Сигурна към че ЩЕ СМЕ НЕВЕРОЯТНИ МАЙКИ! Майки на деца, които са толкова чакани и желани...убедена съм че ще се отдадем изцяло на тази си сбъдната мечта!ЩЕ БЪДЕМ,МИЛИЧКИ,ВЯРВАЙТЕ!

... Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".

Аз лично за себе си ще кажа че направо съм загубила някъде по пътя рационалната си мисъл!!! Например - миналата година ме поканиха на екскурзия до Дубровник, а аз отказах - не заради друго а защото трябваше да го реша три месеца по-рано и аз си представих че ако до тогава съм бременна няма да мога да пътувам... Безумие! Тази година пак нещо подобно се получи и аз набързо пресметнах че евентуално ако тогава съм в овулация няма да е редно да пътувам защото пропускам ценен месец. Лудост! Естествено ми се случват всякакви други аномалии които провалят всеки план!!! Например пресмятам ориентировъчно ден за преглед в клиниката10-11-12 най-късно записвам час за след месец и цикълът ми идва по-рано... и естествено отивам на лекар в някакъв супер неподходящ ден 15-16 например. В главата ми дати схеми лекарства и т.н.т. А ако случайно периода от 10-11-12 денот МЦ съвпадне с командировка направо се побърквам от яд. Та сега осъзнавам че направо ми я няма рационалната мисъл, за спокойствие и дума не отварям. Отдавна не мога да спя повече от 6:30 сутринта...Лудост пълна е. Та гардже мисля че отговорът на въпросът ти е ДА. Но няма да се давам повече. Следващия месец отивам на екскурзия без мъжо по време на овулацията ми! (пак го сметнах де

Цитат на: garga в Август 18, 2009, 16:37:26 pm

... Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".

Аз лично за себе си ще кажа че направо съм загубила някъде по пътя рационалната си мисъл!!! ...... Следващия месец отивам на екскурзия без мъжо по време на овулацията ми! (пак го сметнах де

Мила, всички имаме тези мисли и сметки в главата си постоянно. И аз смятам и пресмятам и т.н. Например стигнахме да ин витро - юни се отложи заради семинар на докторите, юли - не стигне време заради отпуските в клиниката, пропускам септември защото още са в отпуск дните, които могат да ме прегледат и да направим нещо, отиваме на октомври и т.н. Но, всичко ще си дойде на място, когато гушнем дечицата си. Ще бъдем родители, ще ги дарим с обич, ще ги възпитаме да бъдат стойностни  хора. Пътят, по който вървим за съжаление е труден. Трябва да не губим Вяра, Надежда и Любов.

Никой не може да ви обещае безоблачни дни.
Никой не може да ви обещае, че няма да заплачете поне веднъж,
нито че няма да познаете тъгата...
Но мога да ви обещая,
че ако запазите любовта в сърцата си силна и пламенна,
че ако сте мъдри и търпеливи,
ако сте заедно с любимите си хора и се поддържате,
ще преодолеете всеки тежък момент,
пред който ви изправи животът.

 

Но мога да ви обещая,
че ако запазите любовта в сърцата си силна и пламенна,
че ако сте мъдри и търпеливи,
ако сте заедно с любимите си хора и се поддържате,
ще преодолеете всеки тежък момент,
пред който ви изправи животът.

Анмарче, е това е просто--------Нямам думи! Благодаря, ще се постараем, нали?

Страхотно!Благодаря и аз!

Не, не мога да се зарадвам, колкото и да се насилвам да го направя.Разбирам сега, че моя близка е бременна втори път, за две години, а се ожени съвсем скоро.

Само ние, единствено ние от всичките ми братовчеди, от всичките ми състуденти, толкова ми е мъчно...

Не мога вече дори в парка да изляза, след това съм съсипана, пълно е с бременни жени, с малки децица, с близначета ...Дори мъжа ми, които се е "държал" така да се каже, вече не иска да ходим в парка, при приятели с бебета, просто не мога да го позная.

Как да се съхраним, не е възможно!!!

Ех момичета сега ще ви разкажа за върха на тортата.Завиждам ви защото сте щастливки с подкрепата която имате от любимите ви хора.Омъжих се 91 год.Като се претъркули първата година а бебе нямаше започнах да се притеснявам.И като се започна една...не е за разправяне.Малко след това излезе хита''сине сине ти си ангел мой''Аз рева като магаре а мъжът ми два пъти повече.И така минаха 4 год.и човека реши да си хване любовница.Не му се стояло в къщи при вечните проблеми.За неговите роднини бях яловата снаха.От нерви и скандали с майка му ми се появи гуша.Търпях го още и края на 99год.си събрах парцалките и си тръгнах от там.Новата снаха се нанесла веднага и след 9 месеца оп и бебето.Да ама нещо не било както трябва-бебето с незнам каква болест и изостава с развитието си.То не е виновно милото ама господ се погрижил за чадата си.Между това време имам пет племенички.По две от моите две сестри и една от зълвата.Аз си знам само как им се радвах.Искам да ги оставят при мене а те-ти от деца какво разбираш.Кошмар нали?Добре че едната ми сестра си беше захвърлила първото при нашите та го взимах и при мен.Та в крайна сметка ние го отгледахме.И то магарето му с магаре ме направи вече и баба.Имам си внук на година и половина-да е жив и здрав.Та докато бяха малки викам на сестра ми че едното има проблем с очите да го заведе на док.а тя ми крещи насреща-когато си имаш деца тях си води.Направо се втрещих.Собствената ми сестра да ме забива така.Оооо това още нищо не е.Казвам на другата че много си глези децата угажда им за всичко те я обиждат както и баща си и познайте отговора-ти както си искаш си гледай твойте за моите не бери грижа.Ами тези твоите не са ли ми племенници нямат ли моята кръв.И така...сега да ви поднеса черешката.Сестра ми и зетя се бяха разделили за известно време и тогава той имаше Р.Д.Покани ни със сегашния ми мъж и ние отидохме.Малката ми племеница веднага дала отчет на майкй си по тел.кой е там и получавам съобщение(четете и вярвайте пиша ви го дословно)-проклинам те от дъното на душата ми затова че го подкрепяш дано господ никога не ти даде деца и да те боли толкова колкото мене затова което ми причини.Сигурна съм че проклятието ще се изпълни както се изпълни и за него(има предвит мъжа и и аз не знам за какво става на въпрос)Приятно изкарване на сем.ви празник.-Както виждате голяма съм,,щастливка,,Пази боже от такива близки.И то само защото си уважавам зетя.Сори за дългия пост макар че има още за разказване но друг път сега се разстроих малко повечко.И на инат на моята сестра ще и докажа че клетвите и няма да ме стигнат.

(четете и вярвайте пиша ви го дословно)-проклинам те от дъното на душата ми затова че го подкрепяш дано господ никога не ти даде деца и да те боли толкова колкото мене затова което ми причини.Сигурна съм че проклятието ще се изпълни както се изпълни и за него(има предвит мъжа и и аз не знам за какво става на въпрос)Приятно изкарване на сем.ви празник.-

Божичко....нямам думи..........
Зузуни, миличка, съжалявам за ужасното отношение на близките ти Но щом са такива, те не заслужават твоите сълзи и мъка, игнорирай ги. Колкото и да е трудно това, а знам, че е, все пак са ти сестри....Боже, що за хора са това бе......
Миличка, знай, че тук винаги ще намериш опора и подкрепа, винаги ще има рамо, на което да поплачеш. Ние тук сме като едно голямо семейство, вярно, че не можем да заместим твоето, но определено не сме като него
Горе главата и не вярвай на такива глупости като клетви и проклятия. Те се сбъдват, да, но на този който ги е изрекъл...или по-лошо - на децата му....
Убедена съм, че ти ще имаш своите дечица и то много скоро, защото го заслужаваш!
 

sixsens Благодаря за разбирането от все сърце.Знам че във форума има момичета които ще ме подкрепят но има и такива които ще кажат:гледай я па тая как се излага искарала кирливите ризи на семейството си.Аз не искам съжаление а просто да си излея мъката защото много ми тежи и няма с кого да си споделя.Единствено майка ми страда заедно с мене и не мога да и причиня и това сега.Ако разбере за тея клетви на сестра ми ще се поболее.Ащо се отнася до нея не мисля че някога ще и простя.И както казваш ти господ го връща на най милото това ми тежи защото децата и нямат вина за нейната простотия.Следобед или утре ще ви напиша продължение на сериала.

Зузуни, не мисля, че някой ще си помисли, че се излагаш. По-скоро твоите близки се излагат /меко казано/ с глупостта и злобата си. Хич да не ти пука, остави ги да си живеят мизерния животец.
А тук можеш да срещнеш доста истории, накои подобни на твоят, други с не по-малко мъка в тях...за жалост. Не се притеснявай да споделяш какво те мъчи. Тук е нашият оазис, където можем на воля да споделяме нещата, коит ни тежат, чувствата, които ни тормозат, без да се притесняваме, че някой ще ни съди.

И така 2002 реших да замина за чужбина.Там се запознах със сегашния ми съпруг.След едногодишна връзка решихме да заживеем заедно.За това време той знаеше вече за болката ми и уговорката ни беше че ако иска да сме семейство аз държа на дете ако не успеем с наше да си осиновим.Естествено съгласи се(между другото той има две деца от първи брак)В началото живеехме с негов братовчед и жена му която забременя.Аз и се радвах и чаках с нетърпение да се появи малката.Но с напредването на бременноста и тя започна да ме избягва.Аз си премълчавах за да не си обтягаме отношенията.И дойде мига в който се появи и кукличката.Голяма радост беше но само за кратко.Това дете се даваше на кой ли не да му се радва само не и на мен.Сякяш бях прокажена.Правех се че незабелязвам но вътрешно се разкъсвах.Изревавах си очите насаме.Идваха следобед др.ни роднини и две приятелки всичките с деца тръгваха на разходка а аз сякаш не съществувах там в тези моменти.И изведнъж нещо в мен се преобърна.Не знам как точно се случи но сякаш ги намразих.Не исках да е така но не можех да си го наложа на волята.Съпругът ми забеляза че нещо не е наред усети се че аз се тормозя и се изнесохме.Година след това забременях но за съжаление извън маточно.Тогава се сринах тотално.Някак си психиката ми не издържа и мина доста време докато се оправя.А мъжът ми в стремежът си да ми помогне взе че изръси-недей да съжаляваш нали беше мъжко а ти винаги си искала момиче.Идеше ми да го удуша.И останах с една тръба.Мина се време и аз все по сериозно започнах да подхващам темата за инвитро.Той или мълчи или ще каже че е мн.скъпо.Един ден не издържах и поведохме решаващия разговор.В крайна сметка му поставих директно въпроса:искаш ли деца.А той ми отговори-за какво се тормозищ нали имаме две(неговите)Гръм ме удари.За секунда си събрах багажа благодарих му че 7 години ми се е подигравал и отидох да си взема билет за Бг.Като се върнах да си взема куфарите той ме извика да си поговорим.Каза ми че не съм му дала възможност да ми обясни защо е отговорил-не.По принцип той не искал,неговите ги отгледал сам и се страхувал да не се повтори историята с бившата му жена.Но щом аз съм искала и това ще ме направило щастлива нямало проблеми.И останах.Миналия месец набързо направих лапаро махнах и др.тръба за да не ми пречи за инвитро и мислех след нова година да започвам.И оня ден като се прибира моя от работа и ме сварва пак пред компютъра ми вика:слушай какво омръзна ми всеки ден да те заварвам да четеш за бебета за мамчета за оплождания и кво ли не.Дигай си чукалата другия месец и да вървим да го правим това бебе.И аз цъфнах естествено.Но най вече затова че разбрах че този човек държи на мен.А може би ме обича.Вече съм сигурна че съм избрала този когото трябва.Виждам вече светлина само ще се моля да изгрее.

Зузуни, много успех ти желая,миличка, и мисли само за вас двамата! Изобщо не общувай с негативни хора, пък били те и твои роднини!!!

Зизуни, пожелвавам ти успех от сърце, миличка! Ще изгрее слънце и на твоята улица - ще видиш - пожелавам ти съвсем скоро да се сбъднат мечтите ти!;-))))
Много силно те прегръщам!
 

Зизуни, като четях първия ти пост ме стегна за гърлото всичката мъка, която си събрала. Обаче сега, като прочетох и втория, вече си мисля, че ти просто изживяваш своята приказка. Помисли си само - в приказките винаги Принцесата преминава през много мъки и болка, причинени й от лоши хора. Обаче надмогва всичко и накрая среща своя Принц, ражда му много деца и заживяват щастливо... Значи ти сега се приближаваш до щастливия край на своята приказка. Остава ти още съвсем малко и ще стигнеш до "три дни яли, пили и се веселили". Други варианти не се допускат! 

От сърце ти желая този щастлив край да е много, много близо!! А малките принцове и принцеси ще те накарат да забравиш всичко лошо, което е останало зад гърба ти.   

Хей, и улисана в памперси и шишета, да не забравиш да ни разкажеш края на приказката!

Зизуни,
като четях историята ти си мислех боже колко мъка има, но не збравяй че и на твойта улица ще изгрее слънце а то май вече е изгряло
ще чакам да довършиш историята ......

Много ви благодаря милички за прекрасните думи.Наистина в този момент имах нужда да чуя нещо позитивно.Не си спомням по назад в постовете някой беше казал-боже с какво съм го заслужила.И аз толкова години се измъчвам със същия въпрос.Какво съгреших какво сбърках защо ме наказва по тоя начин.Защо жени които не си поглеждат децата ги имат а ние сме толкова онеправдани.Защо след всичката мъка която съм преживяла в тоя живот ми отнема едничката радост която ще стопли сърцето ми и ще направи смислен живота ми.Връщам си годините назад и не намирам отговор.Неказвам че съм безгрешна но не съм заслужила и това.Знаете ли когато бях около10-12 годишна постояно сънувах един сън.Явяваше ми се някаква жена и все ми казваше че ако искам детето ми да живее трябва да го кръстя Теодорин.А аз все я питах това име за момче или момиче е.А тя ми викаше-каквото и да е това име ще му сложиш.Та на тази възраст какво съм знаела за раждания секс и т.н.Не можех да си обясня що за сън е.И когато забременях казах че бебчо ще носи името на майка ми-Диана.Когато всичко приключи си спомних пак за съня и започнах да се обвинявам дали не предизвиках сама съдбата си.Но вече ще си зная.Вчера една позната ми каза че е бременна и не спираше да се хвали как се е разхубавила и почнала да прави коремче.Желая и успех но я мразя.Не искам повече да се срещам с такива.Толкова ли са тъпи че не се усещат как нараняват другите като мен.Plumeriа и аз се надявам след тоя тридневен пир да си видя слънчицето на моята улица.Между другото нощеска сънувах че инвитрото ми е успешно.Дай боже да е за добро.Целувам ви всички и благодаря че ви има.На всички ви пожелавам :bori_002:да си имат другарче.

нали знаеш какво казват важно е да мислиш положително баба бог да я прости казваше не дърпаи дявола за опашката че той си няма работа
всичко ще е наред ще видиш
успех

sechi дано от твоята уста влезе в божиите уши.Незнам защо и дано е за добро но от ден на ден все повече си вярвам че ще стане от раз.Не ми се мисли ако е обратното.Успехи и на тебе.

Зизуни, докато четох историята ти плаках през цялото време.
На някои места дори спирах, за да осмисля прочетеното. Докато не прочетох твоята история мислех, че аз имам проблеми с майка ми и сестра ми, но сега се поправям. Мисля си, че най-важното е да се обграждаме с хора, които харесваме и с положителни мисли!
Радвам се че при теб лошотиите си отиват! Стискм ти палци да сбъднеш мечтата си и за всяка сълза да имаш пона по десет усмивки!

здравейте исках да споделя и да намеря сродни души като си излея мъката пред вас.аз сам една омъжена жена на 28години  която и беше казано и то не веднаш че няма да мога да имам деца не мога да опиша колко много ме боли и как не спира тая болко как разкъсва душата ми.не мога вече да гледам бременни и да им се радвам така както трябва всичките ми приятелки са бременни и спрях да се виждам и с тях болиме от това страшно много.знам че не може вечно да ги отбягвам и че без приятели не може но как да преодолея болката от това че те се радват на коремите си и ми казват при всеки разговор колко е хубаво да си бременна а аз като знам че не мога се сривам всеки път със всяка дума. добре че съпругами е до мен и моите близки ме подкрепят ако не са те сигорно ще се побъркам.