А не, аз нищо не искам да кажа, аз само преразказвам, каквото е казано от съдебния лекар на две на три в момента, в който се развива ситуацията. И по-конкретно обяснението, защо е искан подпис от майката, при потенциален донор, който не е вписал изричен отказ от донороство? И заради липсата на този подпис - не са започнати нужните мероприятия за запазване на органите. При изтеклото време, докато се свържем пак с него, да кажем да правят каквото трябва - те вече не бяха годни за нищо. Получените обяснения по процедурата и защо е такава - не са мои, както и изтъкнатите причини за тази процедура - пак не са мои.
"Всеки потенциален донор, като се започне прилагането на протокола, се записва..." - именно това е казусът де. Не е започнато прилагането на протокола, та никой никъде не го е вписвал. А моето чудене е "Защо така?" и до този момент - особено смислено обяснение не съм получила. Освен, че майката не е подписала съгласие, преди тялото от жилището да бъде изнесено към болницата. Те без въпросния подпис - не можели нищо да предприемат (да стартират протокола демек) и точка. Тепърва ще се ровя и занимавам дали е така, дали не е, ако е така, защо е така... Дотук каквото казвам по тази тема, е преразказ по обясненията на други хора, които следва да са наясно (това работят уж).
Допускам разбира се, че просто екипът от "Съдебна" не е вложил особено старание в ситуацията, ок. Но пък не ми се вързва, ако не им дреме, че имат потенциален донор - да искат органите изобщо. Можели са да си затраят по темата. Майката не ги е питала дали той става за донор все пак, че да са принудени да коментират въпроса. Аз пък, понеже не съм чак толкова в час разбира се с тази материя, не се сетих веднага да попитам, считайки че е минало твърде много време от настъпването на смъртта, че да могат да се ползват органите. Ами нито аз, нито вие, нито дори медицински лица, които не работят баш в това направление на медицината, са наясно чак пък толкова в детайли кой, кога, при какви обстоятелства е годен за донор. В общи линии - повечето знаем, че при инсулт, или при катастрофа са потенциалните донори и дотам. За мен беше новина, че човек починал преди 2-3 часа в дома си - също бил годен.
В България сме си доста добре по темата здравеопазване, главно заради бърз, лесен и евтин достъп до всякакви специалисти. Факт. Откъм организация на дейността - хич не сме много добре, ама дано по някое време се оправи и това. Аз никога и никъде не съм казвала апропо, че по чужбина е цветя и рози всичко, само у нас е зле. Напротив, често съм писала и обратното и съм наясно, че е така.
Каквото се случи с донорска ситуация в семейството ми обаче, се случи точно както съм го описала. По часове. Според всите закони, наредби и протоколи - то не следваше да се случва. Не само не следваше, ами на теория е даже и невъзможно, ама на. Уточнявам, че при разговорът със съдебния лекар вече на 6-и, 7-и час след настъпване на смъртта, не става дума, че те са започнали мероприятия по подготовка на органите както следва, но въпреки това не са успели да ги запазят (случва се това и то често). Става дума, че органите са вече негодни, защото нищо не е правено, за да бъда запазени. Не е правено, защото сме се забавили прекалено със заветния подпис и туй то. Ако ти имаш обяснение за случката и защо е такава, сподели. Аз нямам до този момент.
Когато малко ми поразминат нервите и стреса, ще се разровя по-обстойно, ще пиша, ще питам, ще чета. Сега ми идва малко в повече, да ставам "тесен специалист" и по този въпрос, ма то явно у нас - няма друг вариант човек.