По повод забележките за навика да прекъсва разговори, нашето момче подхожда вече "възпитано": "Извинявам се, че ви притеснявам, знам, че не е хубаво да се прекъсва, ама трябва да кажа нещо веднага, че иначе ще го забравя". Следва укорител поглед от моя страна и оправданието: "Ама аз наистина много бързо забравям!"

Ох, тези които ме познават, знаят, че много говоря. Ама излишно много. Е нали сте чували приказката „Всеки си намира майстора“ - моя го намерих вече. Това дете говори повече и от мен . Но още не може да ни прекъсва толкова учтиво. За сега е „ чакай да кажа“ или „ мъкни да ти аскажа“. Повтарям и повтарям, че не се прави така. Може и да вдене някога.

По повод забележките за навика да прекъсва разговори, нашето момче подхожда вече "възпитано": "Извинявам се, че ви притеснявам, знам, че не е хубаво да се прекъсва, ама трябва да кажа нещо веднага, че иначе ще го забравя". Следва укорител поглед от моя страна и оправданието: "Ама аз наистина много бързо забравям!"

еее, моля те, учтиво е детето, аз хващах главата на този, който не ме слуша и я обръщах към мен, че да ме гледа, докато говоря

Фуси, е избрахте ли някоя снаха, дето не е братовчед/ка

ние имаме съседки близначки и драма с женитбата няма  един ден се жени за едната, следващия за другата, ако го ядосат и двете за братовчедка им, която е на 6 години 

Никола се жени на ден по пет пъти, от скоро вече и за деца говорим )))

Бабата на Нико - "Никола, защо рисуваш само принцеси и русалки, нарисувай нещо друго". Нико - "Ами какво да правя като много харесвам жени бе бабо ..."

А за курса по рисуване каза следното - Много обичам да ходя на рисуване - там има едни големи какички, които ме мислят за страшен сладур.

Въобще добре се оправя с жените поне за това няма да го мисля

  Тоз Никола голям Дон Жуан бил С децата няма скука май Аз чак започнах да съжалявам, че записах малкия на градина, толкова ми е шарен денят вече....

Никола се жени на ден по пет пъти, от скоро вече и за деца говорим )))

Бабата на Нико - "Никола, защо рисуваш само принцеси и русалки, нарисувай нещо друго". Нико - "Ами какво да правя като много харесвам жени бе бабо ..."

А за курса по рисуване каза следното - Много обичам да ходя на рисуване - там има едни големи какички, които ме мислят за страшен сладур.

Въобще добре се оправя с жените поне за това няма да го мисля

 

И Сияна много се вълнува от женитба и от деца.  А скоро ми заяви следното:
"Мамо, аз като порасна, още същия ден ще си намеря мъж и след това ще си родя тризнаци."

А най-сладкият бисер от морето е следният: Сядяме в ресторант и поръчваме калмари на скара, при което тя ококорва очи и казва:
"Вие с тати ще ядете комари на скара!"

Имам си най-грижовния двегодишен син!

и така, днес следобед лягам с него на спалнята да го приспивам. Но, както знаете, често се получава обратния ефект и усещам, че се унасям.
Косьо: Мамо, спиш ли?
аз:    Дааа.
Косьо:(идва и ме целува нежно по бузата, след което ме завива с чаршафа.) - Мими, затварям тук вратата, че мама спи.

Е, вярно, след 5 мин. нахлуха и двамата и започнаха да скачат върху мен, а Косьо да ме хапе по шкембето.

Много е смешен. Като го повикам по име: "Косьо?", той отговаря: "Да, кажи?"

От скоро си е харесал фразата "без да искам" и я употребява където трябва и не трябва. Например, ухапва ме по ръката или по шкембето, аз извиквам и му обяснявам, че така ме боли, той ми вика: "Ама без да искам!" Да, да, без да искал! За туй съм все синя и мога да му преброя зъбите, като си погледна ухапаното. Като падне и като стане, пак казва: "Без да искам паднааах!"

Вчера в Кауфланд, купила съм няколко сапуна. А нашият седи вътре в количката и ми изхвърля сапуните навън.
 - Ей, Косьо, какво правиш? - карам му се.
 - Без да искам, мамооо! Аз без да искам ги хвърлих!

 

- На секи сучай.
Това е любимата фраза тези дни. Значи за всеки случай и се използва с повод и без повод.
А „да, кажи“ периода и при Ники го имаше. Реших, че аз често отговарям така и за това тя ме копира.

Хахах, големи са сладури 
Нашето любимо е: "Гледай ме в очите, докато ти говоря" И сега последно време единия казва:"Хрумна ми една идея", другия:"На мен ми дойде една идея" и се почва спор на кой е идеята, а каква е - идея нямам 
Мималата седмица, докато се гледахме сутринта ги чувам че се будят и говорят:
- Криси, наспа ли се (шептят)
- Да, ама мама още спи
- Дай да станем тихо, да не я будим и да отидем да си стоплим мляко
- Ти можеш ли?
- Ми мога - то е в хладилника, пък после ще завъртим копчето на печката 
- Ама първо трябва да се облечем, че мама ако ни види голи в кухнята ще се кара 
Прекъснах им заниманията между обличането и топленето на мляко, че можеше и да не си намеря кухнята иначе  Но имат желание да се оправят сами 

При нас имам една идея е "падна ми една идея"

При нас имам една идея е "падна ми една идея"

Това и "излезна ми една идея" се използваше преди да обясня с кои думички може да се комбинира "идея" 

При нас смешките се получават като трансформират немските думи на български. Много често не са гладни, ами имат глад. Не мирише, ами мишише. Обувките са обухе и се бухат, не обуват Гоненицата е хваница, а китеника у дома е гросе бодеа /от голям и боде/. Самолета е мусолет, а понеже баща ми му казваше мушморок, думата стана мушорок. Кума Лиса е Кули Миса, а щъркела - щръка. Точилката чукилка, а кашля е кляша.
Мила пък наскоро ни обясни, че искала да отиде на почивка да се измори от нас При нея голото дупе е голо пе. Един ден се сърди на батко си и се чува - аз съм не съм казала, че си фофлюф /охлюф/. Сменям й памперса един ден и тя заявява на баща си - Тати, тука имам една паяжиница  А като е болна температурата е панталула

Цитат на: Ganka в Септември 23, 2012, 12:54:11 pm

При нас имам една идея е "падна ми една идея"

Това и "излезна ми една идея" се използваше преди да обясня с кои думички може да се комбинира "идея" 

При нас пък "Кажа ти една идея" и като чуе някой да говори "Чувам този глас..."

Днес по обед отиваме до аптеката. (Аптеката е на наша съфорумка и нейната колега там също ни познава.) Михаела заръчва:
 - Един Вентолин.
В това време Дребчо се повдига леко на пръсти, показва се през прозорчето на аптекарката и казва:
 - А пък аз се казвам се Константин.

 

 

Днес по обед отиваме до аптеката. (Аптеката е на наша съфорумка и нейната колега там също ни познава.) Михаела заръчва:
 - Един Вентолин.
В това време Дребчо се повдига леко на пръсти, показва се през прозорчето на аптекарката и казва:
 - А пък аз се казвам се Константин.

 

При нас смешките се получават като трансформират немските думи на български. Много често не са гладни, ами имат глад. Не мирише, ами мишише. Обувките са обухе и се бухат, не обуват Гоненицата е хваница, а китеника у дома е гросе бодеа /от голям и боде/. Самолета е мусолет, а понеже баща ми му казваше мушморок, думата стана мушорок. Кума Лиса е Кули Миса, а щъркела - щръка. Точилката чукилка, а кашля е кляша.
Мила пък наскоро ни обясни, че искала да отиде на почивка да се измори от нас При нея голото дупе е голо пе.

А нашето „пе“ означава прасе . Това с езиците е много смешно. Ивана от няколко дена е започнала да слага „а“ пред съшествителните примерно „а коте“.

О това и моите го правят, ама те спрягат думата
А преди време се смяхме много, защото както си седим и Алекс заявява на баща си - тате, можеш ли да ме шибнеш - и ние седим и го гледаме и не можем да проумеем защо трябва да го шибваме или да го удряме А той човека искал да го бутнем малко А на Мила пък фразата е - Тати, канс ту мих бутнен