Имам си най-грижовния двегодишен син!
и така, днес следобед лягам с него на спалнята да го приспивам. Но, както знаете, често се получава обратния ефект и усещам, че се унасям.
Косьо: Мамо, спиш ли?
аз: Дааа.
Косьо:(идва и ме целува нежно по бузата, след което ме завива с чаршафа.) - Мими, затварям тук вратата, че мама спи.
Е, вярно, след 5 мин. нахлуха и двамата и започнаха да скачат върху мен, а Косьо да ме хапе по шкембето. Много е смешен. Като го повикам по име: "Косьо?", той отговаря: "Да, кажи?"
От скоро си е харесал фразата "без да искам" и я употребява където трябва и не трябва. Например, ухапва ме по ръката или по шкембето, аз извиквам и му обяснявам, че така ме боли, той ми вика: "Ама без да искам!" Да, да, без да искал! За туй съм все синя и мога да му преброя зъбите, като си погледна ухапаното. Като падне и като стане, пак казва: "Без да искам паднааах!"
Вчера в Кауфланд, купила съм няколко сапуна. А нашият седи вътре в количката и ми изхвърля сапуните навън.
- Ей, Косьо, какво правиш? - карам му се.
- Без да искам, мамооо! Аз без да искам ги хвърлих!