Бубу, нали знаеш, че все още е толкова малък, че не можеш да го разглезиш.
Блу, знам, но според вътрешно-бабините теории /за които всички знаем, че искаме, не искаме присъстват
/, бебето трябва да се учи на независимост още от родилното, да се оставя да поплаче, за да му се развият дробовете, да си спи в леглото, да не се носи на ръце, да се приспиват сами и т.н.тн.
Нищо не разбирам от възпитание все още, тъй като Жорко е твърде мъничък, но и аз никога до сега не съм го оставяла да плаче. Повече даже ще се изнервя, ако го оставя да пищи. Не мога, сърце не ми дава. Искам да си го гушкам и гушкам Е, случвало се е един-два пъти нощем да се позабавя, защото просто нямам сили да стана, но тогава пък баща му става и го взима.
То и аз нищо не разбирам, ама знам, че като го гушна и се успокои, значи от това е имал нужда. В крайна сметка, на 20г.надали ще ми дава
Аз съм напълно съгласна с изказванията, че всяко дете си има темперамент и индивидуалност. Може за някои неща да се развиват по книжки, но те, макар и малки са си човеци, личности. Ивайло например е относително кротко бебе /като изключим приключенията със зъбите
/, често ми се случва навън майки да ахкат как си стои спокойно в количката и разглежда наоколо, а сестра ми споделя, че никога не и се е случвало нейния син да се заиграе сам с играчки като моя. Което обаче съвсем не значи, че няма да се промени като порасне и съм далеч от тази мисъл.
Мисля си понякога, дали факта, че дълго ги чакаме тия деца /визирам повечето от присъстващите във форума/ или това, че ги раждаме след 30-та си година /нашите майки са имали по 2 на тази възраст/ ни прави малко по-параноични, изискващи, вглеждащи се, настоятелни и критични? Като в това не виждам нищо лошо, когато не се прекалява...
Думата "команди", която
цигу употреби не ми допада на вкус, като това не значи, че аз съм против правилата и
някои граници във възпитанието. Лично за себе си смятам, че индивидуалността, каквато и да е тя, трябва да се насърчава, детето трябва да се развива такова, каквото е. Множеството ограничения ще го превърнат в несигурен и затворен човек, прекаленото "лабаво" - обратното, в личност, за която границите и ограниченията са за другите. Не е лесно да си родител, никак. И всички ние грешим, в стремежа си да дадем най-доброто на децата си.
Но в крайна сметка, ние само полагаме основите, всичко останало е въпрос на индивидуалност.