Пети и Мира_Д, съжалявам за неуспеха този път - дано вече сте се възстановили психически и сте готови за нови опити
Ей, няма отказване, докато не стане, нали
На виртуалните ми приятелки White и Andia ще стикам много много палци
Ели, на теб пък стискам сиииилно палци да утре
Ето сега малко и от мен. Нали мъж ми лекува хламидии, чакаме след Великден контролния тест, а и без друго се чудехме какво да предприемаме. Обаче се сетихме, че имаме замразен материал за 6 месеца, които изтичат, та по тоя случай решихме да направим една инсеминация. Беше голяма бъркотия. Ову обикновено ми е 12-14 ден, но миналия месец на 18-ти, тоя също тръгна бавно. Към 14-ти ден Док предложи да го засилим с малко Меногон, аз в първия момент се навих, после нещо се ошашках, та сложих само два дни по една ампула. После Док препоръча и следващите два дни да слагам Меногон, но аз не се навих - въобще страхотен цикъл
В крайна сметка фоликулът си стана 20мм на 18-ти ден, както се и очакваше, и по мое настояване този път направихме първата инсе на неспукан. В бързината се разбрахме първата да е с размразен материал, втората - нативен + размразен. Та от замразения направихме инсе с 14 млн. (Ембриоложката ми обясни нещо от сорта, че оцелелите след размразяване били доста читави генетично, но пък преживяемостта се оказа много зле - 10% след 24 часа, а имало и страшно много аглутинати). Втората инсе след 24ч беше вече на спукан, с 18.7 млн - не се наложило да добавят размразен, щото пробата добра (като взема сп-мата, специално ще ви се похваля с нея, много съм на кеф, че вече се стабилизираме на нормоспермия, но проблемът ни е, че се заформяме стабилно неизяснен стерилитет).
Този път съм решила съвестно да слагам Утрогестан, че лигавицата беше пак 18-20мм, аман вече момичета от тая лигавица
Докторката, която прави процедурите (не точно моята) каза, че колкото по-дебела, толкова по-добре, но аз не съм хич сигурна - много ми се види
Другата хубава новина е, че този път и двете процедури минаха доста леко, особено втората. Щото предния път, както ви се оплаках, беше голям зор - ето че всичко е индивидуално, даже при един човек. (А лекарката беше същата).
Това е, с тая ниска преживяемост пак се осланяме на инсето на спукан, а всички неуспешни все така ги правим и толкова ми се искаше сега да разчитаме на материал в готовност преди спукване на яйцеклетката
За хламидиите питах, в общи линии не било опасно, щом досега не съм се заразила, а при криоконсервация би трябвало да загинат, а нативния да се надяваме да е след излекуването, а и имало антибиотик в средата, но така или иначе досега инсетата сме ги правили по същия начин.
