векове наред човешко развитие и борби са довели до някакви рационални и изчистени модели за управление на социума, които работят.
по света хората се учат цял живот (и поколения наред) как се управлява, ходят на специални училища за това. управление на улицата няма и не може да има. Ивайло Бърдоква се е провалил като цар, вече знаем това. малкият човек си носи неговите малки, лични проблеми и неговия малък, личен кръгозор и интерес. не можем да очакваме широкоформатно и държавническо мислене от средностатистическия гражданин.
Джам, не мисля че някой с "акъла си" наистина си представя и иска това, което беше досега - да се заменя с "управление на улицата". Аз със сигурност не си представям подобно нещо. Система измислена - има и както се казва тя не е идеална, ама по-добра досега не е измислена. Проблемът у нас вече толкова години не е липсата на система, не е това че същата е лоша като замисъл, а това че системата просто не работи по начина по който е "разписана".
Всички редовно пишещи в тази тема, вероятно ще си спомнят, колко често започваме да спорим за следното: Някой повдига въпросът Х и се ядосва как няма решение и няма управия по този въпрос у нас. Хората, които живеят в държави със същата система на управление, но при тях работеща все пак казват: Ама как така не може да бъде решен проблема? Ето тук, тук и тук е разписано какво се прави, как се прави, има този и този закон за целта, тази и тази институция е отговорна за решаването му... Прилагат се линкове с текстове на закони, описани в тях процедури, които са си съществуващи и БИ трябвало да могат да се случват. Обаче всички дето сме тук знаем, че тези хубавите , написаните неща - просто не се случват и редовият гражданин в мнозинството от случаите е абсолютно безсилен да накара държавата си, в лицето на всичките й институции да приложи онези правила и процедури, които сама е създала и утвърдила. Когато ние вкупом вземем да обясняваме това на момичетата живеещи в чужбина, те вкупом ни казват, че ние просто трябва да изискваме правилата да бъдат спазвани, да протестираме, да настояваме и да не се отказваме докато това не се случи.
И ето - то се случи най-после. Хората са на улицата по тази причина в момента, пак го казвам. Да, винаги в една голяма маса ще има и по-глуповати, по-наивни, дори чисто луди, или просто неграмотни хора, които да изидгат неадекватни искания за нещо, ще очакват чудеса, или ще опитват тепърва "да откриват топлата вода". Но те не са мнозинството от всички недоволни и протестиращи в момента, по моето скромно мнение поне.
Общата фраза, която сега се спряга навсякъде: "граждански контрол върху властта" - в превод
не означава "искаме управление с народни комитети".
Означава следното. Ние добре знаем, че едни избори - дали редовни, дали предсрочни и смяна на върхушката в НС, по министерски кресла и шефски постове на ведомста - нищо няма да промени и системата няма да заработи най-после, заради поредната смяна на "управленските муцуни". Наясно сме всички, че "ключаът за бараката" не е в: "да си иде тоя, да дойде оня, че да се оправим". Който и да дойде, докато има толкова възможности да управлява държавата и гражданите, без да носи никаква отговорност за делата си, за извършените безобразия, за нарушаването на какви ли не закони, правила, норми, често и нарушения на Конституцията...този някой /някои/ - ще си я карат така. И другите след тях - също така.
Обществото в момента настоява за едно единствено нещо и то е да има реални възможности и механизми, по които всеки сгафил, крал, извършил действия ощетяващи държавата и гражданите й - да може да бъде "пляснат през ръцете"
на момента. Да може да бъде отстранен легитимно /а не под уличен натиск/ от властовата позиция, благодарение на която нанася щети на всички ни, да си понесе отговорността вкл. наказателна за деянията и това да е достояние на всички ни. Такива хора, да бъдат "политически трупове" както е навсякъде по света, а не месец-два след като се разчуе как са се издънили и какво безобразие са извършили - същите тези хора да се нареждат отново на "опашката за власт", а при следващите избори - да ни ги натрисат за водачи на листи и да ни се казва: "ама имате избор бе хора". Ми не, нямаме избор всъщност при това положение.
Партиите пък - нямат стимул така да привличат качествени и кадърни хора в редиците си, които да ни бъдат предлагани на избори. Те си знаят, че щем не щем - ще гласуваме за ДСБ, защото да не вкараме повече хора от БСП примерно. Или за ГЕРБ, че да резнем максимално ДПС, но реално - винаги вкарваме в Парламента всички главни действащи лица, в коя да е от партиите т.е. хората които над 20 години вече управляват зле държавата ни. Просто няма оттърване от тях, независимо как "драгият избирател" върти и суче - няма!!! Хората по улиците искат това да се промени най-после. Искат да имат РЕАЛЕН избор да НЕ гласуват за г-н Костов, г-н Станишев, г-н Доган и другите госпожи и господа, които "работят депутати и миснистри" откакто аз се помня. Ние нямаме това право в момента, а лично аз - искам да го имаме.
Както казва и
Боби, аз искам да мога да си избера в Ст. Загора г-н, или г-жа еди кой си, да знам кого избирам, да знам че аз съм го избрала, да знам към кого персонално да се обърна като МОЙ представител във властта. Не примерно Н. Михайлова да ми е водач на листа тук, че и на още 2-3 места и накрая няколкостотин хиляди души пръснати из цялата страна да се окажем "избрали" нея, при това без нито един от нас да е искал тя да бъде в НС. Ако нещата не стоят така - партиите, като си редят листите в моя град - ще седнат да мислят, да търсят и да се стараят да ми предложат такъв кандидат, в чиито качества аз да бъда убедена и да пожелая да гласувам за него. ДА ПОЖЕЛАЯ, не да съм длъжна да избера самата партия, че да не е другата партия.
Апропо, на първите избори за евродепутати точно така беше направено - преференциален вот. Взимам си бюлетинката и си давам гласа за конкретен човек, когото персонално одобрявам, без да ми пука на коя партия е представител същия. Не виждам никаква причина на парламентарни избори, да не може да се направи същото. Пък драгите сънародници, които така, или иначе си гласуват просто за партия - пак ще могат да си гласуват така. Хайде да видим пък, дали избраните лица няма да вземат повече да се старят тогава.
Другото важно, което и в предишния пост писах и
Боби пак подчерта - избираемост,
не назначеаване на редица позиции. Прокурорите, съдиите в местните съдилища /висшите да си ги избира гилдията/, шефовете на полицейските управления,
областните управители... Откъде накъде ще ми
назначава политическата върхушка областен управител?!!! Че и няколко заместници негови, та да си има всяка партия в дадено коалиционно управление заместник-областен т.е. да имат сравнително равен достъп всички до въртенето на далаверки. С изключение на някои "топ-позиции" в държавата, изискващи специфични знания и квалификация - всички останали трябва да бъдат заемани на конкурсен принцип, като журито в тези конкурси сме ние - пряко потърпевшите от дейността на избраните от нас. И като не се справят добре - шут и толкова. Ще се старят тогава, ще се старят и още как. И мандатите им да бъдат две годишни на въпросните. Две години са достатъчно време да се види някой иска ли, или не иска да работи читаво, справя ли се, не се ли справя...
В другите страни казваш, хората с поколения създавали политици, имали си училища за тази работа...Да, така е. Обаче у нас за момента подобен "ценз" в някаква степен имат единствено потмците на червената аристокрация по обясними причини. Останалите "политически играчи" са се превърнали в такива по съвсем случайно стечение на обстоятелствата и по същество - не се различават в знанията и уменията си /политически визирам/ от всички нас - "средно статистическите граждани". Другия вид "политици" са пак протежета на червената върхушка, отгледани и създадени, за да бъдат удобна опозиция. Т.е. да седнем сега да си говорим, как имаме истинска политическа класа и тя е без алтернатива, защото алтернативата са средно статистически български граждани е нереалистично. Много вода ще изтече докато си отгледаме професионални политици у нас, това на всички ни трябва да е ясно. Но през това време - няма как да сложим държавата си "на пауза" и щем не щем - трябва да я накараме да заработи максимално добре с наличния към момента "ресурс". И понеже ресурсът по върховете е очевидно калпав по обясними причини, докато си създадем по-добър -
наложително е гражданите да им седим на онези горе "с вилата на врата" и да ги ръчкаме да работят. Да им напомняме за какво аджеба са там където са. Това не е каприз на граждани-идиоти и неграмотници, това за съжаление е необходимост на този етап. Ако не беше необходимост, то гражданите у нас от години щяха да са спрели да се интересуват от политика в такива мащаби, както и на други места по света не се интересуват особено. Когато държавата работи реално - гражданите й си гледат бизнеса, семействата и кефа. Когато държавата не работи - гражданите няма как да си гледат обичайния живот и ежедневие, ама не защото не искат, ами защото просто не им е възможно технически.
Когато държавата работи - гражданите имат необходимост понякога, да разрешат някакъв важен за тях проблем, който рядко е свързан с екзистенц-минимума за оцеляване и да, тогава опцията е граждански сдружения по примера на "Зачатие". Но в абсолютно нефункционираща държава - гражданските сдружения от всякакъв вид не са решението, не и кардиналното решение. Ами "да метнем едно око" дори, за какво има граждански сдружения по света и какви са им каузите на същите и да погледнем какво е у нас. Гржданско сдружение за правото да бъдеш родител, гражданско сдружение за правото да живееш и да получиш адекватно за 21-и век лечение на някакво заболяване, гражданско сдружение за правото ти да напускаш дома си с инвалидна количка, без да се нуждаеш от придружител и да имаш достъп със същата до обществени места, гражданско сдружение за недопускане да се застроява/изсича територия която по закон е забранена и защитена за такива цели, гражданско сдружение за достъп до информация, която по ред закони уж трябва да е достъпна за всички ни, гражданско сдружение за защита от банков произвол... Само като си погледнем гражданските сдружения и за какво се борят същите - то си е диагноза на какъв хал ни е държавата и колко точно не функционира нормално нищо в нея.
Не се ли променят гореизброените неща поне - няма никакво значение кой ще спечели следващите избори и по-следващите.
Една кола с неработещ двигател...и Шумахер да й седне зад волана - все тая. Няма как да я подкара просто, ама не защото той е калпав пилот.