При мен наказанието да не излизам навън работеше добре.
Аз от много малка обичам да съм навън и това не се промени и досега
Майка не ми се караше, не ме е била. Все ме наказваше да не излизам навън за неопределен период на време. Еййййй, това ме побъркваше.
Имам няколко фрапиращи случки, запомнени и до днес от мен. Отивам да си играя и зачезвам на някъде. Два пъти са ме търсили с полиция, когато съм била на 5 години
При поредното ми заиграване навън закъснях за концерт на брат ми и майка тръгнала.
Реших, че вече съм голяма и мога сама да се движа из София с автобус, това става в първи клас. Да, ама хванах 86 вместо към центъра в обратната посока и се озовах в кв. Свобода. След като попитах няколко човека къде се намира еди кое си читалище, разбрах, че нещо не е наред. Един човек ме заведе в районното и ме закараха с полицейска кола до в къщи
Та, ако София се е метнала на мен, какво ли ме чака 

Иначе аз съм доволна от децата си, а и получих най-голямото до момента за мен признание, от баща ми, който е изключително добър човек, но много строг и справедлив. един месец ги гледаха с мама, та той каза, че децата ми са изключително възпитани и добри...

Това е мечта за всяка майка - да чуе подобни думи от собствените си родители!
Не си ме засегнала, Стеф  Ех, този мой рязък стил на писане  Дай ми на мен да измислям глупости  та и методите ми същата работа 

Въпреки, че са странни при моите деца методите ми работят - навън само да ги погледна и се строяват, ръката ми никога не се пуска, играчки не съм събирала откак са проходили, поздравяват, правят път на другите деца. За момента няма какво повече да искам 

ако прибавим към това и условието да са весели и щастливи деца, в което не се съмнявам - никой не би могъл да иска повече, поздравления! аз само мога да завиждам, благородно...

Хм,аз явно съм странна, защото и моето дете е послушно, държи ме за ръка, поздравява, благодари, не бие децата..., а аз умирам да направи някоя щуротия.

По повод признанието на бащата на Стеф - и баща ми скоро каза нещо подобно за моят син, даже същото "много добро и възпитано дете" бил, а той иначе си е доста палав и своенравен.И на мене ми стана така приятно, щото татко ми и той винаги е бил много строг и взискател. Дано е прав дядото - че на по-важните неща сме успели да го научим вече малчо. Пък остава и успокоението, че имаме пред нас още 2 от прословутите "първи 7 години" . Така де, не можем да искаме от дете на 5, а още по-малко - под 3-4 години, за каквито виждам, че някои пишат по-горе, да бъде винаги кротко, спокойно, "добро и възпитано". Важното е, според мен, е да им обясняваме какво не бива и да им показваме кое е хубаво и добро. Мисля, че това е най-голямата подкрепа за тях, за да се научат сами да искат да стават по-добри.

Мога само да завиждам на майките, които имат кротки и послушни деца!
Моят ураган е винаги във вихъра си, а съберат ли се с племеницата става цунами направо!   
Само поста на Стеф ме успокоява до някъде, че и тя е била палава, .... /нали са родени на една дата/

по повод отзивите на странични наблюдатели относно възпитаните-невъзпитаните деца, да ви кажа една смешна случка от вчера.

мойто дете в момента посещава сборна група в дежурна детска градина - при непознати учители.
оставям го вчера сутринта и учителката на първа смяна ми споделя, че детето е много отзивчиво, послушно и възпитано.
прибирам го вечерта и учителката на втора смяна ми се оплаква колко бил непослушен - какви глупости й ръсел с още едно хлапе, сигурно много телевизия гледал, затова (той изобщо не гледа ТВ!) и как не реагирал на нейните забележки.

а сега де?! едно и също дете, оценка на двама различни наблюдатели, на база на бегли впечатления от няколко часа, но в различно време на деня. изводи - тотално противоположни.

според мен е нормално, все пак детето следобед може да е вече изморено, например, отделно да не харесва въпростната госпожа и да й прави напук

разбира се, че е нормално. и иде да покаже, че "послушен" не значи да премята по цял ден броеницата и да гледа надолу...

о да, тук едва ли някой влага точно това в думата послушен
аз честно казано ако моите са такъв тип послушни ще се притесня искренно

А ти как реагира на подобно описание? Попита ли в какво точно се изразява непослушанието?

В детската ги правих луди едни кокони, дето ме караха насила да спя наобяд и ме гониха с храната. Тези, които не ме гонеха с храната ги обичах и бях послушна.

абе естествено, че всичко е много относително. всички сме минали по този път и аз си имах любима и не любима другарка (госпожа). ако питаш едната супер дете, ако питаш другата и сега ще ти каже - бягай далече

аз имах предвид мнение на човек, който все пак се грижи за тях повече от месец и то не по няколко часа, а 24 часа в денонощие. познава децата от както са се родили... и т.н.

Да, много относителен се оказа този въпрос с възпитанието.
На морето и по градинките моята дребната я бият по-глемите и тя явно прихвана от тях. Вчера бяхме на гости на съседи, чието дете е по-малко от нашата. Никол цяла вечер не спря да тормози детето. Адски ми беше неудобно. Карах и се, плеснах памперса, обяснявах надълго и не се спря. Ще трябва да мине време явно докато се научи. Баща и много се изнерви и после цяла вечер ме кова, че не сме я възпитали, че се излагаме пред хората и т.н. Много ми стана криво - говорим и много по този въпрос, но какво ли и отбира главата на 1г и 10 месеца. Хем не искам да е смотана, хем не искам да посяга на другите деца без причина т.е. щото не са и дали играчка. Извинявам се на хората, че се е случило и се надявам да виждат, че и говоря и я спирам да не бие.  

А пък майка  ми някакъв идиот вчера и дръпнал златното колие докато била с детето. Много ми стана страшно, че има такива хора. Ми утре може и да я плесне за да и вземе парите! Какъв човек би нападнал възрастна жена и дете. Много е грозно!

Аз не искам децата ми да са послушни. Искам да са добри, възпитани, с моята ценностна система и да разсъждават сами. От послушание файда не виждам.

оставям го вчера сутринта и учителката на първа смяна ми споделя, че детето е много отзивчиво, послушно и възпитано.
прибирам го вечерта и учителката на втора смяна ми се оплаква колко бил непослушен - какви глупости й ръсел с още едно хлапе, сигурно много телевизия гледал, затова (той изобщо не гледа ТВ!) и как не реагирал на нейните забележки.

а сега де?! едно и също дете, оценка на двама различни наблюдатели, на база на бегли впечатления от няколко часа, но в различно време на деня. изводи - тотално противоположни.

Проглуших ушите на познатите си за проблемите, които имахме в училището на сина ми. Тази година решихме да го преместим в частна католическа академия, където уж се води "по- строго"  . На въпроса към учителката какви са й впечатленията от детето ни, тя възкликна: "Тони! Той е лидер в класа!" За сравнение, в "светското" го бяха обявили едва ли не за мухльо и хулиган, само защото учителката му не го беше харесала. И двете виждат в него своенравност, но едната го възприема като неподчинение, а другата - като нещо положително и забележително.

Отбелязвам, че моята 16 месечна кокона започна да се тръшка по земята за щяло и нещяло. За сравнение, при брат й тия работи започнаха с година по- късно. На времето много се притеснявах най- вече какво ще кажат околните. Сега съм "освободена" от това и дори ми се вижда забавно. Когато изпадне в истерия, Тереза прилича на муха, паднала по гръб  .

Има едно клише, което често си повтарям: "Малки деца - малки проблеми", само да са живи и здрави!

Хм,аз явно съм странна, защото и моето дете е послушно, държи ме за ръка, поздравява, благодари, не бие децата..., а аз умирам да направи някоя щуротия.

Аз не искам децата ми да са послушни. Искам да са добри, възпитани, с моята ценностна система и да разсъждават сами. От послушание файда не виждам.

На същото мнение съм, спести ми писането.  По мои наблюдения обаче, в повечето случаи думата "послушание" в БГ се ползва като кратко обобщение на това, което изреждаш, въпреки че е неточно и невярно като понятие. Това за младите хора обаче... По-възрастните си влагат точно буквалистика като кажат "послушен" и досега не спирам да се дразня на такива "пожелания" относно Дани.

Натали, да те утеша Ъгейн. Това, че Дани има пряк достъп до всякакъв добитък в момента, изобщо не помага да спре да нарича "ко" всички видове животни на общо основание. Определено прави разлика между теле и кокошка, няма как да му изглеждат еднакво, но пак е "ко". Този "проблем" иде от нашата домашна котка, която галено наричам Писко, тя е край Дани откакто се е родил и естествено - беше център на вселената му допреди месеци. Всъщност, точно тя първа беше удостоена с честта да се обърне към нея  лично /по име/ и то беше... КО  Чувайки как я наричам, напъна се човека, но стигна само до "ко", сега вече я нарича "ико", или "иско" понякога и то само нея. Другите дворни котки са просто "ко", както и всякакви други животни. Лястовичките - също. Схваща когато питам за различен вид животно, защото като кажа : "къде са лястовичките?" - отива на мястото където кацат, гледа си нагоре и ако са там ми ги посочва. Въпреки, че сочейки ги ги нарича "ко", знае че не го питам за котката. Просто още е твърде рано, да артикулира дума като "лястовичка"...къде отидох и аз, не би могъл и доста по-лесна дума да каже. Ако питам "къде е Писко" - търси конкретно нашата котка, ако питам "къде са котките?" - ходи да ги издирва по оградата, тези дворните... Споделям ти го подробно, за да видиш, че не е до картинки, книжки, живи животни и родителско старание, а е до ЕГН т.е. всяко нещо с времето си. Ние майките сме "алчни", като видим лееек напредък за нещо и вече ни се щат чудеса от днес за утре и ако не стават - "ама аз съм калпава майка". Няма такива филми!
Относно проговарянето и говоренето като цяло - аз съм цербер по въпроса да не се говори на "бебешки". Кучето е куче, то казва бау-бау, но самото то не е бау-бау и в този ред. На колата й казвам кола, знае какво е кола, отива там и ако му кажеш "бу" започва да се оглежда за к'во го питаш аджеба  Избягвам аз лично, да имитирам неговия "говор" и не разрешавам на хората около мен да го правят, предпочитам постоянно да повтарям правилно думата и той да опитва да я изговори. Е, има и изключения когато ми е забавно, или се глезим... В момента ме кефи как казва "ика" т.е. "иска", понеже все питах: "Данаил иска ли еди какво си?" и оттам той отговаря по този начин - ика. Засега С-то му убягва, иначе Р-то е като при майка му - брутално и уверено, още преди годинката.

Раши, много гнусна случка с майка ти Дано не се повтаря, вече нямам грам коментар в такива случаи, а то е и безсмислено всъщност...

elle22 И сама си наясно, че когато Тереза ти се тръшне така в САЩ - реакцията на хората край вас е: "еми бебе/дете е". А пък при нас е: "Ауууу невъзпитано, аууу какво е проклето, аууу ма това дете майка няма ли..." и в този дух. Кога с поглед, кога с думи направо ще ти го кажат. Та оттам всички, вкл. и аз се чувстваме мега зле когато нашите се тръшнат така на обществено място, докато в къщи - много бързо и адекватно им реагираме и минава "кризата" за нула време. А малките хитреци бързо сгряват, че ако го правят в парка - следва гуш и утеха и естествено точно там започват да въртят номерцата. Ама мноооого вода има да изтече докато обществото прескочи от идеята за "послушно дете/бебе" до "нормално, здраво дете, което има всякакви фази и настроения".

Днес една майка ми сподели, че при тръшкане навън отваря шамарената фабрика, защото хората гледали странно, а и не можело да се тръшка. Аз й обясних, че давам игнор и че при нас шамарите не помагат при една истерия. Когато ми писне, го хващам под мишница като пакет и се занасяме в нас.