Така. Може ли да правим разлика между донорство на тъкани и органи, когато донорът е жив и когато същият вече е мъртъв? Не, че друго, ама то ако си склонен да дариш кръв, яйцеклетки, сперматозоиди и пр. приживе, вероятно убежденията ти са такива, че нямаш против и посмъртно да дариш всичко от себе си, което е използваемо.
Главната разлика е там, че докато си жив - ти лично си го решаваш, правиш и проблем - няма. Когато си в моргата вече, или още в болнично легло и функционираш само на физиологично ниво, ама мозъкът ти е "приключил" - няма как да защитиш своите разбирания за тези неща. От никого. Дори от най-близките си.
Изобщо не съм съгласна с тезата, че човек, който е искал приживе да направи нещо добро за другите, вкл. след смъртта си, ТРЯБВА да бъде активен в административен аспект толкова, все едно ще купува вила на морето, при разпродажба от кредитора, с налични утежнения на имота. Считам го за нелепо всъщност. За мен логична е обратната постановак. Ако приживе, някой е убедено против донорство, все едно по какви съображения - той да ходи по ведомства, да подписва, заверява, да проверява 10 пъти на 10 места дали "му е сигурна работата" така и пр. Не АЗ и хората като мен да са в тази позиция. Защото... Поощренията за всичко в този живот - следва да са за тези, които правят добро, нещо в полза на другите, или поне са си дали труд да помислят по въпрос Х и да имат позиция по него. Каква - не е важно. Тяхно право е да е една от двете (относно донорството точно), никого не бих съдила, ако е "анти".
Само, че повечето които не са ЗА, не са и ПРОТИВ. На тях просто "не им се мисли за такива неща". ОК. Като не им се мисли, може да се приеме, че не им е и толкова важно какво ще се случи с техните органи след смъртта им. Та чак толкова драма - направо е абсурдна за мен.
Вече се повтарям, 100%, но освен че хора като мен са подведени, че щом не са отказали изрично да са донор по подразбиране и няма проблем с роднини, подписи и съгласия, направо е нагло да бъдем разкарвани ние до ИАТ и да се занимаваме с поредната безумна бумащина. Що не занимаят с нея НЕжелаещите категорично да бъдат донори, м? По-логично ми е. МНОГО не искат подобно нещо- да тичкат те да отказват, подписват, да проучват къде и как става, че да не рискуват нищо. Ако не го направят - донори са и точка.
Павла, последно. Не, не е зададен некоректно въпросът в онази ситуация. Зададен е точно както е трябвало и когато, предвид ситуацията с донорството де юре. Без подпис какво да направят? Да раздигат екипи, да набият пари в поддръжка на органи от трупен донор (рисково само по себе си) и да си дойда аз и да им се тръшна, че съм убедена католичка и религията ми не ми позволява такова "светотатство"? Ми и аз да съм - и аз няма да го направя това, при такова законодателство тъпо.
Според мен какво трябвало да се направи? Ами, не аз, а който не желае да бъде донор - да ходи да го декларира по съответния ред пр ИАТ, при една ударна и ЯСНА кампания, че който не си даде този труд - е донор, ако почине и е годен и точка. И това не подлежи на оспорване от никого. Така лична воля, избор и пр. са зачетени напълно. Няма такава логика на света, за каквото и да било, че "поощренията" се полагат за тези които дори нямат позиция, а гърчовете за онези, които хем имат, хем е алтруистична същата. И не ми казвай сега как било "в чужбина", защото се разбрахме напред, че не всичко в чужбина е найс, а и Испания също е чужбина и е в ЕС дори. Там и яйцеклетки можеш да дариш, можеш и да продадеш. Легално. На каталог са донорките. У нас не са, ако искате да си говорим сега, че няма продажби на такива нелегално, няма сурогация извън закона...? Всичко недобре регулирано от законите, за което има "търсене" се случва така, или иначе, не се пресича. Та по-добре е да бъде ЯСНО регулирано, без тълкувателни текстове, пък "етиката", ако може да е на втори план в тези случаи, като база за създаване на такова законодателство.