Чакайте да ви кажа един лаф, барем се посмеем малко
В България се оказва, че масово хората са Ай Ти специалисти - ай ти свърши тая работа, ай ти направи това, ай ти..... Та така, яко сме ай ти-та всички, че и аз така.
То да беше лаф свате - бива, ама си е живата реалност на повечето места (не казвам "всички" и, че "няма изключения). Аз по стечение на обстоятелствата, за последно съм работила за някой "външен" т.е. извън семейството в периода 2000-2002 г., демек ехеееее "едно време".
Та тогава нали бях студентка в началните курсове съвсем, взимат ме на раУта в една рекламна фирма в София, големичка. Обслужвахме тогава фирми като Мобиком, "Пещерска", едни от големите винопроизводители и подобни. Демек - хубави клиенти, хубаво плащат и бачкане има за целия китайски народец. Та и спечелихме баш когато почнах аз поръчката на МВР за кампанията за предпазните колани. С цел да ме вземат на тази раУта точно - дадох 200лв. за курс по компютърна
грамотност, обърни внимание - не за работа с "3Д студиомакс" да кажеш, на който чинно ходих да си губя времето 1 месец, понеже накрая получих документ за тези си знания и умения, с подпис и печат. Ми не се прие сериозно предложението ми да седна на един комп в офиса и да им покажа моА ли, не моА ли да боравя с "Уорд" и "Ексел", пък аз можех. Че и по-сложни неща можех, ама не та не - докИмент да им покажа и т'ва е то. За
Боби го споменавам специално, относно трупането на опит, знания и умения и как същите - често никой не ти ги базари, че ги имаш, без съответния документ потвърждаващ това. Минах курса и ме взеха, ест. като "технически сътрудник" - разбирай "момиче за всичко", ама буквално всичко, вкл. "Иди купи банички и направи кафе, измий тоалетната, напиши това, занеси онова...". Е, аз тогава млада, тепърва захванала да уча вишУ - не се чувствах обидена от това положение, защото нямах никаква база тогава (според мен поне) - да претендирам за кой знае каква позиция друга. Както и сега става в доста фирми - даже не ме назначиха официално с месеци, а заплатата която взимах беше тогавашната МРЗ. В общи линии, "заплатата" ми тогава ми покриваше разходите по ходене на работа де
Предвид ресора обаче - реших, че си струва тоС "благотворителен труд", за да трупам опит и още по-важното - да създавам контакти, които в друг бранш - трудно бих могла и то с такива темпове. "Малка" подробност е, че финансово ми беше подсигурено и ученето и живота и наема и пр., поради което - можех да си позволя просто да работя за "чест и слава". Ама ако трябваше да се самоиздържам за да уча с тази ми работа - сещай се.
Още на първия месец в тази фирма, забелязах любимата практика на доста БГ-работодатели, а именно - един служител, със заплата за един служител и една длъжност, ама от него се очаква т.е. изисква да изпълнява още 5 длъжности за тия пари. Няма "длъжностна характеристика", няма ала-бала, ако щеш. Мен понеже не ме мързи - взех да се самопредлагам за това и онова да свърша (извън баничките и кафето), като виждам, че мога. Шефката и тя видя, че мога и й дойде дюшеш дето се вика. За няколко месеца от "никоя" - се оказах ръководител на единия офис и реално шеф на доста по-стари от мен служители на фирмата. Аз отключвах и аз заключвах - разбирай, че първа отивам, последна си тръгвам и си тръгвам едва като свърша всичко нужно, или планирано, а не когато ми свърши работното време. В събота доста често - ставах, пия кафе и пак отивах в офиса, ако имаме работа дето "трябва да е готово за вчера", а то обикновено - всичката раУта беше от този вид. Шефката не отказва поръчки, ама не наема още хора нали, не вдига заплати, само ни товари още и още нас, наличните. В онзи момент - се чувствах доволна от себе си и горда дори, че съумявам да покажа умения, че те са забелязани от шефката, че са ми гласувани доверие, отговорности и още повече се стараех за всичко, за да оправдая гласуваното доверие. Предвид, че голяма част от работата ми, се състоеше в това да се комуникира с хора, разни публични изяви , което на мен ми се получава, както може би предполагате
- влязох в графа "безценен кадър" по този параграф.
Заради работата ми се налагаше да водя доста разговори по мобилния. Служебен телефон - не сЪ предвиждаше и аз нали - по личния си говоря с клиентите, само и само да е свършена работата в срок. Ест. сметките ми взеха да стават доста соленички и си ги плащам аз, от джоба си. Опитах да говоря с шефката по въпроса, тя обаче ми каза, че си имало в офисите стационарни телефони и да ползвам тях. ОК, ама понеже и аз като колегите осъвместявах 5 длъжности и често я по половин ден, я по цял до офиса и не стигах, а се очаква да свърша всичко в срок все пак - нямах избор относно разговорите си по мобилен. Нещата се изкараха така, че тя жената на мен ми била дала шанс, дето ни вишУ имам, ни стаж, ни дявол, а аз ся съм баси неблагодарната един вид, че чак и претенции имам. Това колко и каква работа й върша все пак и какви пари й докарвам респективно - се яви "няма значение". Също така, понеже се оказах с доста публични ангажименти - пресконференци правим, постоянно се ходи по събития официални на някой клиент, на медии с които работим...наложи се да инвестирам и не особено скромна сума в "работно облекло" за такива цели. Има си етикет все пак, не моЕ се изтупкаш на такова събитие с дънки, т-шърт и спортни обувки, та нали - ризки, костюми, токченца - пак Светославка си ги плати от парите дето мама й ги дава да си гледа спокойно студентстването. Казах си, че си струва все пак, предвид какви хора срещам, какви контакти си градя малко, или много, та дори не повдигнах въпроса пред шефката, а и то...к'во да го повдигам, тя за телефона ме отразя, смятайте да бях поискала някой лев за парцалята.
На 9-я месец работа там обаче - барем ме назначиха вече официално, разбира се на МРЗ и длъжност "технически сътрудник". Получих тлъсто тесте визитки по повод събитието, на които пишеше "Светослава Тодорова - мениджър". Велика ли съм, а, а?
Е...поне на визитки - получавах признание за старанието си, ама в кеш - получавах заплата колкото Айшето дето мете пред офиса. Получих и още и още раУта разбира се. То не е лесно да си "мениджър" нали хахаха
Чашката на моето търпение и самонавиване, че си струва всичко това с добиването на опит и пр. - преля при една поръчка. Голяма, тлъсто платена и пр. За пресконференцията на клиента - трябваше да се разпратят над 300 покани до медии. Обаче стратегията изискваше не да се разпращат, а да се занесат лично, на крачка до всеки един офис (пръснати из цяла София). Това, че ще се ползват услугите на курерска фирма за целта - беше записано в договора, клиентът ни беше платил за тази услуга, всичко шест нали. Целият ни екип бачка денонощно, вкл. в събота по самото събитие, нямахме време до тоалетна да ходим - не да ядем и да палнем по цигара навън. И ни събира шефката в този момент и казва, че тия 300 и кусур покани - трябва да си ги разделим 5 човека и всеки от нас ЛИЧНО да занесе определната там бройка по съответните офиси. Направо бях ей така:
Няма разбира се служебни коли, с градския транспорт трябва да я свършим тази работа, тя щяла да ни плати билетите жената, ама нали и останалата ни работа трябва да не изостава. Като по-умна от нас - благо ни посъветва да седнем да видим кое къде е да се разделим по райони, че да ги разнесем по-бързичко въпросните покани. Признавам си, че добих сериозен опит от тази дейност в посока "спортно ориентиране из София" и досега го знам тоя град, вкл. по адреси и номера по-добре от доста местни жители
Може би, ако се цаня за работа в "Еконт", или някоя таксиметрова фирма - ще ми го признаят за "опит". Е, някъде 30-ина лв. лични пари дадох и за таксита по изпълнение на задачата, щото с някои адреси - просто не успях да се оправя ни пеша, ни с градски транспорт, ама работата трябва да се свърши някак, при това в срок и точка. Спомням си също така, че в деня на пресконференцията, спретната с костюм и на 8 см. токчета - здраво се друсах с обезболяващи, понеже от това титанично ходене из София - невралгията на крака ми се беше разтанцувала зверски. Та едвам седях права нали, пък на такива токчета какъв зор видях - да не ви разправям.
Междувременно нали - бях и в сесия и учех нощем, после 2-3 часа сън, бЕгам на изпит и после У офиса пак. За МРЗ и едно "мерси" чат-пат. Такива филми като личен живот, студентски живот и к'вото и да било нормално за някой на 21г - изобщо не ми се случваха. Колкото и да си харесах работата сама по себе си - в един момент осъзнах, че все пак се държа като пълна глупачка и реално ме експлоатира някой, при това буквално безплатно.
И ми дойде куража накрая, поисках един ден разговор на 4 очи с шефката ми и й обясних в общи линии следното. Знам какво върша, знам, че й трябвам, знам какви пари й изкарвам, знам че и да иска - няма за какво да се хване дори дребничко да е недоволна от мен. Та, или да почне да ми плаща адекватно, или просто си казваме "чао" с нея. Щото както й е добре известно - аз зор да работя, че да се издържам - нямам. МоА си седя у нас, само да си гледам училището, да си ходя по купони и да си живея студентския живот и на този етап - ми е напълно прежалима тЪС "професионална реализация и трупане на опит" при нея. Толкова. Ако ще. Е, получих поне парите, които поисках, разбира се "под масата". По документи - продължих да се водя "технически сътрудник" на МРЗ обаче, там тя се запъна яко да бъде официализирано всичко както си му е реда. Което за мен е тотална прецаквация все пак, ако бях решила да продължа да работя в този бранш и да кандидатствам в друга фирма за позицията, която заемах в тази. Щото нали няма как да докажа, че съм била на нея, нито каква реална заплата взех да взимам от един момент насетне, че в друга фирма да претендирам за поне толкова, или отгоре. Водя се проста секретарка там и толкова.
След реалното увеличение на заплатата ми разбира се - шефката ми взе вече да ме третира като роб, направо ми спираше тока. Издъних се на 2 изпита и се сдобих с анемия, поради хронично недоспиване и нередовно хранене. Обаче се заинатих аз, че няма да си оставя магарето в калта - на поправителна сесия си взех изпитите, пиех си лекарствата, мъкнех си в офиса кутийки с храна и се хранех по график, абе...справих се с положението. Бях доволна от себе си. Доста.
С една колежка доста се сближихме. Беше омъжена, с малко дете, към 7-годишно беше в онзи момент. Споделих й веднъж, как съм се преборила за увеличаване на заплатата, ама ме е яд, че нали - това не ми се отразява в трудовата книжка. Тя ми каза тогава, че съм за завиждане направо, защото тя не може и да си помисли за подобно нещо...Аз, с наивния си хлапашки акъл тогава й обясних ведро някакви неща, дето Боби обича да ги обяснява редовно. Как, ако тя е апатична, не опита да се пребори, да си поиска това, което й се полага - никой няма да й го предложи на тепсия и пр. Към онзи момент - тя вече 4 години работеше там, вършеше безумно количество работа, безупречен служител, ценен кадър и си седеше на мижавата заплатка на която е почнала. Но работата й за тая заплатка - ставаше все повече, с всеки изминал ден. Каза ми тогава жената, че с това малко дете, често боледуващо - с мъжа й правят 1000 гимнастики, кой да вземе отпуска и болнични, че да се оправят някак. Да си плащат за помощ с нейната и неговата заплата - няма чалъм, едвам вързват бюджета и сега, баби няма нали (и двамата не са от София), че и под наем бяха. Тук поне - като имала зор - шефката нямало да я уволни, че отсъствала някой ден, пък в предишните 2 фирми я наритали още след първия месец по тази причина. Факт е, че поне 5-6 дни всеки месец тя липсваше по такива причини, аз й поемах работата тогава и не ми е било дерт - все пак има дете момичето, какво да направи? Каза ми, че на още няколко места, още на интервю са й отказали да я наемат, точно щото е с малко дете и няма под ръка кой да помага. Аз на свой ред й се заобяснявах как по закон никой няма право да й отказа работа, или да я уволни по такава причина...Абе, изгубихме контакт през годините, ама ако я срещна случайно сега - бих й се извинила от сърце за всичките дивотии дето й наприказвах тогава по въпроса, гледайки от моята си камбанария и като ми е било широко около врата и нали "бе виж ме мен, щом аз мога - всеки може". Да, да, ама не. Щото сега като играя аз в "нейния филм" - мноУ добре разбирам вече, какво ми обясняваше тя навремето по тези въпроси. И къде е дебелата разлика, да отговаряш само за собствената си дупара и колко по-различно става, когато вече си отговорен за някой друг по разни въпроси. И колко по-ограничен си в избора си за каквото и да било тогава.
Сега, около мен има много, много приятелки и познати в ситуацията на тази ми колежка. И те масово имат шефове като моята тогавашна шефка. За мое съжаление и огромна изненада, оказа се, че за 15-ина години - промяна за тези неща при "местния бизнес" - нЕма. Изключения е имало и "по мое време" сигурно, има и сега чат-пат, ама наблягам на
изключения. Не е да се е обърнала тенденцията и изключенията да са работодатели и фирми, като моята бивша фирма. Доста тъжно бих казала, но все пак - факт. Особено след като трЕсна тая криза пък...съвсем няма мегдан за повечето хора, да изявят претенции, да си поискат реално дължимото за труда, ами се радват, че изобщо имат работа. Момичетата тук, дето все процедури правят Боби - ако пожелаят - ще ти потвърдят това, което ти казвам. Коментирала съм с някои от тях въпроса, защо седят на зле платена работа, където ги товарят с дейности за още няколко човека. Ами защото поне са си договорили да не ги изритат като отсъстват за изследвания и процедури и да останат съвсем без никаква работа. "Цената" за тази "екстра" е - да си траят, да не искат по-високо заплащане, осигуровки на реални пари, да отказват работа дето не им е по "длъжностна характеристика", понеже ако го направят - са "чао". Ако имат успешен опит пък - изгарят тотално с майчинството. Не е коректно да споделя никове публично, ако искат да си кажат те. Много майки на малки деца - са в аналогично положение по отношение на работа, по аналогични причини.
Казвам ти ги тези неща, не за да оправдая някакви хора, дето са наистина мрънкачи. Тях и аз не ги дишам, да, познавам няколко такива - също. Всеки познава. Но повечето хора, които аз познавам поне - не са от този "модел". Обаче масово са в положението на Златина сега. Не могат да си позволят лукса просто да "швъкат", да седят месеци без работа в търсене на нещо по-прилично. Тези, които имат партньор и дете/деца, не могат да разчитат само на неговата заплата, че да оцелее семейството, щото и неговата не е някаква космическа в общия случай. Тези пък, дето са на моя хал сега и са сами с деца - познай. Другите дето правят процедури - и те не могат да си позволят оставане без никаква работа, за някакъв период, че каква кинта хвърчи по изследвания, пътни, самите опити - знаеш. Често за целта са теглили и кредити и там всеки месец внасят...
Такова е Боби положението и то масово е такова из страната. В София е малко по-добре наистина откъм заплащане поне, но като условия на труд - същата картинка е на повечето места. При теб, че не е така - аз много се радвам, знаеш го, имам те за приятел, ако и да ми късаш нервите чат-пат
- радвам се, че при теб нещата се получиха добре дотук. Дано ти се получат още по-добре в бъдеще и да работиш баш каквото искаш, за сегашните пари, или още повече. Просто.."една птичка пролет не прави" Боби и нагоре ти разказах така подробно за моя старт "работен" в живота и как са ми се виждали разни неща тогава, за да ти илюстрирам, че когато човек е в определена ситуация, по-добра спрямо някой друг - наистина (не от лошо) - не разбира защо за другия това, или онова - не е възможна опция в някакъв момент, или поне е много, много малко вероятна за случване.
Да, наясно съм, че не само у нас, ами навсякъде по белия сят - майките конкретно са "уязвима група" по въпросите дето ги коментирах. Не сме само ние българките така. Обаче при нас има онзи доста решаващ "бонус", дето му викам: "разлика в заплатите". Стандартът ни на живот, на всички в тази държава е безумно нисък. Просешки направо. Едно средностатистическо семейство в Германия, Англия, Холандия...може да си позоли да живее нормално колкото време се налага, само с една заплата. Не са му дерт битови сметки, разходи за храна, облекло и пр. Та даже и за ваканция стигат парите, ако и да не се живее лукс. Ама е прилично, нормално все пак. У нас - нЕма такъв филм просто. В добавка - хората там - нямат финансов и друг ангажимент към възрастни и болни родители, баби и дядовци, понеже тези хора имат нормални пенсии, здравно осигуряване и пр. При нас, масово - това е разход за почти всяко българско семейство в трудоспособна възраст.
Моята баба е работила цял живот Боби, като пчеличка и има 300лв. пенсия. Наскоро се наложи да си прави нова протеза зъбна, защото със старата - не можеше да се храни добре, оттам се сдоби със здравословни проблеми, кара 82-ра година жената. НЗОК - не поема такива "екстри". 1600лв. излезе всичко да й направят новата. Това го платихме аз и мама, няма кой друг, няма как да я оставим жената да страда и зорлен да я разболеем нали се сещаш? А сещаш ли се, че това се случва на почти всяко БГ-семейство? И, че това НЕ се случва в нормалните държави, където работещите все пак хора - имат и адекватен на труда си доход.
Ей затова Боби - терминал 2 е претъпкан и ще продължи да бъде. Гледам
Вени например, откакто отидоха в Канада, преди година и малко беше. Знам как живееха тук и сега не мога да им се нарадвам как живеят ТАМ. Та си позволиха и второ бебе и да си учи Вени и да получават здравни грижи и всичко както е за бели хора. Да знам, че не живеят лукс - ама са по-добре отколкото бяха тук. До 3 години максимум, с усилията, които полагат ще са вече МНОГО добре. А тук при същите усилия и отгоре - едва ли щяха да си позволят някога второ дете. Т'ва е положението. При едни и същи положени усилия за нещо у нас и на друго място - имаш огромни разлики в резултата. И не, не сме НИЕ виновни да е така.