕ И СЕ РАДВАМ НО КАТО ЧЕ ЛИ ИСПИТВАМ НЯКАКВИ ДОСТА ОБЪРКАНИ ЧУВСВА НО НЕ СА ДОБРИ И ЗАПОЧВАМ ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМ ДАНО НЕ МЕ НАКАЖЕ ГОСПОД НО СЕ ЧУВСВАМ ТАКА ,ОЛЕКНА МИ  МАЛКО , КАТО СИ ПОМИСЛЯ ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБАДЯТ КАТО РОДИ АВГУСТ ОТКАЧАМ КАКВО ДА ПРАВЯ?
http://myavatars.ru
/cont/lips26.gif
Здравейте, момичета. Цял ден чета форумите и като стигнах до тази тема не спрях да плача. Досега имах чувството, че никой не ме разбира. Всичките ми приятелки и познати имат деца, независимо дали са желани или не. А аз вече 6 години като видя бебешка количка или бременна жена започвам да плача. Почти съм изгубила приятелките си, защото те вече си имат свои деца, като се съберат обсъждат бебешки проблеми, а аз стоя като в необрано лозе и не мога да си призная, че не мога да имам деца. Затова постепенно спряха да ми се обаждат и се чувствам толкова изолирана и самотна, че понякога ми иде да сложа край на живота си. Ако можех да погледна бъдещето и да видя дали някога ще стана МАМА, може би ще спра да плача и да гледам черно на нещата, но не мога. Една моя много добра приятелка скоро роди момиченце и аз се страхувах да й честитя. След 3 месеца се престраших и тя ме попита дали няма да последвам примера й. Смотолевих, че ще си помисля по въпроса, а вътрешно плачех. Като чета тази тема, виждам че не съм само аз и си давам кураж. Дано Всяка от нас да има това щастие да бъде БРЕМЕННА и да стане МАМА!!! Успех на всички! :bighug:
И на нашата улица ще изгрее слънце!!!

*
Имам чувството, че всички около мен са или бременни, или имат бебета. Миналата седмица аз и съпругат ми обикаляхме различни апартаменти да гледаме за закупуване. Бяхме планирали да видим 4 апартамента. В първият апартамент вратата се отвори от бременна жена. Почувствах се много зле. Абсолютно нищо не видях от апартамента. След огледа се разплаках, но отидохме да видим и втория апартамент. Там пък имаше бебе, което се люляше в люлка. Отново нищо не видях от апартамента. Погледа ми беше насочен само към бебето, към легълцето му, към бебешките играчки, които бяха разхвърляни на пода... Пак се разплаках. Чувствах се една такава празна отвътре. Нямах сили да видя останалите апартаменти.
*
Пиша за втори път в тази тема - така да се каже от различна гледна точка.
Все си мислех, че някой ден като забременея нещо ще се промени - няма такъв филм - май е трябвало и половината мозък да ми махнат за да се почувствам естествено сред бременни - особено като гледам колко са повърхностни повечето от тях и какви проблеми ги вълнуват. Да не говорим пък за тези дето вече са родили - колко глупости могат да кажат .. не е истина ... и какъв безумен акъл ще ви дадат /патили и препатили .. опарили се от живота/ ... момичета просто нямам думи - вие сте друга категория хора - а не безмозъчни пернати.  :? Естествено има и изключения ама нали трябва някой да потвърждава правилото де...
*
Ох...да си кажа и аз. Нищо, че съм майка. От 2г. и 3 мес. правим опити за второ. Та вчера влизаме в Сити Център оф София, уж да блеем по магазините...и още от първите 10 метра видях 3 бременни! С едни такива голееми кореми и се разхождаха бавно и важно, или поне на мен така ми се струваше. И се подразних и се качихме на горния етаж...и те след нас. Помотахме се малко и на излизане пак ги срещнах и трите! Като че ли се бяха наговорили да ме пресрещат от всеки възможен ъгъл и етаж. А все пак този магазин е голям...Какво да ви кажа. Хем ми е мило като видя бебенце, хем си мисля дали отново ще имам щастието да гушна едно такова невинно създание в ръцете си. С две думи - чувствата ми са противоречиви. Още по-болно ми става, когато изведа в градинката сина ми. Там всички майки са с по две деца и все ми казват: "Хайде, време е! Няма ли и вие да действате по въпроса за второ?" Или пък директно си ми оглеждат корема и питат: "Ами от тебе новини?" - като че ли единствените новини може да са свързани с бременност. Тежко е...
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Пиша за втори път в тази тема - така да се каже от различна гледна точка.
Все си мислех, че някой ден като забременея нещо ще се промени - няма такъв филм - май е трябвало и половината мозък да ми махнат за да се почувствам естествено сред бременни - особено като гледам колко са повърхностни повечето от тях и какви проблеми ги вълнуват. Да не говорим пък за тези дето вече са родили - колко глупости могат да кажат .. не е истина ... и какъв безумен акъл ще ви дадат /патили и препатили .. опарили се от живота/ ... момичета просто нямам думи - вие сте друга категория хора - а не безмозъчни пернати.  :? Естествено има и изключения ама нали трябва някой да потвърждава правилото де...

Klia, за съжаление ние проблемните оставаме такива завинаги. Позицията ни е по-различна. Гледаме на света с други очи и факта, че имаме дете, не ни прави блажено невинни и глупави, а ни кара да се ровим отвъд глупостите с Пелени, памперси и тем подобни... За съжаление или не, аз поне не мога да изляза напълно от нашия си свят. Не знам какво е това блаженно да заченеш и да бълваш глупости... и ми е много трудно да съм нормална майка... :(
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Почти съм изгубила приятелките си, защото те вече си имат свои деца, като се съберат обсъждат бебешки проблеми, а аз стоя като в необрано лозе и не мога да си призная, че не мога да имам деца.
И аз съм така от доста време  :cry: Като видя бременни гледам да не се засичам много с тях, защото ми иде да ревна насред улицата. А и виждам милото как ги поглежда и му се иска и той да разхожда една такава "дебеланка" и да е горд от това  :cry: В такива моменти се чувствам нищожна и непълноценна  :cry: Не че им звиждам на бременните, само хубави неща им желая, но аз се чувствам край тях като в небрано лозе, както много точно си го написала  :cry:
*

    bebe_13+15

  • *****
  • 2324
  • мама на две слънца
Klia, за съжаление ние проблемните оставаме такива завинаги. Позицията ни е по-различна. Гледаме на света с други очи и факта, че имаме дете, не ни прави блажено невинни и глупави, а ни кара да се ровим отвъд глупостите с Пелени, памперси и тем подобни... За съжаление или не, аз поне не мога да изляза напълно от нашия си свят. Не знам какво е това блаженно да заченеш и да бълваш глупости... и ми е много трудно да съм нормална майка... :(
Гане, ти си си нормална майка - по-разумна, по-отговорна и много любяща. Освен това ми е винаги приятно да прочета твое мнение, защото не пишеш глупости и не се държиш сякаш сега, като се е родил малкия сладурко и си забравила през какво минава всяка от нас. Продължваш да разбираш момичета тук и да ги подкрепяш с каквото можеш.
Не го написах май много точно, ама идеята ми беше, че наистина има огромна разлика между майките, заченали "хоп готово" и тези, които са се борили дълго за бебчето си  :balk_600:


*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Klia, за съжаление ние проблемните оставаме такива завинаги. Позицията ни е по-различна. Гледаме на света с други очи и факта, че имаме дете, не ни прави блажено невинни и глупави, а ни кара да се ровим отвъд глупостите с Пелени, памперси и тем подобни... За съжаление или не, аз поне не мога да изляза напълно от нашия си свят. Не знам какво е това блаженно да заченеш и да бълваш глупости... и ми е много трудно да съм нормална майка... :(
Гане, ти си си нормална майка - по-разумна, по-отговорна и много любяща. Освен това ми е винаги приятно да прочета твое мнение, защото не пишеш глупости и не се държиш сякаш сега, като се е родил малкия сладурко и си забравила през какво минава всяка от нас. Продължваш да разбираш момичета тук и да ги подкрепяш с каквото можеш.
Не го написах май много точно, ама идеята ми беше, че наистина има огромна разлика между майките, заченали "хоп готово" и тези, които са се борили дълго за бебчето си  :balk_600:

Bebe, не се чувствам нормална майка. Сигурно и никога няма да бъда. Знам какво е да се будиш нощем обляна в сълзи от мисълта, че не си "истинска жена". Знам какво е да не спиш преди изследване, да чакаш резултатите от спермограма, от операция, от снимка... Знам какво е да те боли душата, че не става и този пореден месец... Никога няма да си и помисля даже, че мога да забравя през какво съм минала. Нищо, че първата ми бременност беше "хоп и готово". Трудно е да излезеш от кръга, в които си се въртял толкова време и да гледаш особено ведро на нещата. Винаги ще ме е страх за бебето ми, вероятно и като стане на 30... Просто знам, че съдбата ми е направила огромен подарък! А на теб, стискам много силно палци да успееш! Нали казват, че третия път бил за късмет и щастие! :bighug: :babyflips:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
 :balk_173:При мен пък не е така,милички!
Може от толкова чакане да съм се повредила!
Но на мен вече не ми действат депресиращо!
Даже напротив!Радвам им се от сърце!
Мислено им пожелавам здрави бебета и
продължавам по-пътя си!
Стигна се до там,че не ми казаха,че една приятелка е
бременна за да не ме наранят!Това вече ме притесни!
И им казах,хора,аз не съм болна!Нормално момиче съм!
Просто моето "ПИЛЕНЦЕ" ще дойде по-късно!
Обадих и се и тя ми дойде на гости няколко дни преди да роди!
Направо си умрях от кеф!С корема,яхнала колата!
Супер сладурана!Това е живота!Тя роди второ момченце!
Аз още си чакам моето ЧУДО и да ми е кофти и да не-това е!
Обичам ви и ако ви нямаше,ееееее тогава .........
Тогава щеше да е страшно!Страшно и трудно!
Но ви има и ме правите по-силна от всякога!
Радвам се с тези от нас които успяват!
И страдам с тези които срещат трудности по-пътя!
Само НАДЕЖДА ни трябва! :grouphug2:
                   
« Последна редакция: Юли 11, 2006, 23:09:54 pm от mishanta »
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
И аз не се впечатлявам от бременни и бебета, вече.
Явно ми се е включила "защитата".
Е, не може 4,5 години всеки месец да рева и като видя бременни да ми се подкосяват краката.
Само се ядосвам, колко са безотговорни някои от моите познати.
Преди седмица се върнахме от море, където бяхме заедно с едни приятели- тя, бременна в 7-ми месец, а той, макар и медицинско лице, без ни най-малка представа от опасностите, които дебнат нероденото бебе.
Друга приятелка роди преди 5 дни. Ходих да я видя в болницата.
Нито се депресирах, нито се разревах. :witch:
Но, не винаги е било така.
*
Все още не съм се отдръпнала от бременните ми приятелки.Аз също съм майка, станала съм преди тях.Те не знаят естествено за сегашните ми терзания и новите ни опити.Мислят си,че всичко е ок.Когато си дал веднъж живот-не е съвсем лесно да си кажеш като успокоение-ето, аз нали си имам.Пак е болка, пак е мъка.Страх ме е даже понякога, че забравям за детенцето ми , увлечена в мисли кога ще се случи пак да съм така с корема, пак да ме боли.Имам много обич да раздам сякаш.Отделно детето ме пита и иска, нали ми е момиченце-сигурно и е закодирано някъде в мъничката и главица-нуждата да даваш любов.
Та сега се подготвям за една вълна на бебета около мен.Дано не се срина тогава.
*
Лично аз се чувствам екстра, радвам им се! Трябва да се раждат повече бебчета и винаги ми е хубаво, като видя жена с томбаче ;) или малко сладурче в количка :)
Да си кажа и аз за втори път по темата но от другата страна.

Винаги съм завиждала благородно на жените с тумбачета и съм се питала кога и на мен ще ми се случи. Сега когато достигнах мечтата си мога да ви кажа че страшно много се гордея с корема си и си го показвам.
Знам че е трудно но вярвайте, стават чудеса. За някои по-рано за други по-късно но вярвам че ще дойде момента в който всички ще пъчим гордо кореми. :D
Пиша за втори път в тази тема - така да се каже от различна гледна точка.
Все си мислех, че някой ден като забременея нещо ще се промени - няма такъв филм - май е трябвало и половината мозък да ми махнат за да се почувствам естествено сред бременни - особено като гледам колко са повърхностни повечето от тях и какви проблеми ги вълнуват. Да не говорим пък за тези дето вече са родили - колко глупости могат да кажат .. не е истина ... и какъв безумен акъл ще ви дадат /патили и препатили .. опарили се от живота/ ... момичета просто нямам думи - вие сте друга категория хора - а не безмозъчни пернати.  :? Естествено има и изключения ама нали трябва някой да потвърждава правилото де...

Klia, за съжаление ние проблемните оставаме такива завинаги. Позицията ни е по-различна. Гледаме на света с други очи и факта, че имаме дете, не ни прави блажено невинни и глупави, а ни кара да се ровим отвъд глупостите с Пелени, памперси и тем подобни... За съжаление или не, аз поне не мога да изляза напълно от нашия си свят. Не знам какво е това блаженно да заченеш и да бълваш глупости... и ми е много трудно да съм нормална майка... :(



Мисля, че блаженното забременяване няма нищо общо с кухотата на личността!
Те и след като родят продължават да бълват глупости, това си им е естествен начин на поведение и живот!
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
За 15 години(откакто правим опити) много близки познати, колежки и приятелки забременяваха и раждаха. Някои вече имат и по 2 деца. И аз можех да имам дете на 11-12 години, но ...... не било писано. Спомням си думите на една колежка: Къде е написано, че да отидем да го изтрием? В началото щом чуех за някоя нова бременна - изпитвах мъка и болка от това, че не се случва и на мен. Сега не ми остава нищо друго освен да се радвам и да им завиждам в добрият смисъл на думата.
Но не съм изгубила надежда, че и аз ще изпитам това щастие - ДА БЪДА МАЙКА.
Не губете кураж и вие.
« Последна редакция: Юли 15, 2006, 15:20:09 pm от eganeva »
*

    adi

  • *****
  • 7710
  • УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО-КРАСИВ

Но не съм изгубила надежда, че и аз ще изпитам това щастие - ДА БЪДА МАЙКА.

БРАВО,БРАВО !!!!!! :good_post:И аз вярвам че един ден ще стане!!!!И аз ще стана майка!!И всички ние!!!!! :balk_21:
*

    Nataly*

  • *****
  • 2785
  • Няма несбъднати мечти. Има изоставени желания!
Така е. Всички ние, които се борим със стерилитета някъде дълбоко в сърцата си вярваме, че един ден и ние ще бъдем майки и то НАЙ-ДОБРИТЕ...въпреки всички препятствия, които ни поднася съдбата.
*
когато видя бременна жена изпитвам благородна завист :(