Гледам, че доста народ се е изказал, та ще го направя и аз, та да обезсмисля темата още повече. Но в последната и част ирационалното и лицемерното взеха връх и направо я скапаха.

Първоначалният семпъл въпрос на Герита2002 беше зададен във връзка с това, че очевидно обществената (и християнска) морална представа за това кой е "добър" човек я кара да се чувства лоша, когато не е съпричастна с радостта на другите. Отговорът е прост за мен - ами, не се радвай, не си длъжна и това не те прави по-малко добра от десетките хора, които правят същото, но горещо декларират колко великодушно и горещо, искрено и от цялото си сърце, разбира се, приемат чуждата радост. Не си длъжна да се радваш, щом това те кара да страдаш. Просто е!

Съгласна съм с написаното в последната част от темата от Евро и Ефирче - реалистично и трезво звучи.
 Потенциално в хората са заложени всички роднински видове емоции, родителската най-вече. Но ставаш майка и баща реално, когато имаш дете вече. Дотогава нямаш идея и за частица от шарената гама от чувства и емоции. И не разбирам аз лично с какво им се помага на момичетата, като им се внушава, че и те са майки, като все още не са. Само страдат повече, защото се чувстват майки, но без деца. Те ще станат някой ден майки, разбира се, но не обърквайте душите им с подобни ирационални внушения.

А за оставените ромчета (и от другите етноси също) по домовете и за това как всички много ги обичат, но от разстояние, защото е по-безопасно за репуратицията ни най-вече, ми писна да чета. Лицемерно, фалшиво и нечестно по подъл начин.

Засега тук знам само за една наистина смела жена, която е осиновила ромче - Фоксчето. Останалите все си имат причина и оправдание да не го сторят - я, обществените настройки (колко удобно!), я все още не са готови да са родители и т. н. Всъщност, много ги обичаме и харесваме, но да си седят по домовете, защото с нас ще им е още по-трудно,поради етническите различия.
 Моля ви се!
Аз поне си признах преди време, че съм против осиновяването за себе си, предпочитах да си остана без дете. Естествено, защото съм лоша, стисната, тесногръда и нямам грам любов за раздаване. Както мъдро отбелязва и обобщава в такива случаи вечно компетентното обществено мнение. Което на глас и в такива случаи предпочитам да посрещна с усмивка.
Иначе, всеки си избира и си знае живота най-добре!

Понякога хората имат убеждения и чувства, различни от нашите... И дори и да не разбираме, как така и защо не мислят като нас, това не означава автоматично, че са лицемерни...

Дива Роза, страхотен пост. Напълно отговаря на вижданията ми. Харесва ми прямотата и искреността.

Chandra, първоначално написах "немайки (за сега)", но после реших че от скобите едва ли ще боли по-малко. Няма такава дума в речника, но като такава съм се чуствала.

Съжалявам ако с думите или присъствието ми в тази тема е причинило неудобство или пък болка някому. Простете ми, зная от опит че "сития на гладния не вярва". Бог ми е свидетел какво желая за всички ни!

Роза, !

Евро,аз всъщност освен че намерих думичката за некрасива, нямам никакви проблеми с нея и мисля, че наистина разбирам, за какво говориш...

Но... Да ви кажа искрено и прямо  , аз лично никога не съм се чувствала "немайка"... и дори като се замисля, много повече съм се определяла като бъдеща майка...  Какво лошо има в това?

... Потенциално в хората са заложени всички роднински видове емоции, родителската най-вече. Но ставаш майка и баща реално, когато имаш дете вече. Дотогава нямаш идея и за частица от шарената гама от чувства и емоции. И не разбирам аз лично с какво им се помага на момичетата, като им се внушава, че и те са майки, като все още не са. Само страдат повече, защото се чувстват майки, но без деца. Те ще станат някой ден майки, разбира се, но не обърквайте душите им с подобни ирационални внушения.

Не разбирам, защо така се захванахте за думите на Фуси... Според мене това снизходително отношение дори е леко обидно... Защо така се притесняваш, че някой ще обърка душите ни (съответно моята) с "ирационални внушения" - мислиш ли, че не можем да мислим и преценяваме?...

Да Розичка, чудесно е, че си признала за себе си липсата на готовност да осиновиш... Но защо с този назидателен тон... Кой тук е писал, че решението ти е грешно и тесногръдо?

Твоето решение не означава, че няма и други мнения, нали? Защо тогава да използваме на халос силни думи като:

Лицемерно, фалшиво и нечестно по подъл начин(?).

Аз лично не бих осъдила дори и тези жени, които казват, че нямат нищо против другите етноси, но от разстояние... Сигурна съм, че има и такива, които дори и да ги харесват, не са готови да ги вземат при себе си, защото (примерно) не се чувстват достатъчно силни, за да поемат тази отговорност (още повече, като се има в предвид неприязънта към тях в обществото ни)... или по други причини... Това не ги прави лицемерни... Всеки преценява за себе си... Това не означава веднага, че имат нещо против другите етноси...

Това е моето нелицемерно мнение, приемайте го както искате... 

Чандра, в края на краищата е важно какво правим, а не в колко красиви словесни дрехи ще го облечем, за да обясним защо няма да го направим.

Няма да коментирам мнението ти дума по дума и ред по ред, нито ще оцветявам и дебело подчертавам;не съм и ничий адвокат и не използвам чуждите мнения, за да генерирам от тях своите, а просто ги създавам.
А по отношение на собствената си персона мога да съм не само назидателна, но и иронична, какъвто и оттенък вложих.
Предполагам обаче съзнавате, че доста жени тук са с крехко душевно равновесие и малко им остава да си заживеят само в света на фантазиите си, илюзиите и бляновете, където са свободни да упражняват всякаква роднинска роля. Оттам до официалните им психични проблеми пътят е много къс, но дълъг за измъкване. Ето в това се крие опасността от красивото иначе внушение, че всички сме майки, бащи, лели..., та даже и без обекта, който ни прави такъв в реалния живот. Предполагам разбираш.

Лека вечер на немска земя!

Чандра, мисля че тълкуваш погрешно поста на ДиваРоза. Така го усещам. Според мен ДиваРоза много точно е описала мисленето си и не долавям да се опитва да съди околните. Просто наистина има много хора, които говорят, че не са расисти например (но вътрешно са). Говорят така, примерно защото е модерно (познавам такива хора), но не им идва от вътре да са такива. Всички носим в себе си не само добро. Такива сме. Сега не е хубаво някой да ме линчува, че аз бих или не бих приела определено нещо за себе си. Всички сме много различни. Аз съм една от тези с много крехкото душевно равновесие, за което споменава ДиваРоза. Не бих заживяла с бляновете си, но на моменти си мисля, че може и в лудница да свърша  Ами не е леко, понякога понасям болка, понякога цивря.
 Много целувки и на двечките. Радвам се, че има такива теми. На мен са ми много на душата тези в подфорум "Емоционални". Радвам се и че мога да си споделя с вас виждането си.
 Чандра, много ми беше харесало веднъж едно твое изказване "Чувствителните хора са чувствителни най-вече към себе си". Много съм мислила за това. Това последното го вмъкнах, защото сме в тема за емоции и чувства, а моите са доста напоследък.

DivaRoza, удебелих онези думички от поста ти, тъй като взех отношение към тях, но нямаше как да ги извадя от контекста и да ги цитирам самостоятелно... Извинявай, ако ти се е сторило като вмешателство!

Права си, че по отношение на собствената си персона можеш да бъдеш и назидателна и иронична...

И аз като тебе смятам, че създавам мненията си сама, без да ги генерирам от чуждите  ... освен това защитавам собствената си позиция, без да адвокатствам никому...

Да се обоснова...  ...Аз лично леко се засегнах от снизходителността ти, с която обясняваш, кое е ирационално и кого може да обърка то... Просто ми се щеше, да оставиш на мене сама да преценя, кои изказвания в темата са рационални и кои не... още повече, ако това се отнася до моята персона (и какво може да ми причинят тези изказвания) ... Пък и ми се стори, че това, как "немайките" (използвам израза за по-лесно) нямат и частица идея за гамата от емоции на майките, може да е вярно, но... някак е написано в грешната тема... Не съобразих аргумента за душевното равновесие на "доста жени тук"... (Това са сериозни неща, които си написала... )
...Освен това не ми допадна, че с такъв лек замах си пишем за лицемерни хора и такива, които са прями и честни... Затова и направих реплика...  Но!

И сега без да иронизирам - след като Crow е споделила, че има нужда от думите ти, значи е било така, затова съжалявам за коментара си! Сериозно!

И въпреки това ми се иска, да мога да кажа:
Има хора, които не страдат от другите бременни и се радват на децата на роднини и приятели, без да са лицемери.
Има хора, които нямат нищо против чужди етноси, без да са лицемери.
Както Crow е писала, всички сме много различни... и не сме само добри или само лоши... Но понякога наистина си мислим нещо хубаво, и не просто обличаме в красиви думи липсата на такова...

Това е мнението ми... може би леко излишно... Но нали който се е хванал на хорото, го играе докрай...

Може би темата вече наистина трябва да се раздели... та тя стана офтопик и на офтопика...  Може да се нарече: "Лицемерно или прямо" 
Моля модераторите за извинение...
Нямам против и да изтриете коментарите ми, които не са по тази тема...

Желая ви лека вечер (по което и кътче на Света )
Между другото, DivaRoza,, в момента не съм на немска земя, а съм в България с цел осиновяване... Подробностите ще ги спестя... 

Момичета, от всичко изчетено до тук ще се огранича само с това, но ще е малко дългичко -
много сме тези, които желаем да имаме детенце, много сме тези, които сме страдали с години, много сме тези, на които семейството ни е било разклатено от тези проблеми, много сме тези, чиито близки и приятели са ни огорчавали и обществото не ни е разбирало, много са децата, които са изоставени, много е болката в живота!
Лично решение е кой как ще се бори с живота, как ще приеме този живот и какво ще направи. Какво ще го направи щастлив, какво решение ще вземе! Тук, във всяко изказване намирам частица искреност и истина! Живота е на всяка от нас - всяка от нас ще реши какъв път ще следва и дано Бог да ни помага!

Съгласна 
Само да добавя, винаги, във всеки разговор, виртуален или не ще има случаи, в които някой ще каже копче, друг ще чуе кубче, трети ще го тълкува като куче.
Никога няма да има пълно разбирателство и обединение на сто процента, ще има хора, които каквото и да напишат ще ни дразнят и такива, които са нашата кръвна група.

Това, което искам да кажа, че във форум, в който сме обединени от една тема - майчинството (продължавам да го твърдя  ) е пълен абсурд (да не кажа друга дума) да се делим на майки/немайки. Майките - на осиновителки и биологични. Осиновителките на смели и несмели/лицемерни. Немайките(не е мое определението) на такива, които се радват на бременни, и онакива, които не се радват, на такива, които са ядосани и на такива, които са смирени.

Кого храни това...

Да разделям ли темата? Сериозно

Ами... след този много добър и точен завършек...  (както с постинга на Фуси, така и с този на Анмар) аз нямам какво повече да добавя... 

Така че, нека другите (които ще пишат в темата) да кажат, дали тя да се раздели или не...

Желая ви хубав ден, изпълнен с много усмивки! 

Аз не виждам смисъл от това, но щом казвате... Как ще кръстим другата тема "не ми кърви душата от други бременни" ли?

п.п. Бях съм немайка, а сега съм майка - разлика има, повярвайте ми!

Чандра, понякога най-важното нещо е да преценим кога точно да спрем да се излагаме и изкривяваме! Иначе виждам, че за думите можеш да се хващаш много добре и да се криеш зад тях и да си доизмисляш неща.Но ставаш досадна! Подигравателният ти тон ще се направя, че не го чувам. Не се прави интересен разговор, като всеки е хванал по едно борче от гората и се крие зад него, и копае, копае, та дано види надолу общата картина, но се пръска с кал най-често.
Ти обаче имаш удивителната досадна способност да нищиш анатомично изказването на хората до безкрай и да виниш другите в собствените си слабости. Но не разбрах само ти в момента ромче ли ще осиновяваш?!

DivaRoza, приемам забележката ти (въпреки, че не разбрах, в какво конкретно ме обвиняваш)... Приемам мнението ти за мене... (но в интерес на истината.... подигравателен тон не съм влагала!...)

...Но не разбрах само ти в момента ромче ли ще осиновяваш?!

Не знам, дали и за кого е важно... В момента сме в процедура по влизане в списъците за осиновители и не сме поставили ограничение за етнос (при което изхода е почти ясен)...

Току-що разбрах, че една позната е бременна. Честно казано подозирах за това още преди няколко седмици, сега се оказа че съм била права. Мъжът ми очакваше, че ще се зарадвам. Как обаче да се радвам като всичко е толкова несправедливо. При едни хора се получава "от раз" както се казва, а аз трябва със зъби и нокти да се боря, за да осъществя мечтата си.
Искат да ни почерпят за събитието, но кажете ми как да отида?

Момичета, много се натъжих. 
Че и си поплаках малко, да отпусна напрежението

Момичета, много се натъжих. 
Че и си поплаках малко, да отпусна напрежението

Кристи, точно преди девет месеца в един и същи ден разбрах, че са бременни три от моите приятелки. Почти целия ден изкарах в тоалетната на офиса - влизам, плача, бърша сълзи, излизам...Както повечето момичета по-нагоре са казали, не защото изпитвам злоба към това, което им се случва, а защото аз от три години се боря и нищо... Разбирам те, не се очудвам че си плакала. По-скоро бих се очудила, ако не беше.

Кого храни това...

...разнообразието, богатството на общуването... Какво лошо има в това, да сме различни? и да споделяме различни мнения, по различни начини... Дори когато спорим, пак знаем, че сме заедно тук и се подкрепяме. Нали това му е хубавото?!

Fussii, много добре си го казала това за кубчето и кучето и за много други неща съм съгласна с тебе, само дето аз съм толкова голям фен на личната свобода, във всичките й измерения, че дори нямам против свободата да се делим и събираме и да се категоризираме, както си искаме и както се чувстваме или дори, както ни се е приискало в момента...

и... за да изясня какво предизвика горното словоизлияние...
Аз самата понякога съм в категорията на тези, които се радват на всички бременни. Друг път сменям категорията - става ми смачкано и не успявам да се зарадвам...
Запазвам си правото да съм непостоянна, без да се чувствам виновна за това. Имам си и оправдание  - не е друго, ами всичките хапове, които гълтам, тотално ми омотават настроенията... да не си помислите, че просто ми се реве или се смея ей така, без причина. Само от хапчетата е - и затова се надявам момичетата да ме приемат в която и да е категория, според случая, в който ме е налегнала Музата и ужасно ми се е приискало да си изкажа насъбраното в мене... както сега например...    и да не ме съдят много строго, каквото и да напиша.

Както се пееше в една песен "... Нека, нека сме различни/ бели, сиви, нека сме различни/ раци, риби...." ... от къде ли пък се сетих сега за това....

Аз съм повече от четящите, зачетох се в тази тема отскоро. Да споделя и моя опит. Когато бях прясно омъжена, за около 5 години, най-много се радвах като видя бременна на улицата или разбера за моя позната. И само си представях как ще е при мен независимо, че не ставаше. В следващите около 5 години, вече почна да ми става мъчно като видех бременна и изливах океани от сълзи, защо и аз не съм. А след още 5 години, когато вероятността за бременност е отрицателна, а за осиновяване на нулата, пак страшно много се радвам на всички бременни. Обаче, по-добре е да не се стига до третата ми фаза, до втората и хоп с бебе.
Скоро четях, че хората, които имат проблеми с производството на полови хормони, като съпътстващ проблем са и раздразнителни. А в пулс.бг че освен промени в емоционалното състояние, ендокринните заболявания могат да доведат и до психични разстройства. С това искам да кажа, че според мен е нормално това, дето някой не се радва на други бременни като душата му кърви и не трябва да се срамува от себе си. То било физиологично.