Мисля, че по този въпрос няма абсолютна истина. Зависи кои очи как ще погледнат, зависи от каква позиция ще се погледне, съдба, житейски опит.... много, много неща клонят в едната или другата посока. Никога не съм се замислила по този въпрос. Винаги съм искала да имам повече деца. Имам две, но искам три. Но това едва ли ще стане. Но никога не съм сядала и мислила по този въпрос. Просто винаги това желание е било в мен. Зная, че за много жени това не е въпрос на избор, на желание, а на възможност. Но мисля, че никой не поставя така въпроса.
Никога до този момент не съм осъзнавала колко съм щастлива и какъв дар е да имаш сестра. Сестра, която те обича и милее за теб. Моята сестра е далеч, живее в Италия. Виждаме се рядко, за малко. Като малки много сме спорели, карали сме се, аз вечно трябваше да се държа като по-голяма, да отстъпвам и това ме дразнеше. Тя вечно се сърдеше, че износва мои дрехи.... и разни подобни неща. Осъзнахме колко много държим една на друга, колко много значим една за друга независимо от разстоянието, когато загубихме татко. Разбрах, че има неща, които не мога да споделя нито с най-добрата си приятелка, нито с моята половинка в живота. Просто защото има неща, които само моята сестра може да усети, да долови и да почувства, така както аз ги чувствам. Разбрах, че някъде по света има едни човек, който винаги ще ме обича, на когото винаги мога да се доверя и от когото винаги мога да поискам съвет и той ще ми каже истината, независимо дали ще ме заболи или не. Не това което искам да чуя, а истината. А това е безценен дар, повярвайте ми. И ако можете, не говоря от финасова и материална гледна точка, имайте повече от едно дете.