Едно дете съм, като малка ми беше скучно и исках брат/сестра. Сега не изпитвам нужда. Имам едно дете, достатъчно ми е, нямам сили и нерви да се боря за второ.

1. дали един човек е егоист или алтруист, лош или добър, весел или намръщен - не зависи изобщо от това дали е бил едно дете в семейството! животът е много по-голям от собствения ви ограничен опит и примери има всякакви!

2. д-р Birdie, изказването Ви е доста непремерено и може да нарани доста хора - особено в този форум, където доста често наличието на деца и техният брой изобщо не са въпрос на лично желание и житейски избор!

който има две и повече деца - няма да разбере какво имам предвид. и виждам, че не го разбирате. мен ме боли достатъчно сърцето всеки ден на тая тема, за да мога да толерирам и очевидно некоректни и по същество, камо ли по тон изказвания, че единствените деца носели предимно негативи, а семействата им били сакати!

Каквото мисля- така го и казвам и пиша. Когато и да попитате Бърди- ще Ви каже каквото мисли, не каквото е "коректно".
И това няма нищо общо с ВЪЗМОЖНОСТТА. Или липсата и.
Пиша за желанието, при налична възможност.
Аз също съм с едно дете, не виждам перспектива за второ, и сам смятам СОБСТВЕНАТА СИ ситуация за саката работа.  И се тревожа за бъдещето на собственото си едно детенце.

Така че- писаното е искрено.
Това съм аз. Друг няма, нито втори, трети- няма.

Но с оглед уважението към обществените чувства, коригирах думичката с по социално приемлива.
Смисълът обаче си остава все същия.

Цитат на: Birdie в Март 31, 2013, 21:31:06 pm

Едно дете е "проблемна" работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.

не знам какъв човек може да се изкаже по този начин
а какво да кажат хората които могат да имат само едно дете и повече не те как биха се почувствали ??????
нямам думи .....

Ох как обичам тези "коректни" чувства в Бг-кото толкова коректно и етично общество.... .
Тази моралност, съпроводена с кавги по опашките и бойни намерения, ако не застанеш в "правилната" опашка. Или безкрайни етажни кавги и социална злоба, гарнирани обаче с "добри и морални" намерения.

Утехата е само че, почти навсякъде е така... .

И от най-необществения индивид, може да получите най-съчувствената подкрепа и помощ.
И от най-"моралния"- нищо... затворена врата.

Цитат на: Birdie в Март 31, 2013, 21:31:06 pm

..
Едно дете има огромни негативи и твърде скромни позитиви.

Аз съм израсла като едно дете, нямам тъжни спомени от детството, напротив! Времето прекарано сама ми е дало много- развито въображение, хобита, открих книгите. Разбирала съм се добре с всички, винаги е имало компания/група деца към които да се причисля, не съм била саможива. Не мисля и че съм егоист (качество, което приписват на децата без братя/сестри).

Само че скъпа, тук не става въпрос до собствените усещания, а до това, как самотния индивид после "функционира".

По мое дълбоко убеждение, самотните деца са с потенциален огромен риска ДА НЕ функционират добре в рамките на обкръжаващата ги среда. Да имат огромни потенциални негативни страни в живота си. Това разбира се нищо общо няма с интелектуален потенциал, интелектуални възможности и т.н. . Става въпрос само до ВЪЗМОЖНОСТТА човек да бъде щастлив от ( и в) присъстивето на заобикалящи, което е ключов елемент за доста неща.

И що се отнася до семействата, неможещи да имат повече от едно дете- съдба се нарича всичко това. Съдба, която не може да се промени. Прекръстваш се като пораснеш, затваряш очи, броиш до десет и се опитваш... безкрайно опитваш. Понякога успяваш-понякога-не. И това е съдба.

Мисля, че по този въпрос няма абсолютна истина. Зависи кои очи как ще погледнат, зависи от каква позиция ще се погледне, съдба, житейски опит.... много, много неща клонят в едната или другата посока. Никога не съм се замислила по този въпрос. Винаги съм искала да имам повече деца. Имам две, но искам три. Но това едва ли ще стане. Но никога не съм сядала и мислила по този въпрос. Просто винаги това желание е било в мен. Зная, че за много жени това не е въпрос на избор, на желание, а на възможност. Но мисля, че никой не поставя така въпроса.
Никога до този момент не съм осъзнавала колко съм щастлива и какъв дар е да имаш сестра. Сестра, която те обича и милее за теб. Моята сестра е далеч, живее в Италия. Виждаме се рядко, за малко. Като малки много сме спорели, карали сме се, аз вечно трябваше да се държа като по-голяма, да отстъпвам и това ме дразнеше. Тя вечно се сърдеше, че износва мои дрехи.... и разни подобни неща. Осъзнахме колко много държим една на друга, колко много значим една за друга независимо от разстоянието, когато загубихме татко. Разбрах, че има неща, които не мога да споделя нито с най-добрата си приятелка, нито с моята половинка в живота. Просто защото има неща, които само моята сестра може да усети, да долови и да почувства, така както аз ги чувствам. Разбрах, че някъде по света има едни човек, който винаги ще ме обича, на когото винаги мога да се доверя и от когото винаги мога да поискам съвет и той ще ми каже истината, независимо дали ще ме заболи или не. Не това което искам да чуя, а истината. А това е безценен дар, повярвайте ми. И ако можете, не говоря от финасова и материална гледна точка, имайте повече от едно дете.

Уважавам чувствата на всички писали по въпроса...но мисля, че реагирате малко прибързано. Защо нападате Birdie ? Аз смятам, че той е прав, дори с тежката дума, която употребява..
Защо?
Ако оправданието да имаш едно дете се корени във финансови възможности, то всички ние познаваме определени етнически групи, които се справят с доста по-малко. Разбира се, не казвам, че трябва да имаш много деца и на всяка цена, но начин има в повечето случаи...
Ако е в стерилитета. То тогава с нещо сме ощетени /осакатени от природата/. Факт ли е това? Но в крайна сметка, има хиляди изоставени деца, които макар и не биологични, могат да бъдат наши деца...Отново факт. Ако не искаме обаче...
Въпросът вече опира до желанието. В което, също може да бъде намерено нещо сакато. Да не искаш повече от едно дете е право на всеки.
Но ако ВСИЧКИ НЕ искахме повече от едно дете, какво щеше да стане с оная любима думичка "демография"? Защо тогава биологично жените произвеждаме повече от една яйцеклетка, да не говорим за милиардите мъжки сперматозоиди...
Никого не упреквам, чувствата на никого не искам да нараня /камо ли твоите, Джам/...
Но трябва да свикнем да наричаме нещата с истинските им имена и да оставяме хората да имат различно мнение...

аз собствената си съдба на майка на едно дете съм приела.
наясно съм, че е по-добре от всяка гледна точка - демографска, социална, психологическа - децата в семейството да са поне две.

това, което категорично не приемам, е следното:

да се твърди, че липсата на братя и сестри определя съдбата на индивида като неправилно функциониращ и осакатен в емоционално, умствено, морално и психично отношение. това НЕ Е истина и НЕ би могло да бъде истина! приемем ли такива постулати, сме на една крачка от следващите - децата със сини очи са едикакви си и прочие... по-интелигентните от вас ще се сетят на къде ни води тая верижка.

и понеже тук всеки взе да вади примери от собствения си опит, да кажа и аз. имам сестра, а съпругът ми е едно дете. не виждам НИКАКВА разлика между нас, даже смятам, че от нас двамата, той е много по-свестен във всяко отношение.

в този етап от развитието на детето ми виждам колко би му било добре да има братче или сестриче, с което да си играе. но съм доста скептична относно големите ползи от роднинството в зряла възраст. аз имам прекрасна връзка със сестра си, но виждам, че около мен далеч не е така. удивително голям брой са хората, които дори не си говорят с родните си братя и сестри. какво остава за по-далечните роднинства. не е за абсолютизиране тая работа, в никое отношение.

колкото до Бърди, реагирах и на изразните му средства, освен на тезата му. и аз имам славата тук на човек, който не цепи басма и не си слага много катинар на езика, но е редно да спазваме някакви граници във всичко. благодаря му, че се е коригирал.

колкото до Бубулина, след като ти прочетох постинга, смятам, че имаш нужда да ти се препоръча да прочетеш прословутата статия за етикета на безплодието.

Винаги съм насърчавал ( когато ме питат, разбира се) хората да имат повече от едно дете.
Едно дете е "проблемна" работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.
Едно дете има огромни негативи и твърде скромни позитиви.
Винаги се радвам на истории, когато има топли и дружески отношения в многодетни семейства.

 

Чета, чета и някак си, не мога да повярвам, че някой се е "наел" да направи такава категорична оценка на тема, едно дете в семейството, що е то

Приемете го като лично мнение, и го игнорирайте ако не Ви харесва.
Просто е.

колкото до Бубулина, след като ти прочетох постинга, смятам, че имаш нужда да ти се препоръча да прочетеш прословутата статия за етикета на безплодието.

Не, благодаря ти. Обаче се убедих, че за пореден път ти не четеш моите. 

Цитат на: jam в Април 09, 2013, 17:15:39 pm

колкото до Бубулина, след като ти прочетох постинга, смятам, че имаш нужда да ти се препоръча да прочетеш прословутата статия за етикета на безплодието.

Не, благодаря ти. Обаче се убедих, че за пореден път ти не четеш моите.  

Просто не мога да разбера, как в контекста на обсъждане на това, колко проблемно може да е единственото дете в едно семейство, някои може да тълкува това като нещо във връзка с възможността или невъзможността едно семейство да има повече от едно дете. Щом като изобщо за последното не става реч.

Проблемно е защото подобни заявления, звучат обвинително, а в същото време вие не си давате сметка през какво са преминали хората за да имат едно и защо не могат да имат второ.Наистина обижда и то много!Не обобщавайте моля ви наистина.Не сте в живота на всеки един от този форум или от града в който живеете и не можете да предположите какви са причините човек да реши да има едно дете.В същото време вие обявявате как това е един вид "половин човек", без да си давате сметка, че родителите му, който ви четат, вътрешно се терзаят, че са го оставили само по една или друга причина.

Наливате сол в раната, за това, моля замълчете!

И се придържайте към темата, прекалено много спам теми станаха.

Уважаема,

Мога и да не отговоря, но щом ме обвинявате в морално безчувствие, съм длъжен да кажа две,три неща:

* Не става изобщо въпрос за възможността или не на хората да имат повече от едно дете.
* Става въпрос за това, да се наблегне на това че, едно дете в семейството може да има много негативи. Това само ще изостри вниманието по отношение на редица нужни аспекти, ИЗОБЩО не свързани с възможността ИЛИ не на хората да прибавят нов член в семейството.
* Като професионалист, работещ с деца, напълно заставам зад мнението си, колко трудности и предизвикателства стоят пред самотното дете в бъдещият му живот. Това е сигнал за действие по отношение на детето, а не "обвинение" за бездействие към когото и да е било. В този аспект, ИЗОБЩО НЕ СТАВА ВЪПРОС за интелектуалното ниво или постиженията, които такива деца биха имали- в много случаи, тези постижения може да са с "класи" над тези на децата от многодетните семейства. Даже и във връзка с това, че РЯДКО деца от многодетни семейства могат да имата равен достъп и старт, особено в страни със скъпо, платено образование.

НЕ Е СПАМ това тук
Говорим си като зрели и възрастни хора. Обменяме мнение, и споделяме тревоги.
НЕ обвиняваме никого, и за нищо!!
Не е нужно да се съгласяваме един с друг, но не е нужно по стар навик да "режем" всичко, което не ни се струва "коректно".

Нарочно се намесих и отворих тази дискусия... повече като опит да дискутираме проблемите на самотните деца в едно семейство.

Моля ви, нека не превръщаме тази тема отново в арена! Нека уважаваме различното мнение и нека използваме с мярка изразните средства!

Много е деликатна темата за броя деца в семейството.. особено в този форум.. някои мнения по-горе звучат крайно, но са характерни като изказ за споделилите ги..

Аз също смятам, че когато едно семейство ИМА ВЪЗМОЖНОСТ - е по-добре да има поне две деца.. В този форум всички сме се борили и се борим за поне едно дете, и знаем колко трудно е това.. смятам никой не се съмнява в това..

Имам едно дете. Много искам второ. Живеем в чужбина.
Вярвам, че за децата е по-добре да имат брат/сестра, особено когато живеят далеч от роднините и близки си в родината. Това наред с многото други позитиви. Лично мнение.

Цитат на: jam в Април 09, 2013, 17:15:39 pm

колкото до Бубулина, след като ти прочетох постинга, смятам, че имаш нужда да ти се препоръча да прочетеш прословутата статия за етикета на безплодието.

Не, благодаря ти. Обаче се убедих, че за пореден път ти не четеш моите. 

чета ги, чета. и точно заради ей това твое:

Ако е в стерилитета. То тогава с нещо сме ощетени /осакатени от природата/. Факт ли е това? Но в крайна сметка, има хиляди изоставени деца, които макар и не биологични, могат да бъдат наши деца...Отново факт. Ако не искаме обаче...

те пратих да четеш за етикета на безплодието.

и изобщо, да се агитираме точно в този форум за ползата от многодетното семейство е все едно да изнасяме лекция пред умиращи от глад за хранителните ползи на аспержите...

Следя,отивам да чета от начало

......
Аз също смятам, че когато едно семейство ИМА ВЪЗМОЖНОСТ - е по-добре да има поне две деца.....

Абсолютно подкрепям.
Аз дори преди време си мислех за трето, но... сега се страхувам, че няма да можем да се справим....

Моля ви, нека не превръщаме тази тема отново в арена! Нека уважаваме различното мнение и нека използваме с мярка изразните средства!

Междудругото мисля че тази темичка се припокрива с темата за тръшкането, защото все за железни нерви става въпрос  

Преди да забременея все си казвах, че един ден ако имам дете никога няма да му посягам. За съжаление, си изпуснах 2 пъти нервите (след като ни "друсна" малко тока като облиза кабела за зареждане на бебефона на Авент) и продължи да прави опити да бърка в контакта и я шляпнах по ръката да не бърка там. След втория път вече тя се научи да ме бие и да ме "шляпва"  и сега си понасям последиците, защото аз съм и показала това действие с ръката....Незнам, много спорна тема е, но все си набивам в главата че детето отговаря на моите действия, ама ако не така как бихте възпитавали? Моето дете от НЕ не разбира..

Можеш да избегнеш честата употреба на НЕ като обезопасиш всички контакти, вдигнеш всичко чупливо и забранено нависоко, залепиш всички шкафове, които може да достигне, сложиш ограничители на вратите и т.н.

Откакто обезопасих целия апартамент си спестявам много НЕ-та. Единствено с пускането и сменянето на програми на пералнята, миялната и фурната не можем да се разберем  Тях няма как да предпазя.