Всеки е донор, близките подписват реално, че са информирани и им е даден срок за отказ, а не съгласие

Ок,но то пак се получава като съгласие,защото ако аз приживе съм заявила че искам да даря(след като не съм заявила изрично отказа си) ,а те откажат,няма да се вземе в предвид моето решение.
Не искам да натрапвам  решението си на когото и да е било,но искам да имам право на избор и този избор да бъде уважен без право на отмяна т.е. Ако аз си вдигна д'то и отида и категорично заявя "след смъртта ми искам да стана донор",то нито майка ми,баща ми и цялата рода да имат правото да кажат ми не сме съгласни ,защото сме разстроени,или да не могат да вземат решение за n време ,в което трябва да се реагира и органите ми да стават за донор или защото разбиранията,религията или незнам си какви убеждения.
А човека х да прави каквото иска(ако иска да дарява,ако иска да си завре главата в земята и да избяга от всичко случвало се в тази страна),но за мен законодателя трябва да предвиди и такива като мен,незнам 0,03 на милион ли сме,но е факт че ни има и не ме радва  ,че тялото ми след смъртта ми е нечия собственост,че ако утре отида и си направя завещание на  някой си,който няма нищо общо с мен генетично и утре някой роднина има право да възрази,защото виждаш ли имам неговите гени.Да де ама историята е показала,че гените не са фактор и понякога уличното куче може да ти е по-близък от роднината.Не ме радва мисълта ,че в някой клиники в Бг нямам право върху плацентата  си,защото се водил мед. отпадък,че няма читава национална банка за стволови клетки.
И примера със даряването на сперматозоиди и яйцеклетки е много добър за мен.Не,не желая да бъде задължително,но ето интересувам се от темата-има свободна информация,подробна информация и живи и здрави да дойде момента за това,знам че хората(клиниката,докторите) ще ми обърнат внимание и ще стане бързо и лесно,без препращане,без ама.Една добре работеща практика.Как за едно може,за друго не може?
Това е моето разбиране за живота,искам да помагам на хората,така мога да помагам на хората.Защо аз трябва да се съобразявам с тяхното виждане,а не те с моето?Ми тогава като не е хуманно,етично или бля,бля да забраним донорството,даряването на кръв,направо да затворим всички болници и да не се лекуваме.

Извинявам се,ако езика ми е остър,надявам се да не засягам някого.

Това не е медицинско решение, а лично. Решение, което се основава на собствените разбирания за живот и смърт, на собственото усещане за достойна смърт. Активен, алтруистичен акт.

именно. лично, а не на неизвестните налични към момента на смъртта роднини. които може и да не успеят да бъдат издирени.

ако се връщаме към активния акт, значи се връщаме към изричното съгласие за донорство, което вече имахме и донесе цитираните от теб нула цяло и проценти.

Никой не ви е казал, че не можете да го заявите приживе. Обадете се в Изпълнителна агенция по трансплантация и ги питайте как да заявите желание. Те ще ви сложат в списъка и така вашите роднини няма да има нужда да бъдат информирани. Къде е проблемът, законът не го забранява.

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ТРАНСПЛАНТАЦИЯ

Адрес: 1202 София, ул. "Братя Миладинови" № 112
Тел.: (+359 2) 813 50 10
Факс: (+359 2) 931 61 51
e-mail: iat@bgtransplant.bg

Ето адрес,имейл и телефон.

Така. Може ли да правим разлика между донорство на тъкани и органи, когато донорът е жив и когато същият вече е мъртъв? Не, че друго, ама то ако си склонен да дариш кръв, яйцеклетки, сперматозоиди и пр. приживе, вероятно убежденията ти са такива, че нямаш против и посмъртно да дариш всичко от себе си, което е използваемо.
Главната разлика е там, че докато си жив - ти лично си го решаваш, правиш и проблем - няма. Когато си в моргата вече, или още в болнично легло и функционираш само на физиологично ниво, ама мозъкът ти е "приключил" - няма как да защитиш своите разбирания за тези неща. От никого. Дори от най-близките си.

Изобщо не съм съгласна с тезата, че човек, който е искал приживе да направи нещо добро за другите, вкл. след смъртта си, ТРЯБВА да бъде активен в административен аспект толкова, все едно ще купува вила на морето, при разпродажба от кредитора, с налични утежнения на имота. Считам го за нелепо всъщност. За мен логична е обратната постановак. Ако приживе, някой е убедено против донорство, все едно по какви съображения - той да ходи по ведомства, да подписва, заверява, да проверява 10 пъти на 10 места дали "му е сигурна работата" така и пр. Не АЗ и хората като мен да са в тази позиция. Защото... Поощренията за всичко в този живот - следва да са за тези, които правят добро, нещо в полза на другите, или поне са си дали труд да помислят по въпрос Х и да имат позиция по него. Каква - не е важно. Тяхно право е да е една от двете (относно донорството точно), никого не бих съдила, ако е "анти".
Само, че повечето които не са ЗА, не са и ПРОТИВ. На тях просто "не им се мисли за такива неща". ОК. Като не им се мисли, може да се приеме, че не им е и толкова важно какво ще се случи с техните органи след смъртта им. Та чак толкова драма - направо е абсурдна за мен.

Вече се повтарям, 100%, но освен че хора като мен са подведени, че щом не са отказали изрично да са донор по подразбиране и няма проблем с роднини, подписи и съгласия, направо е нагло да бъдем разкарвани ние до ИАТ и да се занимаваме с поредната безумна бумащина. Що не занимаят с нея НЕжелаещите категорично да бъдат донори, м? По-логично ми е. МНОГО не искат подобно нещо- да тичкат те да отказват, подписват, да проучват къде и как става, че да не рискуват нищо. Ако не го направят - донори са и точка.

Павла, последно. Не, не е зададен некоректно въпросът в онази ситуация. Зададен е точно както е трябвало и когато, предвид ситуацията с донорството де юре. Без подпис какво да направят? Да раздигат екипи, да набият пари в поддръжка на органи от трупен донор (рисково само по себе си) и да си дойда аз и да им се тръшна, че съм убедена католичка и религията ми не ми позволява такова "светотатство"? Ми и аз да съм - и аз няма да го направя това, при такова законодателство тъпо.
Според мен какво трябвало да се направи? Ами, не аз, а който не желае да бъде донор - да ходи да го декларира по съответния ред пр ИАТ, при една ударна и ЯСНА кампания, че който не си даде този труд - е донор, ако почине и е годен и точка. И това не подлежи на оспорване от никого. Така лична воля, избор и пр. са зачетени напълно. Няма такава логика на света, за каквото и да било, че "поощренията" се полагат за тези които дори нямат позиция, а гърчовете за онези, които хем имат, хем е алтруистична същата. И не ми казвай сега как било "в чужбина", защото се разбрахме напред, че не всичко в чужбина е найс, а и Испания също е чужбина и е в ЕС дори. Там и яйцеклетки можеш да дариш, можеш и да продадеш. Легално. На каталог са донорките. У нас не са, ако искате да си говорим сега, че няма продажби на такива нелегално, няма сурогация извън закона...? Всичко недобре регулирано от законите, за което има "търсене" се случва така, или иначе, не се пресича. Та по-добре е да бъде ЯСНО регулирано, без тълкувателни текстове, пък "етиката", ако може да е на втори план в тези случаи, като база за създаване на такова законодателство.

Жбул, зададен е. Даден ли е формуляра за информираност (затова го качих, никъде не пише съгласие, а че си информиран), подаден ли е сигнал в ИАТ (става по електронен път), уведомен ли е координатора, съдебният лекар изпратил ли е неговия формуляр, който трябва да попълни (по електронен път също)? Мисля, че на всичките ми въпроси отговорът е "Не". Това прави въпросът за донорство некоректен- от професионална и човешка гледна точка.
Парите не седят на дневен ред, щом става дума за донорство, дори екипите взимат допълнителни пари за работата си. Директорът на болницата или дежурният по болница се държат "лично отговорни", ако се изпусне ситуация.
Липсата на дишане и кръвообращение прави органите неизползваеми след наистина много кратко време. Пациенти, които са донесени мъртви в болничното заведение са 1ва група, неконтролирани. Могат да се вземат само - кожа, роговица и най- много сърдечна клапа. Така е според Маастрихтската класификация.

Съжалявам още веднъж за случилото се и изказвам отново искрените си съболезнования.

Готова съм да съдействам за среща или разговор с координатор/и. От няколко години не съм в България, но мисля, че все още бих могла да се възползвам от познанствата си. Насреща съм, ако мога да бъда полезна.

Павла, остави нашият случай настрана. Да кажем, че поради всички обстоятелства около смъртта са счели, че като цяло има нисък шанс тези органи да са използваеми.... (не е било така, но нека го броим, че е било така). Проблемът е следния. "Уведомлението" се равнява на това 100% ли са сигурни, че ако органите са годни - ще има експлантация. Ако не са - не се прави нищо за запазването им. Разбирам защо. Става дума и за пари и за висококвалифициран труд, нямам упрек за тези неща. Поради тези причини считам, че следва да се променят текстове в посоката описана напред от мен. Сега - формално "те уведомяват", реално - искат да знаят има ли съгласие, ако са годни органите. Ако няма - всичко е фира. Дори в болница, при идеални условия, при една аневризма на млад човек - пак.
Мразя да си говорим за колко на хартия е найс всичко ама реално - не е такова. Не искай от мен да кажа, че е ОК. Не е.

Благодаря ти за активността по темата, предложението за помощ и съдействие. Не е нужно. Ще звънна и ще питам какъв е реда, че ако утре с мен... да съм донор и да не занимават близките ми. Но това не е кардиналното решение на ситуацията все пак. 

П.П. На всичките ти въпроси отговорът е НЕ за вторите два. Формулярът е бил даден, не е подписан, което спъва нещата нататък. Де юре - ако няма подписано УВЕДОМЛЕНИЕ, няма начин да действаш нататък. Да дам по-прост анологичен пример защо така. Идва у вас някой от съда и ти носи призовка за нещо си. Виждате се, реално е, знаеш защо е дошъл - не подписваш и край. В съда се водиш "нередовно призован" и всичко отива по дяволите. В тази ситуация е аналогично. Не подписваш 1 и няма как да се случат 2, 3, 4, 5... Докато някой се намеси адекватно - вече няма смисъл да се прави. Причиних си "удоволствието" да звъня и да питам как са били нещата медицински и дали е имало шанс да се получи. Уви - да. Немалък, ама ако се действа бързо. За щастие медицината напредва и трупен донор, дори у нас не било "чудо невиждано". Гаранции, че щяло да стане - няма, нормално, но шансове в конкретната ситуация доста добри. Човекът има 38 години стаж все пак. Да се обърка...колко да се обърка? Майката не подписва уведомлението, което предполага, че после няма да подпишем съгласие за експлантация. И стигаме до ситуацията, че по закон те трябвало, ама заради парите - не е целесъобразно да се поема този финансов риск. Толкова и е разбираемо. Финансово - няма как да го оправим скоро въпросът, виж законово  има начин.

Аз лично намирам тази дискусия за изключително полезна. Добре е човек да помисли за тези неща приживе, както и да си даде сметка как би постъпил, ако изпадне в ситуация да решава за близките си.

Била съм на обучение в ИАТ, имаше преди 4-5 години много полезна инициатива от тяхна страна и аз се включих в нея. Тогава, а и след неформални разговори с колеги, работещи в тази сфера, останах с впечатление, че:
1. Всеки е потенциален (трупен) донор.
2. Можеш да подадеш декларация за несъгласие да си донор.
3. Не можеш да подадеш декларация за съгласие да си донор, просто защото по закон си донор, ако не си изразил несъгласие.
4. Ако всички роднини не подпишат бланката за информираност, не се преминава към следващите стъпки - кондициониране на донора, транспорт, вземане и т.н. (по етични съображения, от страх да не възникнат скандали, роднините да не викнат пресата, да не заведат дело и т.н.)

Павла, дали е така или някъде нещо не съм разбрала?

Мели, аз съм разбрала същите неща по въпроса, които си написала и ти. Съдебният лекар, на място е обяснил каквото пишеш в т.4, с разликата че не му трябва подпис на всички роднини на този етап, а само на майката би стигнал, за да стартират процедурата. Но пък на следващ етап - други роднини биха имали право да възразят (баща ми например). Не съм сигурна чисто законово, ако и двамата родители подпишат, че не възразяват, дали братя и сестри биха могли да се намесят въпреки това и да спънат процедурата. Мисля, че не в точно такава ситуация, ако няма живи родители - тогава.
Излиза, че аз не съм разбрала правилно как стоят нещата, ти-също не си въпреки обучението в ИАТ. Напред съм копирала и точните текстове от закона, според които не си ли декларирал ти, лично, пред ИАТ желание за донорство и да те впишат при тях - за всички други случаи се иска подпис от роднините. Да подпишат, че са уведомени за стартирането на процедурата, пък после ако органите са годни за експлантация, да подпишат и съгласие. Това с декларирането пред ЛЛ и вписването в здравната книжка (ако не желаеш) - се оказва без правна стойност в общи линии. Или значение би имало само, ако си декларирал нежелание, да проверят и да не се занимават с теб по въпроса. Обаче в другия случай - не си донор по подразбиране, искат се подписите на роднините.

Много объркано го написах, дано ме разбра все пак.

Мели, така е в общи линии.
Не се изискват подписите на всички, а само от този, който има право да реши- съпруг/а, ако няма- майка, баща, ако няма, деца и после е брат, сестра. Ако някой от роднините, които са напред  в списъка не могат да присъстват се подписва, от който е там и има право да реши. Имаше случай с една възрастна жена, която беше сама в България. Дъщеря ѝ беше в чужбина. Информираността стана по телефона, а тя факсира подписана бланка.
Действия по запазване на органите започва преди подписа на близките, защото иначе ще се загуби много време. Докато се установи смъртта минават поне 20тина часа. По принцип, пациенти, които са в "сивата зона"- има някаква активност се включват на ЕЕГ апарати, които са със специални електроди. Така  се насочваш кога да започнеш протокола. Подготовката на близките, за очаквания край, започва също отдалеч. Основното е да си честен и да не им даваш напразни надежди.
След като си започнал запазващите процедури, направил си няколко ангиографии и се е събрала комисията, която да обяви смъртта по смисъла на закона, чак тогава се дава заявлението на близките. Няма как по- рано, защото не е доказана смъртта.
След това не се подписва нищо друго- нито разрешение за експлантация, нито нищо. От човешка гледна точка се поддържа контакт с близките на донора до завършване на операциите на реципиентите.
Няма да описвам стъпките към ИАТ, но става супер бързо и в електронен вариант, като по този начин и Евротрансплант има достъп до информацията. В ИАТ не се появява името на донора, а само неговите данни и медицинска информация.
Има и възможност да се подпише съгласие, но мисля, че само под формата на завещание, една колежка го беше направила.
Информацията ми е от преди 3-4 години, ако има някакви промени ще са от последните години.

Не съм чувала за трансплантация на органи от донор със сърдечна смърт, поне не в България. Знам в САЩ правят, но там (в доста щата) е между 75сек и 3 мин, за да се обяви смъртта. Във Франция, от 1ва група, неконтролирани,  също могат да се дарят само тъкани и клетки.
Във Франция са необходими 10 минути липса на циркулация и сърдечна дейност без ЦПР, за да се обяви смърт.

Тъй като сърдечно- пулмоналната смърт (Трайно и необратимо прекратяване на функциите на кръвообращение и дишане- "класическа" смърт) се поставя под съмнение често има " No touch" период. Оставяне на тялото минимум 2 часа в отделението или моргата, преди да се предприеме каквото и да е. Тези 2 часа са фатални за силно кръвоснабдените органи.
При мозъчна смърт (доказано трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна дейност) има сърдечна дейност, може да започне прилагането на лекарства преди установяване на смъртта. Те не биха навредили на пациента, ако се окаже жив. Така е спазено основното правило да не се вреди. От етична гледна точка не мисля, че е правилно, но поне е медицински обосновано.

Често се правят обучения и актуализации към ИАТ, самите координатори правят срещи с лекари, за да им обяснят. Организират се обучения на персонала в клиниките, където се случват донорските ситуации.

Някои неща може да съм ги забравила как са точно в България, някои са се променили, но в общи линии е това.

Ако има конкретни въпроси ще се обадя да питам, за да не подвеждам никого.

Ок, така както аз схващам последните ти обяснения (може би пак грешно)...
Мероприятия по запазване на органите могат да започнат (започват), преди да се търси подписа за уведомяване на роднините. Все пак - шансовете за успех, зависят от това колко бързо ще се действа по въпроса. Пък когато ги уведомиш, ако някой от тях не внесе писмено възражение неговият близък да бъде донор - повече не се изисква нищо за подписване? Или пак не е така?

В нашия случай (само за пример го давам по самите процедури), да приемем в полза на яснотата по бюрократичния въпрос, че органите са били спасяеми и използваеми. Дали реално са били, дали не - не е съществено по повод процедурата само. Та приемаме, че са ставали и е трябвало незабавно да се започнат мероприятия по запазването им. Което по твоите думи може да стане дори преди да бъдат уведомени близките. Отделно, че уведомлението не е "искане на съгласие" от близките, а е само информиране на същите какво се прави. Е, ок, в тази ситуация - не са започнати процедури и не са искали да ги започнат, преди да са сигурни, че няма някой от нас да възрази срещу донорство.

В крайна сметка, всички закони и подзаконови нормативни актове по прилагането им - следва да са написани така, че и лаик да няма съмнение дори каква е процедурата, какви са му правата, задълженията и пр. Много съжалявам, но нито аз съм толкова боса медицински и юридически, за Мели пък да не говорим и въпреки твоите подробни обяснения и разяснения (за които много ти благодаря!) - ще стане 10 дни сигурно, в тази тема, едва ли някой от четящите, в т.ч. и аз, разбра как и кога той самият, или починал негов близък може да бъде донор и кога не. Това, което намирам разписан в самия закон е различно от това, което ти обясняваш, различно е и от това, което Мели написа, различно е от това което се говори по телевизиите, когато стане дума за донорство... Еми значи няма как да си говорим, че си е напълно ОК закона в такъв случай. Ще е ОК, когато и баба Пена, съседката ми на село - може да го прочете и да разбере какво, как и защо.

Това, което за мен лично се изясни дотук е, че ако искам да бъда донор и да съм сигурна, че никакви процедури няма да са спънка за целта - трябва директно пред ИАТ да декларирам това свое желание, по съответен ред и те ме вписват в свой регистър за потенциални донори и тогава вече е сигурно. Т.е. сигурно е, че няма да са нужни уведомления, разрешения и всякакви подписи за това и онова от моите близки. Всеки друг вариант - става чиста проба мармалад. Независимо дали случката е като с брат ми, или някой го тресне инсулт и в болница - все тая. Ми да врътнат един клип по въпроса и да обяснят на драгото население, че това, че не си отказал изрично донорство - не те прави донор автоматично, ами има 1000 маймунщини, за да се случи това. Хората не са наясно с това, очевидно е. Аз също не бях. Не бях, защото следя темата в медиите и съвсем друго излиза от това, което се говори там!

Законът и прилежащите му актове не трябва да са разбираемо написани, а трябва да бъдат разяснявани. Проблемът не е в закона. За мен не е, за хората, които работят това не е, за проф. Платиканов, който от 30 години се занимава  с трансплантации не е, поне не беше до преди няколко години. Поне не в тази си част, за която говорите. С риск пак да завия пак към чужбина- Испания, първо място по донорство в света, има идентичен документ за подписване, нищо че всеки е донор и тялото е собственост на държавата. Благодарение на информираността достига до тези резултати ЗА 20 ГОДИНИ.
Проблемът е, че трябва да се разшири дефиницията за смърт, разписана в закона и че трябва да може да се изключват апаратите.
Иначе информация му е майката, кампании- по телевизия, радио, вестници, училища, селски седянки, ако щете.
Всеки е донор, но трябва да се информират близките какво ще се прави. Жбул, както отбеляза, хората са в шок. Трябва да подпишат, че им е казано. Трябва да им е даден срок да помислят. За всяко действие трябва да имаш документ, така и тук- даваш бланка, че те знаят и са имали срок. Реално никой не се съгласява. Ако не подпишат бланката не се прави нищо (защото може да има проблеми). Ако няма нито един кръвен роднина жив, ако човекът е сам, истински сам и не е заявил волята си за отказ- може да се използва тялото за целите на науката и/или донорство. (Малко отклонение- ако се дари тялото за целите на медицина или само органи се дарят, използваеми или за научни цели, погребенията се плащат от университетите и от университетските болници. Затова има много  възрасти хора, които са си "уредили" този проблем, за да не натоварват децата). След като се подпише бланката не се подписва повече друго.
За пациенти с мозъчна смърт така или иначе се правят мероприятия за поддържане на основните функции и системи.
Най- краткото време от обявяване на мозъчна смърт до експлантация, което се е случвало е 4 часа. Има и за по- кратко, но така или иначе трябва да се направят необходимите медикаменти, за да се осигури по- дълъг живот на органите, тъканите и клетките.
Да приемем, че 100% са ставали органите във вашия случай. Минало е изключително малко време. Тогава е трябвало на момента да възобновят дишането и кръвообращението, да се обадят на координатора, той да попълни нещата към ИАД и да разгледа случая (дали има шанс), следователят или не знам кой (не съм наясно юридически как става) да освободи тялото, съдебният лекар да подаде неговия си документ. В това време да се свика екип за експлантация и да се направят нужните изследвания. НО, в такъв случай (никога не съм чувала или виждала такъв случай или казус) трябва да се подпише на място точния документ, защото иначе е грешно и осъдително от морална и етична гледна точка. Потъпква се правото на човек за достойна смърт.  И това е. Други документи не трябва да бъдат подписвани след това.
По мое време само това се подписваше, сега ако има нещо ново- аз не го знам.

https://dariknews.bg/regioni/varna/donori-v-bylgariq-nqma-zaradi-lipsa-na-organizaciq-1035712

И за пореден път да го кажа- Информираност, повече координатори, обучения по темата и други подобни решения, които не са пряко свързани със закона.

Търсейки дали може приживе да се заяви воля за донорство попаднах на няколко интервюта с д-р Марияна Симеонова, директор на ИАТ. Оказа се, че не може да се заяви воля при тях, но са предприети стъпки в тази насока.

http://www.dnesbg.com/zdrave/d-r-mariyana-simeonova-direktor-na-izpalnitelnata-agentsiya-po-transplantatsiya-tryabva-da-ima-krastosano-donorstvo-v-balgariya.htm

https://clinica.bg/609-%D0%9E%D0%B1%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%80
 

Не знам какви разяснителни кампании по темата са ОК, лично за мен става само по-неясно кое и как. Приемам, че проблемът явно си е у мен.

2.      името на лицето е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация за изразено изрично писмено съгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му, а ако няма изразено съгласие или несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му, е взето изричното съгласие на неговите близки.
(чл.21, ал. 2 от въпросния закон)

Павла, Това е цитат (копи - пейст) от закона. Ти лично как го разбираш като текст? Аз така - ако декларирам лично пред ИАТ съгласие - край на мача. Няма да се иска съгласие от никого, да се уведомява (освен от учтивост, но без правни последствия и право на претенции). Ако не направя това - следва батакът който бистрихме дотук. И сега пък...не можело да се заяви воля пред ИАТ? Някой, включително директор на ИАТ наясно ли е наистина как можеш да заявиш КАТЕГОРИЧНО и НЕОСПОРИМО воля да бъдеш донор? Дотук - не ми изглежда да има такава опция. Или, ако я чета в закона, ти казваш че не било така точно... Наистина тотално се обърках вече. 

От коя година е законът, който ти цитира? В сега действащия няма такова нещо.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, ако са изпълнени следните условия:
1. в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите когато има издадена такава;
2. името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация по чл. 39, ал. 1, т. 2;
3. задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от негови:
а) съпруг или родител;
б) дете;
в) брат или сестра.
(2) Редът за установяване и удостоверяване на обстоятелствата по ал. 1 се определя с наредба на министъра на здравеопазването.


Това означава точно това, че всеки е донор, освен ако не откаже.

Може и аз да не обяснявам и да не се изразявам много ясно, но така седят нещата според закона.

Качвам закона, който е на страницата на ИАТ.

Ясно, има изменение и допълнение от 2007-а, цитираното от мен е законът от 2003-а, точно изрових линка.
Я да видим дали вече разбрах правилно. Ако в моята здравна книжка, не е вписано по съответния ред, че не желая да бъда донор - по подразбиране съм донор. Но е задължително роднините ми да бъдат уведомени, че се стартира процедура по запазване на органите, а те пък в "разумно кратък срок" - имат право да изразят несъгласие да бъда донор? Така ли е, или пак не разбрах добре?

И няма начин, аз сега да отида някъде и пред някого да декларирам изрично и неоспоримо от никого желание, да бъда донор ако ми се случи нещо? Т.е. да се избегне уведомление на роднините (освен от учтивост) и възможността някой от тях да възрази за донорство. Освен да кажем декларация по въпроса, пред нотариус, ама и това не е гаранция, защото би била оспорима по съдебен ред, а опре ли се до съд - всичко приключва.

В общи линии е така. Те трябва да бъдат уведомени, че предстои експлантация. Това е с цел да им се обясни, че близкият им е мъртъв. Затова е важно да може да се изключват апаратите, за да знаят хората, че наистина нищо не може да се направи повече.

Както бях казала по- рано, една колежка си направи "завещание" пред нотариус, като нотариусът е изпълнител на завещанието. Това ще рече, че пак трябва да се уведомят близките, но мисля, че нотариусът подписва. Преди няколко години беше, забравила съм подробности.
Естествено, че може да се оспори, но май завещанието беше известно на близките, тоест те са имал достатъчно време да го оспорят.
Много ми е тъмна юридическата страна в точно този случай, мога да попитам приятели юристи или ако тук има юристи- да кажат какво мислят.

Няма нужда да питаш, аз по други поводи съм питала. По нашите закони - всичко е оспоримо. Завещание, декларация за нещо - все тая. Как ще се произнесе съдът по подобен казус - не се знае. Може и да постанови, че такъв документ и изразената в него воля трябва да се зачете. Може и обратното. Зависи за какво става дума. Но при всички случаи - до произнасяне на решение минават от седмици до месеци. Ако има обжалване, отнасяне до по-горна инстанция и пр. - може и години да отидат. Което баш в ситуацията на евентуално донорство - значи, че то няма да се осъществи. 100%.

П.П. Да, за апаратите съм напълно съгласна, че трябва да се промени и там закона. Докато близките виждат, че има сърдечна и дихателна дейност - все се надяват, че това не е наистина краят. Което е напълно разбираемо.

Важното е да се запознаят близките със завещанието преди настъпването на тази ситуация. Така оспорването може да стана от рано. Изпраща се нотариално писмо до засегнатите лица и те имат срок, в който да оспорят. (това съм правила по- друг повод). След този срок няма оспорване. Точно затова не трябва имотни и принципни неща да се записват заедно.
Мисля, че има достатъчно желание и запитвания, за да може да се изразява желание и приживе.

За апаратите, колкото и грозно да звучи, въпросът е от гледна точна и на хората, които работят там. Ужасно е да имаш мъртъв пациент, който се разпада и разлага на апаратите.
Да се каже на близките, че дали са съгласни или не, пак "утре" да са готови да си вземат тялото (грубо казано) може би ще наклони везните или ще скъси времето за решение. Но това няма как да стане без информираност и кампании, защото иначе може да се тълкува като принуда.

По този повод да споделя едно мое странично впечатление, но е във връзка с това, че документацията в държавата ни е спорна. Аз например имам генерално пълномощно от съпруга ми, издадено както си му е реда, което уж трябва да важи за всичко. Но не ми дава достъп до служебната сметка, а трябва да подпише друг документ пред банката (срещу малка такса). И всяка банка има собствена документация, макар генералното пълномощно да би трябвало да важи навсякъде.