Прави сте, момичета, но за съвсем други неща говорим, поне аз. Не става дума за разхвърляни играчки, мръсни дрехи и неизмити зъби изобщо. Когато видиш детето ти да се търкаля и да пищи буквално като обезумяло, да се мята като риба на сухо и ти да не можеш да направиш нищо, последния ти дерт са гладенето, чистенето и прането. Гледаш просто да не превъртиш /знам, че ви звучи пресилено, но наистина ви пожелавам да не го разбирате от челен опит/.Но както и да е, справяме се някак и това е. Благодаря ви за съветите, опита ви е ценен, не веднъж съм взаимствала идеи за справяне в някои ситуации. Което е просто проява на съответната възраст - горе-долу се овладява, но което е характер и темперамент - здрави нерви да имаш, това е истината!

Здравейте отново и от мен! Сиксенс, съжалявам да чуя, че нещата не са се подобрили.

Обърни внимание на себе си, не знам какви са възможностите за това, но имаш нужда от пресни сили да погледнеш нещата от друг ъгъл.
Остави детето на свекървата и мъжа ти някой уикенд и отиди някъде сама. Съвсем сама. Не е нужно да е на ваканционно място. Където и да е.

Очевидно малката е силно изявен индивидуалист, по-добре да я оставяш да прави каквото си е наумила понякога. Гледай да я оставяш с усещането, че тя е шефа. Така тя ще е си мисли, че всичко зависи от нея и ще стане по-разбрана. Като отказва да си мие зъбите, дай й една ябълка.
приемай я такава, каквото е, и я обичай точно за това. Инатлива, ревлива, креслива, истерична.

С порастването ще се промени, повярвай.
Прегръщай я и я целувай постоянно, казвай й колко е хубава и колко е добра, колко много я обичаш.
Ти сигурно си ги знаеш тези неща, но да ти ги припомня
Поздрави от мен и много целувки на малката.

приемай я такава, каквото е, и я обичай точно за това. Инатлива, ревлива, креслива, истерична.

Ей това исках да кажа, ама като нЕмам дар слово 
Това е истината!

Ние искаме да ги променяме, а те.........  са си те!

Ема, толкова си мъдра. 

...
Очевидно малката е силно изявен индивидуалист, по-добре да я оставяш да прави каквото си е наумила понякога. Гледай да я оставяш с усещането, че тя е шефа. Така тя ще е си мисли, че всичко зависи от нея и ще стане по-разбрана. Като отказва да си мие зъбите, дай й една ябълка.
приемай я такава, каквото е, и я обичай точно за това. Инатлива, ревлива, креслива, истерична.

С порастването ще се промени, повярвай.
Прегръщай я и я целувай постоянно, казвай й колко е хубава и колко е добра, колко много я обичаш.
Ти сигурно си ги знаеш тези неща, но да ти ги припомня
Поздрави от мен и много целувки на малката.

ето, това е точно в целта, много добре написано, и аз това прилагам при елена, минава за сега номера и е факт, че с времето нещата се подобряват, но за такива деца наистина е важно да знаят че те командват парада, нека решава, или поне така да си мисли

Ема, много мъдро

Аз обаче не мога да го приема това с "детето води парада".
Точно защото бях в ситуацията на Сикса и мисля, че споделях тук нон-стоп. Два пъти не ми издържаха нервите и черпих дупето шамари. После поговорихме по бебешки с Ники и стигнахме до варианта с компромисите и дългото обяснение (след година). И да не пропусна, филмчета като "маша и Мечока" помогнаха много.
Другото, което ми направи впечатление беше, че от както чета приказки с поука, цар Лъв и т.н, някак сам започва да вади изводи за някои неща и е по-леко.

С изключение на храненето, но гладен няма да умре.

Ема, много си права! Аз точно това правя, гледам така да извъртам нещата, че уж тя да е поискала дадено нещо, оставям я да прави, каквото си иска и то твърде често, за мое съжаление, но ми е ясно, че с нейния темперамент нямам особен избор. Проблемът не е в толкова в нея, а предимно в мен, че трудно вече издържам на тоя напън Тя си е тя, не мога да я променя, сестра ми беше такава, баща ми е бил такъв, генът си е ген и явно е доста силен, щото при нея е дооооста силно изразено. И въпреки, че ми пили нервите, наистина това я прави уникална и точно такава напориста и бойна си я харесвам и обичам. А че постоянно я целувам, гушкам и й повтарям колко я обичам, няма нужда и да споменавам. Понякога даже попрекалявам с целувките, щото ми бяга, явно й идват въз
На този етап нямам опция да отида някъде сама. Дано скоро ми се отвори възможност. Наистина имам нужда да се погрижа малко за себе си, ама да видим кога ще е.

П.С. Хаха, Вени, аз се въздържах да си призная, ама ти си си казала -  не го приемам и аз това с "детето е шефа". Има една много тънка граница, отвъд която ако го оставиш да командва, става свободия и вместо да си спестиш нерви, си отглеждаш едно лигаво същество, пък аз такива хич не ги харесвам

Изненадана съм, че толкова много от вас намират за правилен подхода да се даде на толкова малко дете възможност да избира и решава за важни неща. От каквото съм чела, опитала и преживяла, точно обратното е редно и работи: за основни елементи в рутината като какво и кога ще се яде, кога и къде ще се ходи и играе, кога ще се спи, децата се нуждаят от ясни и категорични команди. Избор, до голяма степен привиден, може да им се дава в ограничени случаи и ситуации. Децата в толкова ранна възраст непрекъснато провокират и проверяват границите, но тези граници ги поставя родителят - поне това е моята категорична позиция. Да им се дава свобода и избор има обратен ефект и детето по-скоро се разстройва и обърква от липсата на ясни ориентири докъде се простира "властта" му.

Бих приела критики, че ми е малко детето и тепърва ми предстои да разбера що е то конфликт, но в каквито стълкновения досега сме имали, този подход неизменно е работил. Пресен пример е тотален хаос с иначе неизменно редовния следобедния сън, защото свекърва ми, новодошла у дома, не успява да се наложи категорично, че е време да се спи, а не да се играе. 

Пак да кажа, изобщо не са мои тези идеи, това съм научила и проверила като ефективен подход от книгите за възпитание. sixsense, споменавам го като друг начин да подходиш към общуването с твоето момиченце, не от раз, а полека и дългосрочно.

Цигу, и за това съм съгласна. Да не си помислите, че у нас цари някакъв хаос и моите деца си правят, каквото искат.
Родителят трябва да поставя някакви разумни граници. Но трябва и да позволява някои неща - да оставя избор. Детето да почувства някаква свобода, да изрази мнение.
Има и много темпераментни дечица, те изискват друг подход.
Моите деца винаги са имали строг режим - като бебета всичко беше под час, никога не съм имала проблеми със спане или друго. Имали са истерии, но в разумни граници.

Но не всички деца са такива. Това, което работеше при мен, при сикссенс няма да работи.
Ще ви разкажа какво се случи, когато бяхме в неонаталното отделение. Моите бяха по едно кило и половина. Бяха ги изписали от кувьозите и ги преместиха в друга болница с по-лек режим. Аз ходех всеки ден да нося кърма в контейнери. Моите не ги чувах да плачат никога. Питам сестрата дали е нормално това - викам си, сигурно понеже са много малки и нямат сили да плачат. А тя ме оборва и казва, не - те просто са си такива, това си им е темперамента. И един ден отивам пак да нося кърма и чувам още по коридора някакво страшно реване откъм стаята. И си мисля, аха почнали са да плачат вече - затичвам се и виждам ново бебе в стаята - явно момиче, с розов памперс, пищи и пищи, не повече от 1.5кг.  сладурана. надува гайдата страшно. Питам сестрата - какво става тука? " Ами, това е новото попълнение - 1.5кг , недоносена, взима им здравето на близнаците с рева си. Сестрите не я дондуркаха.  Бяха я оставили да плаче. А те моите едни физиономийки направили-чудят се какъв е този шум,  много забавна картинка бяха  .
Та мисълта ми беше, че децата се раждат с определен темперамент, който не се променя. Сестрата в неонаталното се оказа напълно права, моите деца си останаха същите по темперамент, предполагам, че и ревлата е такава и до днес. Сигурно къса нервите на мама и тате.



Ако ви интересува, мога да пиша за странностите на Антъни и затова как почти си мислех, че има аутизъм

Изненадана съм, че толкова много от вас намират за правилен подхода да се даде на толкова малко дете възможност да избира и решава за важни неща. От каквото съм чела, опитала и преживяла, точно обратното е редно и работи: за основни елементи в рутината като какво и кога ще се яде, кога и къде ще се ходи и играе, кога ще се спи, децата се нуждаят от ясни и категорични команди. Избор, до голяма степен привиден, може да им се дава в ограничени случаи и ситуации. Децата в толкова ранна възраст непрекъснато провокират и проверяват границите, но тези граници ги поставя родителят - поне това е моята категорична позиция. Да им се дава свобода и избор има обратен ефект и детето по-скоро се разстройва и обърква от липсата на ясни ориентири докъде се простира "властта" му.

Бих приела критики, че ми е малко детето и тепърва ми предстои да разбера що е то конфликт, но в каквито стълкновения досега сме имали, този подход неизменно е работил. Пресен пример е тотален хаос с иначе неизменно редовния следобедния сън, защото свекърва ми, новодошла у дома, не успява да се наложи категорично, че е време да се спи, а не да се играе. 

Пак да кажа, изобщо не са мои тези идеи, това съм научила и проверила като ефективен подход от книгите за възпитание. sixsense, споменавам го като друг начин да подходиш към общуването с твоето момиченце, не от раз, а полека и дългосрочно.

С това не мога да се съглася.
Въпреки че все пак, това е и въпрос на възраст.
По много точки мога да опонирам, но важното е детето да расте с възможно най-малко "граници. И то само по най-важни неща.

Цичулчице, мисля че, повече от личен контакт, споделен опит, и изобщо разговор с хора, ще имате повече полза отколкото от "книжки" по възпитание.
Просто в разговор може да се копира подход, който при Вас да проработи. Избирайки от всичко чуто и споделено.

Цигу, и за това съм съгласна. Да не си помислите, че у нас цари някакъв хаос и моите деца си правят, каквото искат.
Родителят трябва да поставя някакви разумни граници. Но трябва и да позволява някои неща - да оставя избор. Детето да почувства някаква свобода, да изрази мнение.
Има и много темпераментни дечица, те изискват друг подход.
Моите деца винаги са имали строг режим - като бебета всичко беше под час, никога не съм имала проблеми със спане или друго. Имали са истерии, но в разумни граници.

Но не всички деца са такива. Това, което работеше при мен, при сикссенс няма да работи.
Ще ви разкажа какво се случи, когато бяхме в неонаталното отделение. Моите бяха по едно кило и половина. Бяха ги изписали от кувьозите и ги преместиха в друга болница с по-лек режим. Аз ходех всеки ден да нося кърма в контейнери. Моите не ги чувах да плачат никога. Питам сестрата дали е нормално това - викам си, сигурно понеже са много малки и нямат сили да плачат. А тя ме оборва и казва, не - те просто са си такива, това си им е темперамента. И един ден отивам пак да нося кърма и чувам още по коридора някакво страшно реване откъм стаята. И си мисля, аха почнали са да плачат вече - затичвам се и виждам ново бебе в стаята - явно момиче, с розов памперс, пищи и пищи, не повече от 1.5кг.  сладурана. надува гайдата страшно. Питам сестрата - какво става тука? " Ами, това е новото попълнение - 1.5кг , недоносена, взима им здравето на близнаците с рева си. Сестрите не я дондуркаха.  Бяха я оставили да плаче. А те моите едни физиономийки направили-чудят се какъв е този шум,  много забавна картинка бяха  .
Та мисълта ми беше, че децата се раждат с определен темперамент, който не се променя. Сестрата в неонаталното се оказа напълно права, моите деца си останаха същите по темперамент, предполагам, че и ревлата е такава и до днес. Сигурно къса нервите на мама и тате.



Ако ви интересува, мога да пиша за странностите на Антъни и затова как почти си мислех, че има аутизъм

НЕ Е редно, а и човешко, да се оставят бебета да плачат.
Това не мога да го приема като подход, а и с нищо не помага.

У нас има диктатура за много неща, баща им е по свободните изпълнения. Ето вече толкова са с промити мозъци за разни неща, че Мила вчера изсипа два пъти солети на земята и веднага се върна с прахосмукачката Та Цигу е права за някои неща трябва да има ред и дисциплина. А свобода може да им дадеш, но по малко и за определени неща, не за всичко.

Ами доктор Бърди, това видях тогава, може после да са я взели на ръце и успокоили, но докато аз бях в стаята, тя плачеше много силно, а беше колкото моите близнаци, по кило и половина. Моите не бяха плакали в неонаталното отделение, а и след това като ги прибрах у дома, беше рядкост да им чуя гласовете.

Аз си признавам, че сигурно греша, но Ивайло не го оставям да плаче. Реших да му развивам дробовете с плуване като порасне...Като се набръчка това малко лице и тия очи плувнат в сълзи и не мога да го оставя... Все ми викат, че ще ми се качи на главата, ама...
Пък и за сега не съм го забелязала с рев да се опитва да ме манипулира /той е и малък де/, ако плаче, значи има нещо....

Бубу, нали знаеш, че все още е толкова малък, че не можеш да го разглезиш.

Дробовете се развиват с плуване и спорт.
Ревът не е спорт.

Аз си признавам, че сигурно греша, но Ивайло не го оставям да плаче. Реших да му развивам дробовете с плуване като порасне...Като се набръчка това малко лице и тия очи плувнат в сълзи и не мога да го оставя... Все ми викат, че ще ми се качи на главата, ама...
Пък и за сега не съм го забелязала с рев да се опитва да ме манипулира /той е и малък де/, ако плаче, значи има нещо....

Нищо не разбирам от възпитание все още, тъй като Жорко е твърде мъничък, но и аз никога до сега не съм го оставяла да плаче. Повече даже ще се изнервя, ако го оставя да пищи. Не мога, сърце не ми дава. Искам да си го гушкам и гушкам  Е, случвало се е един-два пъти нощем да се позабавя, защото просто нямам сили да стана, но тогава пък баща му става и го взима.

Бебе не се оставя да плаче, точка!
Като порасне и почне да се тръшка по пода и да се дере насила, тогава да

Бубу, нали знаеш, че все още е толкова малък, че не можеш да го разглезиш.

Блу, знам, но според вътрешно-бабините теории /за които всички знаем, че искаме, не искаме присъстват  /, бебето трябва да се учи на независимост още от родилното, да се оставя да поплаче, за да му се развият дробовете, да си спи в леглото, да не се носи на ръце, да се приспиват сами и т.н.тн.

Нищо не разбирам от възпитание все още, тъй като Жорко е твърде мъничък, но и аз никога до сега не съм го оставяла да плаче. Повече даже ще се изнервя, ако го оставя да пищи. Не мога, сърце не ми дава. Искам да си го гушкам и гушкам  Е, случвало се е един-два пъти нощем да се позабавя, защото просто нямам сили да стана, но тогава пък баща му става и го взима.

То и аз нищо не разбирам, ама знам, че като го гушна и се успокои, значи от това е имал нужда. В крайна сметка, на 20г.надали ще ми дава 

Аз съм напълно съгласна с изказванията, че всяко дете си има темперамент и индивидуалност. Може за някои неща да се развиват по книжки, но те, макар и малки са си човеци, личности. Ивайло например е относително кротко бебе /като изключим приключенията със зъбите /, често ми се случва навън майки да ахкат как си стои спокойно в количката и разглежда наоколо, а сестра ми споделя, че никога не и се е случвало нейния син да се заиграе сам с играчки като моя. Което обаче съвсем не значи, че няма да се промени като порасне и съм далеч от тази мисъл.  Мисля си понякога, дали факта, че дълго ги чакаме тия деца /визирам повечето от присъстващите във форума/ или това, че ги раждаме след 30-та си година /нашите майки са имали по 2 на тази възраст/ ни прави малко по-параноични, изискващи, вглеждащи се, настоятелни и критични? Като в това не виждам нищо лошо, когато не се прекалява...
Думата "команди", която цигу употреби не ми допада на вкус, като това не значи, че аз съм против правилата и някои граници във възпитанието. Лично за себе си смятам, че индивидуалността, каквато и да е тя, трябва да се насърчава, детето трябва да се развива такова, каквото е. Множеството ограничения ще го превърнат в несигурен и затворен човек, прекаленото "лабаво" - обратното, в личност, за която границите и ограниченията са за другите. Не е лесно да си родител, никак. И всички ние грешим, в стремежа си да дадем най-доброто на децата си.  Но в крайна сметка, ние само полагаме основите, всичко останало е въпрос на индивидуалност.