Джам, мерси за комплимента, ама не съм чак толкова малка, че да не помня това и онова...уви.
"Народното недоволство" у нас конкретно - стига "точка на кипене" след дълго натрупване, ивъртане на 1000 варианта нещо да се оправи, 1000 пъти, в които става очевидно как нищо няма да се оправи с едни и същи неработещи "решения", които са просто различно "оцветени"... Това за мен е един от големите ни "грехове" като народ, спрямо нас самите. Търпилцито ни е в повече от здравословното, реакциите ни - винаги ужасно закъснели. Затова стигаме до ситуации, в които вместо да се протестира регулярно за едно и друго и то да се решава на момента - ние траем, траем, та изведнъж избухнем за "всичко накуп" и някак излиза, че не знаем какво искаме.
То е малко като в една семейна двойка, дето мъжа ти дзънка с една и друга дреболия по нервите, дни, седмици и месеци, пък ти премълчаваш надявайки се да се усети и самокоригира в един момент. Той обаче е мъж и като не му казваш и реагираш открито - дълбоко вярва, че всичко си е тип-топ. И накрая като го наемеш яко, по формалният повод, че мръсните му чорапи са пак в центъра на хола, ама всъщност бълваш змии и гущери дето си преглъщала една година назад... Каква е реакцията на мъжа? Искрено неразбиране бива ли толкова бяс и отрова за едни чорапи и "к'во й стана на жената?!!!" И като си вземе мръсните чорапки и ги занесе в коша за пране, а ти все още не кротваш - той все така не разбира защо се пенявиш и е убеден, че баш за чорапите му е "всичко това". На другия ден ти купува цветя, или те води на вечеря, цяла седмица не си хвърля чорапите където му падне, а ти даваш пореден шанс, да се самокоригира по отношение на реалните проблеми между вас и наново те ползават надежди. Уви напразни.
Подобна схема си играе нашият народ с управниците си над 20 години, та затова така ни изглеждат и "скандалите", такива им и "решенията". И така ще бъде, докато наистина не си "поговорим открито" - кой какво иска и как да вземе да стане същото.
Живееш в София Джам, а аз в провинцията /макар и не съвсем глуха, но все пак провинция/. Отделно нали...става ясно, че имам реален и близък поглед за ситуацията в съвсем ор'гиналната провинция. Та по този повод смея да
твърдя , че оценката ти в момента в две посоки - не е особено реалистична, отнесена към голямата част от страната.
"...нито положението е драматично по-различно от последните години...," казваш. Всъщност е. Само, че вие в София ще го усетите доста по-късно от останалите, по съвсем обективни причини. Както знаеш, ние тук сме "ТЕЦ-аджийски регион" и открай време, поради този факт - хората имат общо взето добри доходи. Това обаче през последната година-две се промени - видимо и драматично. Не знам дали е ставало дума, но основната фирма на бившия ми свекър се занимава именно с енергетика и то от зората на демокрацията /земеделската я направиха по-късно/, та в този смисъл - имам много добро понятие какво и как се случва. За първи път от съществуването на фирмата, при какви ли не кризи и правителства досега - свекър ми освободи от работа половината си служители и няма никакви переспективи те да бъдат наети отново. Реално се заговори и за закриване на фирмата до година-две. Същото е положението и при други работодатели в този бранш в региона. Избълваха се само от тези фирми 2-3000 безработни от началото на годината и то само за тук говорим. Ако мислиш, че на други места в страната и с други фирми не се случва същото - грешиш.
"...нито в момента някой от реално работещите и произвеждащите принаден продукт хора се вълнува от тия неща. настроението просто не е такова." Така, само дето "реално работещите" стват все по-малко и то не само в С.З. и регион. Дето се вика - при нас все още се ядва, а в по-забити райони е просто трагично положението. И не става по-добро. Оттам и настроението хич не е каквото ти се струва на теб "на жълтите павета".
"Революция" - не решава нищо, проблеми пък съвсем. Ако в това понятие влагаш погроми, ирационално недоволство "от всичко и всички", безидейност какво се иска и как да се постигне - да. На същото мнение съм и определено не "бленувам" подобна случка. Точно затова съм на мнение, че сега беше моментът политиците да се поусетят колко е "опрял ножа до кокала" на хората, а не да шмекеруват, змазват, манипулират събитията за пореден път - само и само късогледо да се загнездят пак по депутатски столове, министерски кресла, бордове и да я подкарат както досега. А те ще го направят, вече го правят. Затова са моите опасения, че недооценената ситуация в момента и дълбокото неразбиране какви са им проблемите на хората - в крайна сметка ще доведат до нещо още по-ирационално и вредно за всички ни, от това дето сега го гледаме.
Да не говорим, че предвид обективните обстоятелства в световната икономика, дори най-читавото правителство да имаме - трудно нещо ще се подобри в живота на всички ни. Пък когато и правитлството ни е като досегашните - сещай се... И множеството хора останали буквално без препитание, които само ще се множат - хич няма да стават рационални занапред. Ще стават само по-ядосани, ще се го изкарат на когото могат, ще бъдат преобладаващо мнозинсто при това - съвсем неконтролируемо. И ще прецакат и себе си и другите, които все още живеят прилично, при това - дългосрочно.
П.П. Много бих се радвала да не се окажа права точно в този случай.